Решение № 14765 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2017 г.

Решение № 14765 от 4.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. Г. В. за отмяна на окончателно Решение № 7215 от 08.06.2017 г. по адм. дело № 8116/2016 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на К. Г. В. срещу Заповед № 69 от 02.02.2016 г. на кмета на община А. Молителят излага аргументи, че горното решение се основава на неистинско заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ), чиито констатации се опровергават от останалите доказателства по делото. Наред с това, при разпита на вещото лице последното е дало отговори, които надлежно са протоколирани, но тези отговори не са взети предвид от решаващия състав на Върховния административен съд. По искането е постъпило писмено възражение от процесуалния представител на ответника, в който са изложени аргументи за неговата неоснователност. Иска се отхвърляне на искането за отмяна и присъждане на разноските по делото - юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. В съдебно заседание молителят се явява лично и поддържа искането за отмяна по гореизложените съображения. Ответникът - кметът на община А. не изпраща процесуален представител. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна при спазване на срока по чл. 240 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: Молителят К. Г. В. е подал Заявление № УТ1-795/08.09.2015 г. за издаване на скица за имот УПИ 32, кв. 2, находящ се в местност "Д.", с. Д., общ. А., обл. В. По така подаденото заявление е постановен отказ със Заповед № 69 от 02.02.2016 г. на кмета на община А. По жалба на К. Г. В. отказът е отменен с Решение № 1232 от 06.06.2016 г., постановено по административно дело № 375/2016 г. по описа на Административен съд - В. и преписката е върната на административния орган за продължаване на производството по подаденото заявление съобразно задължителните указания на съда в мотивите на решението. Със същото решение община А. е осъдена да заплати на К. Г. В. сторените по делото разноски в размер на 90 (деветдесет) лева. С окончателно Решение № 7215 от 08.06.2017 г. по адм. дело № 8116/2016 г. на Върховния административен съд е отменено Решение № 1232 от 06.06.2016 г., постановено по административно дело № 375/2016 г. по описа на Административен съд - В. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на К. Г. В. срещу Заповед № 69 от 02.02.2016 г. на кмета на община А. Касационната инстанция е приела, че се иска издаване на документ с определено съдържание съобразно извършеното заснемане и приложената към заявлението скица-проект. Съдът е обосновал, че по подаденото искане е постановен законосъобразен отказ, тъй като от заключението на СТЕ не се установява идентичност на описания в документа за собственост имот с имота от подаденото заявление. В искането за отмяна е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, според която норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Молителят твърди, че заключението на вещото лице, послужило за изводите на съда, е "неистинско", но към искането за отмяна не е приложен влязъл в сила съдебен акт, установяващ твърдяното обстоятелство. Производството за отмяна на влезлите в сила решения и определения, с които се прегражда развитието на делото, е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. До отмяна на порочния съдебен акт може да се стигне обаче само, ако е налице някое или някои от изчерпателно посочените основания за това в чл. 239 от АПК. Производство за отмяна не е такова за последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. Възраженията за неправилност на съдебния акт по своето същество сочат за касационни основания за отмяна, а не за основание за отмяна по извънредния способ, регламентиран в чл. 237 - 244 от АПК. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 2 от АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 249 от АПК следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. П. определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът съобрази вида и количеството на извършената правна помощ, а именно - изготвено писмено възражение по чл. 242, ал. 2 от АПК по искането за отмяна (в проведеното открито съдебно заседание не е осъществено процесуално представителство от юрисконсулт), както и че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК поставя единствено ограничение на максимума на присъденото юрисконсултско възнаграждение, но не съдържа забрана за определяне на неговия размер под минимума, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,