Решение № 4957 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2014 г.

Решение № 4957 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6851/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Софийски районен съд и Христо Тодоров Рибаров срещу Решение № 1495/10.03.2014 г., постановено по адм. дело № 4719/2013 г. по описа на Административен съд София град. Софийски районен съд обжалва решението в частта му, с която е отменено свидетелство за съдимост рег. № 738/16.02.2011 г. и е уважен предявеният против него иск за причинени неимуществени вреди за сума в размер на 4500 лева с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като счита същото за недопустимо в тази му част, алтернативно като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по изложени съображения в жалбата. Претендира обезсилване на решението, като недопустимо в обжалваната част и прекратяване на производството по делото, а при приета от съда допустимост решението да бъде отменено, като неправилно. Христо Рибаров обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за причинени имуществени вреди общо в размер на 39780 лв. като от касационната жалба се извеждат основания за неправилност на решението в тази му част поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението в тази му част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция в претендирания размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба на Софийски районен съд досежно размера на уважената искова претенция и за неоснователност на касационната жалба на Христо Рибарев. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан предявения от Рибарев против Софийски районен съд /СРС/ иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата от 4500 лв., ведно с лихва върху сумата до окончателното и изплащане. В останалата му част до претендирания размер от 5000 лв. предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен. С решението е отхвърлен и предявеният иск за причинени неимуществени вреди в общ размер от 39 780 лв., като е отменено свидетелство за съдимост рег. № 738/16.02.2011 г. издадено на ищеца. За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт, свидетелство за съдимост, при непълнотата на съдържанието му, както и незаконосъобразно бездействие на длъжностно лице при СРС, изразяващо се в неизпълнение на задължението да впише в бюлетина за съдимост на ищеца настъпила реабилитация, от които са причинени неимуществени вреди, в пряка причинна връзка, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ е определил размера на дължимото се обезщетение. В останалата му част до претендираният размер от 500 лева предявеният иск, като недоказан е отхвърлен. В тази му част решението не е обжалвано и влязло в сила. Предявеният иск за причинени имуществени вреди е отхвърлен, като недоказан. Решението е постановено при ново разглеждане на делото, след като с решение № № 6226/8.05.2013 г. по адм. д. № 7677/2012 г. по описа на ВАС е отменено изцяло решение № 874/20.02.2012 г. постановено по адм. д. № 3488/2011 г. по описа на Административен съд София град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От съда е дадена възможност да се ангажират доказателства от страните, съобразно указанията в отменителното решение на ВАС, като са събрани посочените такива. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото въз основа на която е направил своите правни изводи. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът приема следното: Основателен е довода на касационния жалбоподател СРС за недопустимост на решението в частта му, с която е отменено свидетелство за съдимост рег. № 738/16.02.2011 г. издадено на ищеца Рибарев чрез Районен съд Козлодуй въз основа на бюлетин за съдимост и справка от Софийски районен съд. Неправилно е прието в обжалваното решение, че свидетелството за съдимост, представляващо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, като удостоверяващо факти с правно значение за адресата му, е оспорено с исковата молба и подлежи на съдебен контрол за преценка на законосъобразността му. Твърдения и искане в тази насока не се съдържат в исковата молба и не се поддържат от ищеца в хода на делото. Произнасянето на съда по законосъобразността на административен акт, без да е налице оспорването му от лице с право на жалба обуславя недопустимостта на решението. Липсата на сезиране на съда, чрез оспорване на административния акт от лице по чл. 147 от АПК лишава съда от възможността да разгледа и разреши неповдигнат пред него спор. Исковата молба се основава на твърдяно действие на длъжностно лице при СРС, издало свидетелство за съдимост, чието съдържание не отговаря на закона и действителното фактическо положение и не съдържа искане за отмяната му. С оглед изложеното решението в тази му част, като недопустимо следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено съгласно чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК. Неоснователно се твърди в касационната жалба на СРС, че недопустимостта на решението в тази част води до недопустимост на цялото решение, тъй като, както бе посочено, предявените обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се основават на отменен административен акт, а на твърдяни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника при изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт или незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменения акт или незаконосъобразни действия, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт, действия или бездействия и настъпилата вреда. В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от бездействието, неизпълнението от длъжностни лица на ответника на установените в чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 34, ал. 3 от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост /Наредба № 8/ задължения. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател СРС, основани на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 8, че не е легитимиран да носи отговорност за причинените на ищеца вреди. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 8 определя лицето, което следва да подпише свидетелството за съдимост и справката за съдимост в случаите на вписани в тях осъждания. Императивно в чл. 34, ал. 3 от Наредба № 8 е прието, че именно председателят на районния съд по месторождението на лицето, който съд е ответника по делото или определен от него заместник отбелязва в бюлетина за съдимост датата на реабилитацията или на амнистията и извършва преценка за отразяването им в поисканата справка, а след получаването на справката съдът по местоживеене издава свидетелство за съдимост. Тезата на жалбоподателя за дължима се преценка от районния съд по местоживеене обезсмисля разпоредбите на чл. 17, ал. 1, т. 2 и чл. 34, ал. 3 от Наредба № 8 и цели прехвърляне на отговорността от установеното в случая негово, на негови длъжностни лица незаконосъобразното бездействие на трето, неучастващо по делото лице. Второто фактическо основания на предявения иск за неимуществени вреди, а именно длъжностно лице на ответника да е издало свидетелство за съдимост с несъответно на закона съдържание и действително фактическо положение не обуславя отговорността на ответника. Свидетелството за съдимост не е издадено от негово длъжностно лице. Първоинстанционния съд неправилно е оценил по справедливост претърпените неимуществени вреди при приложението на чл. 52 от Закона за задължението и договорите въз основа на установените по делото факти, релевантни за спора, на сума в размер от 4500 лева. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Неизпълнението на законовите задължения от длъжностни лица на ответника за отбелязване на настъпила реабилитация по отношение на ищеца не води до неправилно отразяване на факта на налично осъждане, а до непълнота на издадените въз основа на бюлетина справка и свидетелство, както правилно е прието в мотивите на обжалваното решение. Твърденията в исковата молба, че факта на осъждането е станал известен едва след издаването на свидетелството за съдимост на 16.02.2011 г. не е доказан по делото. Произтеклите от незаконосъобразното бездействие, като пряка и непосредствена последица вреди подлежат на обезщетяване в настоящето производство на сума в размер на 2000 лв. Същата съответства на установеното по делото от показанията на свидетеля и писмените доказателства обективно състояние на ищеца, при съобразяване наличното въздействие върху емоционалното му състояние, предизвикани негативни емоции и краткосрочно влошаване на здравословното състояние. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. В случая начина и обстоятелствата на извършване на увреждането обуславят размер на обезщетението в размер на 2000 лева. Ето защо обжалваното решение, като неправилно в частта му, с която е уважен предявеният иска за неимуществени вреди в размер над 2000 до възприетия с него такъв от 4500 лв. следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли в тази му част. Неоснователна е касационната жалба на Христо Рибарев против решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за причинени имуществени вреди. Претендирани са пропуснати ползи, като правилно в обжалваното решение е прието, че същите не са доказани от ищеца. Настоящата инстанция споделя мотивите на обжалваното решение в тази му част и не следва да ги преповтаря. Твърдяното в касационната жалба, че жалбоподателят е отговарял не само на въведените изисквания за провеждане на конкурс за заемане на длъжност, но притежавал и други полезни качества, които биха му дали предимство при провеждането му произтичат от лично, субективно възприятие и не намират опора в доказателствата по делото. Фактическите обстоятелства, на които се основава исковата молба не обуславят твърдяните причинени имуществени вреди в периода 16.02.2006 г. - 16.02.2011 г., не са и доказани по делото. При така изложените съображения решението на съда, като недопустимо в частта му, с която с която е отменено свидетелство за съдимост рег. № 738/16.02.2011 г. следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. Като неправилно решението следва да бъде отменено в частта му, с която е уважен предявеният иск за неимуществени вреди в размер над 2000 лева до присъдения такъв от 4500 лева, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли. В останалата му част решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение