Решение № 13088 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2015 г.

Решение № 13088 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на Ерол Юсеин Вели и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, срещу Решение № 561/13.03.2015 г., постановено по адм. д. № 3151/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, Двадесет и първи състав, като се иска с първата жалба отмяна на същото, в частта, с която е потвърден ревизионният акт, а с втората, в частта, с която е отменен РА. Заключението на прокурора е, че и двете жалби са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са допустими, но разгледани по същество са неоснователни. С касираното решение Варненският административен съд е отменил Ревизионен акт № 271401227/11.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 501/2.09.2014 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в частта в която по реда на чл. 122 от ДОПК на Ерол Юсеин Вели са определени данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период декември 2011 г. за главница в размер на 1 788.39 лв. и лихви за забава в размер на 440.03 лв. и относно определени данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. за разликата над 3 955.69 лв. и съответната лихва за забава. Отхвърлена е жалбата на същия в останалата част. За да постанови решението си в отменителната част Варненският административен съд е приел, че по отношение начисленият ДДС за м. 12.2011 г. неправилно данъчният орган е начислил такъв. В конкретният случай, органите по приходите по никакъв начин не са обосновали периода, в който се твърди че РЛ е извършило реализация на произведена продукция. В ревизионния акт и ревизионния доклад не се съдържат констатации и обосновка защо именно през данъчен период м. 12.2011 г. е приета за осъществена реализация на стоки - пшеница, на посочената от органа сума, като дори не е посочено и по какъв начин тази стока е била реализирана от РЛ. Както съдът посочи по-горе органа е този който следва по безсъмнен начин при издаване на РА да посочи наличието на извършена доставка за посоченият период от РЛ, за да обоснове изводите си за наличие на укрити приходи за м. 12.2011 г. и да начисли ДДС върху определената данъчна основа именно от тези укрити приходи. Липсва такава обосновка от страна на данъчният орган, а са налице само предположения относно произведена от РЛ пшеница за ревизираният период, съпоставено с декларираните данни за среден добив от страна на административен орган - Областна дирекция "Земеделие" Шумен. Следва РА в частта за определени допълнителни задължения по ЗДДС за периода м. 12.2011 г. да се отмени като незаконосъобразен. По отношение отказано право на преотстъпване на данъка по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ: В тази си част жалбата е основателна поради следното: Безспорно от доказателствата по делото, което е и неоспорено от органа е че Ерол Вели е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 ЗПЗП, регистриран е по ЗДДС, не е вписан като едноличен търговец, но е формирал годишна данъчна основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица за 2011 г. по реда на чл. 26 и чл. 28 по ЗДДФЛ във връзка с § 17 от ЗИД ЗДДФЛ /ДВ бр. 31/2011/ т.е. като едноличен търговец. Не е спорен и размерът на декларираната от данъчно задълженото лице годишна данъчна основа по ЗДДФЛ. РА е издаден, без от страна на органите по приходите да е оспорено наличието на условията по чл. 189б ЗКПО. Спорен в настоящия казус е единствено въпросът относно размера на дължимия данък и по-конкретно има ли право физическото лице - земеделски производител, което не е регистрирано като едноличен търговец да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДФФЛ. Цитираната норма предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б ЗКПО. Така формулирана, разпоредбата определя преотстъпването на данъка да се ползва от лицата, регистрирани като земеделски производители, които дължат данък върху годишната данъчна основа за доходите като едноличен търговец. Следва материалния закон, да се тълкува в смисъл, че допълнението "като едноличен търговец" е относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма едноличен търговец като източник на доходите. Въз основа на горното настоящият състав приема, че данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДФФЛ е допустимо за лицата, регистрирани като земеделски производители, които се облагат за тази си дейност като еднолични търговци по силата на изрична норма - на чл. 29а, ал. 1 ЗДФФЛ. Последната предвижда, че облагаемият доход /данъчната основа/ от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от същия закон т.е. като еднолични търговци. Съгласно § 17 от ПЗР на ЗДФФЛ, ДВ бр. 31/2011 г. този ред за формиране на данъчната основа е приложим за облагаемия доход на регистрираните земеделски производители за 2011 г. По силата на чл. 48, ал. 2 ЗДФФЛ данъчната ставка за годишната данъчна основа на посочените лица за дохода им от тази дейност е 15%, каквато е и за доходите от стопанска дейност на едноличните търговци. Следователно, физическите лица, регистрирани по ЗДДС за дохода от дейността им като земеделски производители, макар и да не са регистрирани като ЕТ се облагат върху годишна данъчна основа като еднолични търговци и с корпоративен данък върху данъчната си печалба. Предвид на горното съдът приема че неправилно данъчният орган е отказал да признае преотстъпеният на РЛ данък за 2010 г. и това следва да се вземе предвид при определяне на данъчната основа на РЛ за процесният период. В допълнение към горното следва да се има предвид че от заключението на ССЕ се установява че РЛ за процесния период - 2011 г. - е закупило селскостопанска техника - приставка за рапица по фактура № 1814/4.07.2011 г. от "Металагро" АД Добрич и тракторен валяк по фактура № 1991/2.08.2011 г. от "Камт" АД Карнобат т.е. налице са предпоставките на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на данъка по чл. 29а от ЗДДФЛ. Следва предвид горното от определеният данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на РЛ за 2011 г. в размер на 12 509.80 лв. да се приспадне данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ деклариран от РЛ в размер на 8 554.11 лв., като крайното му задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ според настоящата инстанция следва да е в размер на 3 955.69 лв. РА в тази част следва да се отмени за сума над 3 955.69 лв. до посоченият изменен размер на РА в Решение № 501/2.09.2014 г. в размер на 12 509.80 лв. В отхвърлителната част съдът е приел, че правилно и законосъобразно органа е начислил на РЛ задължения по ЗДДС за доставки на пшеница по приемо-предавателни протоколи № 91/22.07.2011 г. и № 94/14.09.2011 г., поради наличието на реално извършени доставки, доказуеми с представени годни писмени доказателства, неоспорени и не опровергани по съответния ред от жалбоподателят в съдебното производство. Правилно органа е определил дължимите задължения по ДДС, като е определил данъчната основа с включен в нея ДДС, а не отделно от посочената в протоколите суми. Решението е правилно. За извършена доставка от РЛ на "Геко Трейд" ЕООД са представени от това лице с писмо вх. № 23031/10.05.2014 г. на аналитичен регистър на сметка 304/1 "пшеница"; приемо-предавателен протокол № 91/22.07.2011 г. за продажба на 27 060 кг. пшеница Х 0.30 лв.; кантарна бележка № 220/22.07.2011 г.; кантарна бележка № 111/13.07.2011 г.; приемо-предавателен протокол № 94/14.09.2011 г. за продажба на 42 640кг. пшеница Х 0.30 лв.; кантарна бележка № 250/30.07.2011 г., кантарна бележка № 245/20.07.2011 г.; аналитичен регистър на сметка 304 "пшеница" от 1.09.-30.09.2011 г. и регистър по стойности и аналитичности за периода 1.09.-30.09.2011 г. Освен тези документи е подадена и справка от "Геко Трейд" ЕООД по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ че е изплатил на РЛ сума в размер на 20 910 лв., която съвпада с посочените в двата приемо-предавателни протокола суми. По силата на чл. 6 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне правото на собственост върху стоката. В настоящия случай видно от събраните доказателства е че се касае за пшеница - родово определена вещ и по силата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД прехвърлянето на правото на собственост става с индивидуализирането на вещите по съгласие на страните или предаването им. Индивидуализацията на стоката е извършена с предаването й. Последното се установява от приложените по делото 2бр. приемо-предавателни протокола. Последните са подписани както от представител на дружеството-получател на стоката, така и от РЛ, не са оспорени от него и като частни свидетелстващи документи доказват факта на предаване на вещите. Протоколите се съпътстват от кантарни бележки, като количествата посочени в тези документи, съвпадат с тези посочени в приемо-предавателните протоколи. В счетоводството на "Геко Трейд" ЕООД са заприходени получените количества пшеница. При това положение касационната жалба на Ерол Вели се явява неоснователна относно отхвърлителната част на решението на първоинстанционния съд. Неоснователна е жалбата и на директора на дирекция ОДОП Пловдив относно отменителната част на решението. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4, ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В случая изводите за наличие на укрити приходи за м. 12.2011 г. и начисляване на ДДС върху определената данъчна основа именно от тези укрити приходи, са налице само предположения относно произведена от РЛ пшеница за ревизираният период, съпоставено с декларираните данни за среден добив от страна на административен орган - Областна дирекция "Земеделие" Шумен. Правилно съдът е приел, че в частта за определени допълнителни задължения по ЗДДС за периода м. 12.2011 г. РА следва да се отмени като незаконосъобразен. Съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, ДВ, бр. 95/09 г. действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обвързано с приемане на положително решение от ЕК за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от положителното решение на ЕК (решение от 11.02.2011 г. относно държавна помощ-България, Помощ № 546/2010 за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък) е, че помощта ще бъде предоставена чрез данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60% корпоративен данък върху данъчната печалба на данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители. Следва от съдържанието решението на ЕК е, че бенефициери на мярката за помощ са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен данък в България. Видно от § 9 от решението е, че целта на помощта за която е искано становището на ЕК е да подкрепят инвестициите в земеделските стопанства. Следователно, разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ тълкувана във връзка с решението на ЕК, от което зависи приложението й води до извода, че право на данъчното облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък. Тоест, правнозначимият факт за ползването на преотстъпването е качеството на лицето-земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма под която се осъществява тази дейност. Правилно съдът е приел, че от определеният данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на РЛ за 2011 г. в размер на 12 509.80 лв. следва да се приспадне данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ деклариран от РЛ в размер на 8 554.11 лв., като крайното му задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ следва да е в размер на 3 955.69 лв. РА в тази част следва да се отмени за сумата над 3 955.69 лв. до посоченият изменен размер на РА в Решение № 501/2.09.2014 г. в размер на 12 509.80 лв. Ето защо законосъобразното решение следва да се остави в сила, както е постановено, във всичките му части. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение