Решение № 11874 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 1860 от 31.05.2024 г. по адм. д. 311/2024 г. Административен съд Велико Търново (АСВТ) е отменил по жалба на Агронаар ЕООД с ЕИК: 205070079 Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г. на Директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) гр. Велико Търново и е осъдил административния орган да заплати разноските по делото. Срещу решението е подадена касационна жалба от Директора на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново, чрез упълномощения процесуален представител ст. юрк. Ц. Цонева, в която се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и произнасяне с решение по същество на спора, с което АУПДВ да бъде оставен в сила. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност при евентуална претенция за разноски от ответната страна. Ответникът Агронаар ЕООД с ЕИК: 205070079, [населено място], общ. Елена, обл. Велико Търново, чрез упълномощения адв. Ц. Дончева, оспорва касационната жалба и заявява искане за оставяне в сила решението на административния съд. Моли присъждане на разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АСВТ е АУПДВ 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), на Агронаар ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48895,00 лв. Обжалваното решение на АСВТ е постановено при повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в изпълнение на Решение 4646/15.04.2024 г. по адм. дело 26/2024 г. на ВАС, с което е отменено Решение 283/24.11.2023 г. на АСВТ по адм. дело 427/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. Между страните не се спори, че Агронаар ЕООД е регистриран земеделски производител и че между дружеството и ДФЗ е сключен Административен договор BG06RDNP001-6.001-1638-C01 от 09.12.2019 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на одобрен бизнес-план по проектно предложение BG06RDNP001-6.001-1638-C01, неразделна част от договора, (с наименование на проекта Отглеждане и увеличаване броя на млечни крави в стопанство на Агронаар ЕООД, отглеждани по методите на биологичното производство), а бенефициентът се задължава да го изпълнява при спазване на Формуляра за кандидатстване, изискванията на условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и действащата нормативна уредба. Срокът за изпълнение на договора е 60 месеца и започва да тече от датата на подписването му. Не се спори и относно размера на безвъзмездната финансова помощ - 48895,00 лв. и фактът, че е изплатена на бенефициента в пълния размер, като плащанията са извършени на два етапа, съгласно уговореното в договора. Като приел за безспорни горните факти, първоинстанционният съд описал процедурата при която се е стигнало до издаване на процесния АУПДВ. С писмо изх. 07-044-2400/162/14.12.2022 г. бенефициентът е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК е открито производство по издаване на АУПДВ, тъй като вследствие извършени проверки на място и по документи, можело да се направи извод за неспазване на следните задължения и ангажименти: наличие на втори ръководител в стопанството (М. Р.) и също така, закупеният доилен агрегат, представляващ обект на инвестиция в ДМА, съгласно Приложение 2 към договора, все още не бил въведен в експлоатация и не се ползвал според предназначението му в бизнес-плана. На дружеството е указана възможността да направи възражение и да представи допълнителни доказателства, относими към направените констатации. В предоставения с писмото 14-дневен срок дружеството е депозирало възражение, в което е оспорило констатациите на административния орган и е представило доказателства. В резултат от проведеното административно производство е издаден процесният АУПДВ 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г., с който на Агронаар ЕООД, е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48895,00 лв., тоест финансовата помощ е оттеглена изцяло, поради констатацията за липса на доилен агрегат. Като е извършил горните констатации по фактите и е предприел необходимите процесуални действия (разпит на свидетели, следствен експеримент и други), с цел установяване на обективната истина по делото, първоинстанционният съд преценил, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но същият е в противоречие с материалния закон. В мотивите си по правото, преди всичко се позовал на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и изключил основателността на възражението на дружеството относно редът и актът, въз основа на които е определено подлежащото на възстановяване публично държавно вземане. След което изложил подробни съображения по приложението на материалния закон. Крайният извод на АСВТ е, че доилният агрегат е бил налице и е бил използван съобразно предназначението му, респективно налице е спазване на задълженията и ангажиментите по сключения административен договор. Това се потвърждавало и от докладите от извършените проверки, както и от показанията на свидетеля П. П.. В допълнение към тези мотиви, съдът изложил аргументи, че дори да се приеме, че доилният агрегат не е използван по предназначение, АУПДВ е издаден в нарушение на принципа на съразмерност, прогласен с разпоредбата на чл. 6, ал. 5 АПК. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В процесния АУПДВ административният орган се позовава на неспазване от страна на ползвателя на ангажимент, поет със сключения с ДФ "Земеделие" договор за финансова помощ, а именно за отглеждане и увеличаване на броя на млечни крави в стопанството на Агронаар ЕООД, отглеждани по методите на биологичното производство, в частност за използване на дълготрайните материални и нематериални активи по предназначението, посочено в бизнес плана. В този случай, както правилно е приел първоинстанционният съд, съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Неправилни и необосновани обаче са изводите на съда във връзка с приложението на материалния закон. Спорът между страните е относно наличието на предпоставките за възстановяване на отпуснатата финансова помощ. От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че спорният доилен агрегат е закупен от Агронаар ЕООД, но е държан в лошо състояние към момента на проверките, а в животновъдният обект в с. Ново градище, в който се е намирал, не е имало електрозахранване, вода или каквито и да е нормални условия за отглеждане на животни. Ето защо, правилно е констатирано неизпълнение на сключения договор. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт, в частност за липсата на доказателства относно неспазването на задължения и ангажименти, произтичащи от Условията за изпълнение по сключения Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, не се подкрепят от материалите по делото. Съдът неправилно е интерпретирал данните, съдържащи се в констатациите на проверяващия орган, отразени в доклад от извършена проверка на място през периода 30.11.-10.12.2021 г., като е приел, че в същия е документирано използване на дълготрайните материални и нематериални активи според предназначението им. Обстоятелството, че при проверката, извършена от административния орган, е констатирано, че доилният агрегат не функционира и не се поддържа в работно състояние, тъй като на мястото, където се намира животновъдният обект няма изградена електрическа инсталация, е безспорно доказано в хода на административното производство. Впоследствие, в хода на съдебното производство, не са събрани доказателства, които да опровергаят констатираното от административния орган. Фактът на неизползването на доилния агрегат се признава и от представляващия Агронаар ЕООД още в хода на административното производство, видно от приложеното по административната преписка обяснение от в което той заявява, че агрегатът не функционира поради липса на електрическо захранване и изградена ел. инсталация в обекта. Като не е тълкувал по горепосоченият начин фактите по делото и уговореното в административния договор, първоинстанционният съд се е произнесъл с неправилно решение, което следва да бъде отменено. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски за държавна такса в размер на 391,16 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100,00 лв. по Наредбата за заплащане на правната помощ, както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. пред първата инстанция. Разноските за юрисконсултско възнаграждение са претендирани в минимален размер, поради което не се явяват прекомерни. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение