Решение № 14599 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15258/2009 г.

Решение № 14599 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15258/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Капитан Дядо Никола" АД, г. Габрово, срещу решение № 426/06.10.2009 г. по адм. дело № 268/2009 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение за промяна на митническа стойност № К-47-0025/19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено с решение № У-К47-0001/Ч/ от 25.02.2009 г. на директора на РМД - Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - началникът на митница Свищов (сега началник на ТМУ - Свищов), както и заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - В. Търново, не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е установил, че жалбоподателят е декларирал общо 28 броя ЕАД с режим едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които не са предмет на освободена доставка - полиетилен ниско налягане, между които и процесният ЕАД № 07 BG 004301Н0014358/24.04.2007 г. за внос на 18 000 кг. полиетилен ниско налягане с посочена митническа стойност от 33806,52 лв. Към митническия манифест са приложени ЕАД, търговска фактура (invoice) № 9094668/03.03.2007 г. от изпращача -"VINMAR INTERNATIONAL" LTD с посочената стойност, декларация за стойността, сертификати от изпращача както и коносамент на швейцарска корабна компания. Не е деклариран обаче разход за застраховка на получения полиетилен. На основание чл. 84а ЗМ, респ. чл. 78, § 2 от Регламент № 2913/92 е извършена последваща проверка от митнически екип, в резултат на която е констатирано следното: внесените стоки са правилно осчетоводени чрез дебитиране на см. 3021 - основни материали срещу кредита на см. 40121 - доставчици в долари; освен сумата по търговската фактура на "VINMAR INTERNATIONAL" LTD по дебита на материалната сметка е осчетоводена и сума от 112 500 долара, без да е налице първичен счетоводен документ, обосноваващ това счетоводно записване. От данните от разчетната сметка с доставчици е установено, че сумата е заплатена чрез SWIFT (кредит см. 504 срещу дебит на см. 402 - доставчици по аванси) като посоченото основание е проформа фактура от 14.02.2007 г. На 01.04.2007 г. е взета в счетоводството на дружеството следната счетоводна операция - посочената сума е отписана по кредита на см. 40221 срещу дебитиране на см. 40121 - доставчици в долари по аналитичната партида на американския доставчик. Внесената и фактурирана с търговската фактура стока е заприходена по същата материална сметка - 3021. В резултат на тези счетоводни записвания е посочено, че цената на стоката е 1499, 71 долара за метричен тон, като реално платената стойност на стоката по 28 броя ЕАД е 755 856 долара. Освен горното е посочено, че във връзка с придобиването на стоката, дружеството е направило разход за застраховането й при застрахователя ЗПАД "Булстрад" на стойност 4514, 83 лв., осчетоводен по дебитното салдо на см. 3021. С оглед на това е направен извода, че от жалбоподателя не е декларирана реално платената цена, поради което следва да се доначислят ДДС и мито на обща стойност съответно 36 217, 11 лв. и 11052, 72 лв. При тези данни в решението си митническият орган е посочил, че за всеки един от 28 те броя ЕАД промяната на митническата стойност и определянето на новия размер следва да се изчисли като към декларираната във всяка отделна декларация стойност от 33806,52 лв. се прибавят 1/28 от допълнително установените по повод на вноса разходи или още 5911,55 лв. по самия внос и 161, 24 лв. плащане по застраховката. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е приел също, че правилно са приложени материалноправните разпоредби на МКО и ЗМ. В самата жалба се съдържа признанието, че застрахователната премия по застраховката общо за всички 28 ЕАД не е била включена в митническата стойност. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза напълно потвърждава изводите на митническите органи. Според съда проформа фактура, по която е извършено авансово плащане в размер на 112 500 щ. д., не е счетоводен документ, по който се вземат счетоводни операции, и тя няма отношение при отчитане на годишната счетоводна печалба и при годишния финансов отчет, но това е така от гледна точка на ЗСч, а не и за митнически цели, доколкото тази фактура е придружавала митническата декларация, каквото е и изискването на чл. 130 ППЗМ, а и освен това тя е осчетоводена в редовно воденото счетоводство на жалбоподателя. По подробни съображения в този смисъл съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното митническо решение. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в представянето на непредвидени на български език документи. От данните по делото е видно, че всички документи, на които са се позовали страните, са надлежно преведени на български език. Оплакването за нарушение, изразяващо се в посочване на противоречиви правни основания за извършване на проверката, също е неоснователно. В чл. 78, § 1 МКО е регламентирана последващата проверка и поправка на декларацията, като в § 2 е посочено, че след вдигане на стоките и с цел установяване на истинността на данните от декларацията митническите органи имат право да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора, при всеки, свързан пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Видно от текста на § 3, касае се за последваща проверка на декларацията и за последващ контрол. В чл. 84 ЗМ по същия начин са уредени последващата проверка на декларацията и последващият контрол, а в чл. 84а и сл. ЗМ е уредена процедурата по осъществяването на последващия контрол. В случая тази процедура е спазена, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Проверяваното лице е уведомено за резултатите от проверката и правото му на защита не е накърнено. Неоснователно е твърдението за неправилно позоваване на разпоредби от отменения МКО. Действително, съгласно чл. 186, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс, или ММК) се отменя Регламент № 2913/1992 г. Регламент № 450/2008 г. обаче не е бил приложим към момента на осъществяването на процесния внос, тъй като съгласно чл. 188, § 2 от същия всички разпоредби, с изключение на изрично посочените в § 1, сред които не са тези, на които се позовава касаторът, се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано от 24 юни 2009 г. Освен това съгласно чл. 186, ал. 2 от Регламент № 450/2008 г. позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на този регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението. При определянето на митническата стойност правилно са приложени материалноправните разпоредби от МКО и ЗМ. Съгласно чл. 29, § 1 МКО, съответно чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внесените стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена от купувача. В случая е установено плащане на сумата 112 500 щ. д. по проформа фактурата от 14.02.2007 г. В жалбата си против митническото решение по административен ред дружеството е посочило, че плащането по тази фактура на 16.02.2007 г. представлява авансово плащане, но е поддържало, че стоката е продадена на цената по фактурата от 03.03.2007 г. в размер общо на 643 356 щ. долара. Правилно е прието от митническите органи и от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че реално платената цена за стоката представлява сбора от авансово платената сума в размер на 112 500 щ. д. и сумата по фактурата от 03.03.2007 г. в размер на 643 356 щ. д., или общо 755 856 щ. долара. Не се спори относно размера на платената застрахователна стойност, поради което в съответствие с чл. 32, § 1, б. "д"МКО, съответно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ, тази сума правилно е включена в митническата стойност на стоката. Неоснователно касаторът поддържа, че не е определен размерът на лихвата, тъй като в оспореното митническо решение е посочено, че се дължи законната лихва за периода от 25.04.2007 г. до датата на плащането. Следователно размерът на лихвата е определяем, а компонентите за изчислението са ясно посочени. Предвид изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I А отделение