Решение № 5489 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2011 г.

Решение № 5489 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1407/2011 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 08.12.2010 г. по адм. д. № 630/2010 г. Административен съд София - област е отменил заповед № РД-14-37/29.06.2010 г. на зам. началника на ДНСК София. Решението се обжалва с касационна жалба от ДНСК София. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба Станчо Симеонов и Никола Симеонов са на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С обжалваната пред Административен съд София - област заповед на зам. началника на ДНСК е наредено премахване на незаконен строеж"строително монтажни работи на строеж"Жилищна сграда-близнак", като строежът бъде приведен в съответствие с инвестиционен проект от 2001 г. Административен съд София - област е приел, че строежът е законен, тъй като отклонението от строителните книжа, одобрени през 1987 г. е било узаконено през 2001 г. с влязъл в сила акт за узаконяване. При постановяване на решението Административен съд София - град не е допуснал нарушение на закона. Установено е, че жилищната сграда е изградена през 1987 г. въз основа на инвестиционен проект и разрешение за строеж. В отклонение от строителните книжа е изграден трети жилищен етаж, бетонна плоча над него, тавански етаж и покривна конструкция. Извършеното в отклонение строителство е било узаконено с влязъл в сила акт за узаконяване от 2001 г. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че не е налице отклонение от акта за узаконяване, издаден през 2001 г., който замества строителните книжа. Извършеното в отклонение на одобрените строителни книжа строителство е описано подробно в констативните актове, съставени при извършване на процедурата по узаконяването и при заснемането на строежа. Строеж със същите характеристики е описан и в констативните актове, съставени преди издаване на процесната заповед. Не е установено разликата в общата височина на сграда да се дължи на строителство, извършено след заснемането на строежа през 2001 г. Незаконността на строежа, предмет на узаконяване през 2001 г. се е изразявала в това, че в отклонение от строителните книжа е изграден трети етаж, тавански етаж и е променена конструкцията на покрива. Този строеж е бил узаконен и не е е установено да е извършен друг, различен от него след 2001 г. В обжалваната заповед като основание за премахване на строежа е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 1, 4, 5, 6 и 7 ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 незаконен е строежа при съществено отклонение от инвестиционния проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. В заповедта липсват както фактически, така и правни съображения за наличието на елементите на някоя от посочените хипотези. Противоречието с действащия ПУП, който предвижда двуетажни, а не триетажни жилищни сгради не може да бъде основание за премахване на строежа, тъй като е налице акт за узаконяването на изградения трети етаж, подпокривно пространство и покрив. Актът за узаконяване, влязъл в сила не може да бъде преценяван за законосъобразност в настоящето производство. Незаконосъобразно в заповедта е посочено също, че незаконния строеж представлява "строителни и монтажни работи". Законовото определение за "строеж" е дадено в § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Само строежът може да бъде предмет на производството по чл. 225, ЗУТ, ако е незаконен. Строителните и монтажни работи, различни по законово определение от строежа (§ 5, т. 40), не могат да бъдат предмет на това производство. Решението на Административен съд София - област е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. ДНСК София следва да бъде осъдена да заплати на Станчо Симеонов Владов и Никола Симеонов Владов разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лв. адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд