Решение № 10630 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2024 г.
ВАСВторо отделение09.10.2024 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение 2918/28.03.2024 г. по адм. д. 2637/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Л. Н. М., [ЕГН] да заплати на община Пловдив направените по делото разноски в размер на 200 /двеста/ лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив чрез неговия пълномощник срещу решение 2918/28.03.2024 г. по адм. д. 2637/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно -за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Ответникът по касационната жалба Л. Н. М., от гр. Пловдив в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение съдът е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Пловдив да издаде заповед за допускане изменение на ПУП по заявление вх. 20П-7210/06.08.2020 г. на Н. М. и е върнал преписката на органа за произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбоподателят Н. Г. М., заместен в процеса от своя наследник Л. М., е оспорил мълчалив отказ на кмета на община Пловдив да издаде заповед /Решение/ за допускане изменение на ПУП по заявление вх. 20П-7210/06.08.2020 г. във връзка с предходна молба със същото искане по молба вх. СГ-231/1/от 21.12.2018 г. С уведомителните писма с изх. 20 П-7210/04.09.20 г., писмо изх. 20 П 7210/30.09.2020 год., писмо изх. 20 П7210
от 12.10.2020 год. , от една страна се дават указания за отстраняване на нередовности на подаденото заявление за представяне на проект за изменение на ПУП, от друга се предоставя информация, че в община Пловдив липсва информация кои са заинтересованите лица. По делото съдът не намира представен изричен отказ за приемане на проекта за изменение на ПУП. По подаденото заявление от 06.08.2020 год. съгласно чл. 135 срокът за произнасяне е едномесечен. Ако приемем, че с писмото от 04.09.2020 год. една част от дадените указания са законосъобразни и основателни, за представяне на документи за собственост, заплащане на такса и представяне на скица за имот 519.180, то със заявлението на Н. М. от 10.09.2020 год. и от 18.09.2020 год. тези нередности са отстранени. Ако от този момент нататък е започнал да тече едномесечния срок за издаване на заповед за приемане на проекта за изменение, то същият е изтекъл на 18.10.2020 год. От друга страна съдът намира, че по делото е налице жалба срещу отказа да се издаде заповед за приемане на проекта за изменение входирана в община Пловдив на 23.10.2020 год., поради което намира същата за подадена срещу мълчаливия отказ в законоустановения срок. Така постановеното решение е недопустимо като постановено при липса са годен за обжалване индивидуален административен акт- формиран мълчалив отказ по преждевременно подадена жалба при следните съображения:
На първо място, от една страна първоинстанционният съд приема, че настоящата жалба е с вх. о 16461/15.10.2020 г. /стр. 4 от съдебното решение/, а от друга страна приема, че по делото е налице жалба срещу отказа да се издаде заповед за приемане на проекта за изменение за изменение, входирана в община Пловдив на 23.10.2020 г. поради което намира същата за подадена срещу мълчалив отказ в законоустановения срок. Съгласно чл.135, ал. 3 ЗУТ при подадено искане за допускане изменение на устройствени планови компетентният орган се произнася в едномесечен срок със заповед, с която разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. В случая този срок не е изтекъл и не е формиран мълчалив отказ, който да е предмет на обжалване. С определение 13102 от 21.12.2021 г. по адм. д. 11623/2021 г. на Върховния административен съд е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, като са дадени указания за представяне на писмо от 12.10.2020 г., от което да се установи дали е налице произнасяне с изричен отказ. При последвалото разглеждане на делото писмото е представено, като видно от него на заявителя Н. М. са дадени указания за представяне на други документи и пълномощно от страна на заявителя. Писмото е получено от заявителя на 16.10.2020 г. , поради което нито към 15.10.2020 г., нито към 23.10.2020 г. е формиран мълчалив отказ, годен да бъде предмет на обжалване. Настоящата инстанция приема, че меродавната жалба е тази от 15.10.2020 г., която е отправена до съда и е жалбата, администратирана от съда и по която е образувано съдебноадминистративното производство, а не жалбата от 23.10.2020 г, която е отправена до община Пловдив. Но и към двете дати не е налице годен предмет на обжалване. За пълнота следва да се посочи, че и с писмо от 06.01.2021 г. на заявителя са давани указания да представяне на документи, както е и ппредставено подадено заявление от Н. М. от 19.04.2021 г., което сочи, че административното производство не е завършено, поради което съдът се е произнесъл по преждевременно подадена жалба. Всъщност административният орган с посочените писма е предупреждавал заявителя, че при недпредставяне на изискваните документи административното производство по заявление вх. 20П-7210/06.08.2020 г. ще бъде прекратено, което е следвало и да направи, вместо да дава нови указания.
Предвид изложеното обжалваното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба срещу липса на годен за обжалване индивидуален административен акт. Това налага обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати.
С оглед изхода на спора на касатора следва да присъдят разноски за две инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 200 /двеста/ лв на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.