Решение № 6535 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2015 г.

Решение № 6535 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3043/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 76 от 15.01.2015 г., постановено по административно дело № 2906/2014 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на Ганчо Николов Тодоров и Маринка Йорданкова Станева, и двамата от гр. Пловдив, против заповед № ЗД-ЗД21/223 от 27.08.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № ЗД-РД01/0395 от 6.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Ганчо Николов Тодоров и Маринка Йорданкова Станева от гр. Пловдив. Наведени са доводи за неправилност на решението, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, както и за незаконосъобразност на атакувания пред съда индивидуален административен акт по смисъла на чл. 146, т. 3 - 5 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона). Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на заповед, която подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторите пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния административен акт на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу заповедта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от Тодоров и Станева, за тяхната незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни), че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК, сочени от касаторите. Предмет на съдебна проверка в производството пред Пловдивския административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) е оспорената от Ганчо Николов Тодоров и Маринка Йорданкова Станева заповед № ЗД-ЗД21/223 от 27.08.2014 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, с която на основание чл. 27, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето, Константин Ганчев Тодоров, роден на 18.05.2013 г. е временно настанен в Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСГД) - Пловдив до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. По делото е установено, че налагането на спешното извеждане на детето е започнало по повод подаден сигнал от служител в Община Пловдив, район Северен, поради това, че на 27.08.2014 г. майката на детето Константин, страдаща от параноидна шизофрения, е направила опит за самоубийство, а бащата, който е инвалид с 92% трайно намалена работоспособност, с диагноза детска церебрална парализа, е останал сам с детето. Изготвен е формуляр за приемане на устен сигнал от 27.08.2014 г., като в оценката на сигнала е отбелязано, че детето е в добро здравословно състояние, извършени са му всички задължителни имунизации и профилактични прегледи, но родителите му не могат да отглеждат детето адекватно поради здравословното им състояние. При извършеното посещение са установени крайно занемарени жилищни условия - навсякъде било разхвърляно и мръсно, носела се лоша миризма, занижена хигиена, поради което жилището е рисково за здравето на детето. Социален работник от отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" е изготвил социален доклад във връзка с временното настаняване на детето Константин в ДМСГД - Пловдив. В доклада е посочено, че родителите на Константин - Ганчо Тодоров и Маринка Станева, нямат сключен граждански брак, имат три деца, като по отношение на по-големите - Андрей и Елена Тодорова, е предприета мярка за закрила (настаняване в ДДЛРГ "Кн. Мария Луиза" - Пловдив). Константин е оставен за отглеждане от родителите си, тъй като е в кърмаческа възраст. Майката е с диагноза параноидна шизофрения, за което приема медикаменти, а бащата е с диагноза детска церебрална парализа и с 92% трайно намалена работоспособност. По отношение на жилището, в което се отглежда Константин Тодоров, социалният работник е установил, че хигиенно-битовите условия са крайно неприемливи - кухненският бокс е затрупан с неизмити прибори, мебелите са покрити с прах, разхвърляни дрехи навсякъде, по пода има петна от алкохолни напитки, в помещението, в което се отглеждат децата има тютюнев дим, като останки от цигари са разхвърляни по масата и по пода. Майката Маринка Станева има сключен трудов договор с Община Пловдив като хигиенист и взима детски надбавки за едно дете по Закон за семейните помощи за деца и обезщетение за майчинство за най-малкото й дете Константин. Бащата Ганчо Тодоров получава пенсия за инвалидност и помощи по Закона за интеграция на хората с увреждания. До момента на вземане на мярката за временно настаняване - 27.08.2014 г. по отношение на най-малкото дете Константин не са предприемани мерки за закрила. Семейството няма близки и приятели, на които да разчита при възникнал проблем от здравен и битов характер. Социалният работник предвид горните констатации е направил извод, че с цел гарантиране на сигурността и развитието на Константин е необходимо на основание чл. 27, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет., детето да бъде временно настанено в Дом за деца лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) - Пловдив. Посочено е, че временната мярка за закрила ще осигури посрещане на базовите нужди на детето от храна, облекло, лична хигиена и спокойна среда, осигуряване на здравни нужди на Константин, както и оказване на специализирана подкрепа от широк кръг от специалисти. Горните обстоятелства сочат за съществуването на сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, като са налице основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето за настаняване на детето Константин в специализирана институция, което е в негов "най-добър интерес" по смисъла на допълнителната разпоредба на § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Според разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а съгласно ал. 2 на посочената норма в едномесечен срок от издаване на заповедта по ал. 1, дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на детето - при спешни мерки, както е в конкретния случай. В случая е спазено административнопроизводственото правило Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив да сезира районният съд за налагането на спешната мярка. По делото няма доказателства кога е сезиран Районен съд - Пловдив, нито е представено решението на посочения съд. Към момента на постановяване на съдебното решение на първоинстанционния административен съд обаче производството по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет. в общите съдилища е било висящо. Пред настоящата инстанция е представено решение № 723 от 23.04.2015 г. по гражданско въззивно дело № 3664/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е изменено решение № 4399 от 19.11.2014 г., постановено по гражданско дело № 14236/2014 г. на Районен съд - Пловдив, като е намален срокът на допуснатото настаняване по съдебен ред на малолетния Константин Ганчев Тодоров в специализирана институция - ДМСГД - Пловдив от 1 г. на 3 месеца, считано от влизане в сила на решението (23.04.2015 г.). Няма никакви данни обаче, че към релевантния момент фактическите предпоставки за предоставяне на закрилата по чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето не са били налице, тъй като и двамата родители не са могли да полагат грижи за малкото си дете поради здравословните им проблеми. При условие, че майката е затруднена да отглежда детето си предвид параноидната шизофрения, от която боледува, и с оглед детската церебрална парализа, от която страда бащата на Константин, реално към момента на издаване на процесната заповед е нямало кой да полага пълноценни грижи за детето. Като се вземе предвид и крайно неприемливите хигиенно-битови условия, в които се отглежда детето, както и опитът за самоубийство на майката, при което Константин е останал сам с баща си - инвалид, и при съвкупна преценка на рисковете, правилно административният съд е приел, че временната административна мярка е законосъобразна. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за закрила на детето настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Отчитайки както горното, така и влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд - Пловдив, с което детето Константин е настанено за три месеца в специализираната институция ДМСГД - Пловдив, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният административен съд законосъобразно е изследвал материалноправните и процесуалноправните основания на издадения акт в контекста на разпореденото с него предварително изпълнение, касаещо минал период. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеха да докажат касаторите, за неправилност на решението и незаконосъобразност на заповедта, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки жалбата срещу последната, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,