Решение № 5349 от 27.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 148/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба. Касационната жалба е от Общински съвет - Аксаково, подадена чрез упълномощения представител адвокат Г.. Жалбата е срещу решение 1373 от 28.02.2020г., постановено по адм. дело 127/2020г. от Административен съд Варна. С него по жалба на И. П.-И., П. К. и Ж. П. е отменено решение по т.22 от протокол 3 от 26.11.2019г., с което не е прието предложението за обезщетяване по реда на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ на наследниците на Т. П. със земеделски земи, съгласно решение 17 от 09.01.2019г. на Административен съд Варна, и преписката е върната на Общински съвет Аксаково за ново произнасяне по докладна записка на кмета на Община Аксаково с вх.ОБС-9500-521/05.12.2017г. във връзка със заявление на наследниците на Т. П. с вх.АУ-42-1876/14.08.2017г. до Общинска служба по земеделие Аксаково, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на решение 17 от 09.01.2019 г. по адм. дело 452/2018г. на Административен съд Варна. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Частната жалба е от Е. Ж., подадена чрез пълномощник адвокат Я.. Частната жалба е срещу определение 2297 от 27.10.2020г. по адм. дело 127/2020г. на Административен съд Варна. С него е отхвърлено искането на частната жалбоподателка Е. Ж. за допълване на решение 1373 от 28.02.2020г. с присъждане на направените разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважено искането за присъждане на направените по делото разноски от Е. Ж.. Ответниците И. П.-И., П. К. и Ж. П., с подаден чрез процесуалния представител адвокат С. писмен отговор, оспорват касационната жалба като неоснователна. Молят същата да бъде оставена без уважение. Претендират и присъждане на сторените по делото разноски. Заинтересованата страна Д. А. с писмен отговор оспорва жабата като неоснователна. Заинтересованата страна Д. Х. представя писмен отговор, подаден чрез адвокат К., с който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованата страна Р. К., представлявана от адвокат С., с писмен отговор също оспорва касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение и да й бъдат присъдени разноски. Заинтересованите страни А. Щ., Е. Н., З. Р., К. Т., К. С., П. Д., С. Ж., С. Б., С. П., Т. Б., Ю. К. и Х. М., не вземат отношение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на решението, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Дава становище за неоснователност и на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд е било образувано по жалба на И. П.-И., П. К. и Ж. П. против решение по т.22 от протокол 3 от 26.11.2019г., с което не е прието предложението за обезщетяване по реда на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ на наследниците на Т. П. със земеделски земи, съгласно решение 17 от 09.01.2019г. по адм. дело 452/2018г. на Административен съд Варна. С обжалваното решение 1373 от 28.02.2020г. по адм. дело 127/2020г. Административен съд Варна е отменил оспорения акт и преписката е върната на Общински съвет Аксаково за ново произнасяне по докладна записка на кмета на Община Аксаково с вх.ОБС-9500-521/05.12.2017г. във връзка със заявление на наследниците на Т. П. с вх.АУ-42-1876/14.08.2017г. до Общинска служба по земеделие Аксаково, при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на решение 17 от 09.01.2019 г. по адм. дело 452/2018г. на Административен съд Варна. Съобразявайки правилата на чл.27 от ЗМСМА и предвид това, че резултатът от проведеното гласуване на членовете на общинския съвет е: 3 гласа за, 0 против и 16 въздържал се, съдът е приел, че е налице изричен писмен отказ, представляващ индивидуален административен акт. С това е отхвърлил като неоснователно възражението на Общински съвет - Аксаково за липса на годен за обжалване административен акт, респ. за недопустимост на жалбата. Съдът е установил, че с влязло в сила решение 17 от 09.01.2019г. по адм. дело 452/2018г. на Административен съд Варна, потвърдено с решение 14946 от 05.11.2019г. по адм. дело 3622/2019г. на Върховния административен съд, е отменено предходно решение на Общински съвет Аксаково по т.27 от протокол 030 от 20.12.2017г., представляващо изричен отказ за предоставяне на земеделски земи на наследниците на Т. П. и преписката е върната за ново произнасяне на Общинския съвет със задължителни указания по приложението на закона. При задължаващото действие на влязлото в сила съдебно решение, с което е било отменено решение по т.27 от Протокол 030 от 20.12.2017г. на Общински съвет Аксаково и дадените с него указания за положително произнасяне от Общинския съвет с предоставяне на земеделски земи за обезщетение на наследниците на Т. П., съдът е приел, че оспореният пред него отказ по т.22 от Протокол 3 от 26.11.2019г. е незаконосъобразен, поради което го е отменил. Обжалваното решение е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице формиран изричен отказ, който представлява годен за оспорване индивидуален административен акт. Съгласно чл.21 от АПК отказите за издаването на посочените в текста актове са индивидуални административни актове. Правилата за вземане на решения от общинския съвет като колективен орган са уредени в чл.27 от ЗМСМА. При анализа им се установява, че независимо от това дали се касае до решения, които следва да се вземат с обикновено или с квалифицирано мнозинство, за да се стигне до позитивен акт, т.е. за да бъде прието решението, следва гласувалите за общински съветници да са повече от гласувалите против и/или въздържал се. Във всички случаи, когато гласовете за са по-малко, се формира отрицателен вот, който представлява отказ за издаване на административен акт, който пък по своята правна същност е индивидуален административен акт. Още повече, че както правилно е отбелязано и от първоинстанционния съд, в оспореното решение на общинския съвет изрично е отбелязано, че същото не се приема. Затова и е неоснователно възражението на касатора за липса на годен за обжалване административен акт, съответно за недопустимост на жалбата срещу него. В случая по инициирано производство от наследниците на Т. П. във връзка с решение 2427/18.11.2016г. по гр.дело 3937/2007г. на Районен съд Варна за признаване на право на собственост върху 304,710 дка земеделски земи, находящи се в землището на [населено място] и издадено въз основа на него на основание чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ решение 3675/28.07.2017г. на ОСЗ-Аксаково, ОСЗ е внесла предложение до кмета по реда на чл.19, ал.11 от ППЗСПЗЗ за обезщетяване на собствениците със земи от общинския поземлен фонд (ОПФ) в съответствие с постъпило от заявителите искане за обезщетяване със земеделска земя чрез отделни имоти по реда на чл.45ж от ППЗСПЗЗ. Общинският съвет е бил длъжен в съответствие с чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ единствено да съобрази налице ли са предпоставките за приемане на решение в съответствие с §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Наличието на тези предпоставки вече е установено с влязло в сила съдебно решение 17 от 09.01.2019г. по адм. дело 452/2018г. на Административен съд Варна, потвърдено с решение 14946 от 05.11.2019г. по адм. дело 3622/2019г. на Върховния административен съд. С посоченото съдебно решение е прието, че в случая са налице две от предпоставките на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, при които общинските съвети предоставят земи от ОПФ, а именно: в изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост и обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че общинските съветници не са били длъжни да гласуват за приемане на решението. При наличие на условията, визирани в правната норма и при отправено по съответния ред искане за признаване на определено право, административният орган е бил длъжен да издаде акта. В такива случаи същият действа при условията на обвързана компетентност, което не му дава възможност за преценка дали и с какво съдържание да издаде искания акт. Още повече, че в настоящия случай наличието на условията за издаване на решението на общинския съвет с определено съдържание, както вече беше отбелязано, е установено с влязло в сила съдебно решение, с което на органа са дадени изрични указания, че същият следва да приеме решение в определен смисъл (за предоставяне на имотите от ОПФ) поради наличието на предпоставките на §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. С процесния отказ, както и с предходния такъв, постановени от единствено компетентния да издаде акт с исканото съдържание орган, едностранно се прегражда пътят за упражняване на правото на наследниците на Т. П. да получат в обезщетение земи от общинския поземлен фонд при условията и по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ. При това отказът е направен при положение, че органът е бил длъжен да се произнесе при условията на обвързана компетентност. Поради това и правилно административният съд е отменил оспорения пред него акт като незаконосъобразен и е върнал преписката за ново произнасяне. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Същата е подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение 2297 от 27.10.2020г. по адм. дело 127/2020г. Варненският административен съд е отхвърлил молбата на Е. Ж. за допълване на решение 1373 от 28.02.2020г., като в нейна полза в качеството й на заинтересована страна бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство. Съображенията на съда са, че след като оспореният административен акт е отменен, приложение не може да намери разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, отнасяща се до разноските, направени в производството от страна, за която актът, жалбата срещу който е била отхвърлена, е благоприятен (приложимата редакция преди изм. ДВ, бр.15/2021г.). В същото време според ал.1 и 2 на същия текст при отмяна на акта разноски се дължали само на жалбоподателите, каквато молителката не била. Определението е правилно. По смисъла на чл.153, ал.1 от АПК заинтересованите лица са две групи - такива, за които оспореният административен акт е благоприятен и такива, които са засегнати от него, но не са го оспорили. Първите са заинтересованите лица на страната на ответника по оспорването, тъй като уважаването на това оспорване би засегнало правната им сфера. Докато вторите са заинтересованите лица на страната на жалбоподателя по оспорването, тъй като имат интерес от отмяната на акта. В настоящия случай частната жалбоподателка Е. Ж. попада във втората категория заинтересовани от отмяната на акта лица, които обаче не са го оспорили. В разпоредбата на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК е уреден изчерпателно въпросът, при отмяна на оспорения административен акт, на кого се дължат направените разноски. Това са само жалбоподателите. С оглед на това, независимо че частната жалбоподателка е поддържала становище, че жалбата е основателна, тя не е оспорила процесното решение. Затова разноски не й се дължат. Такива се дължат само на жалбоподателите, по чиято жалба е отменен оспореният административен акт. На частната жалбоподателка не се дължат разноски и на основание чл.143, ал.3 от АПК (изм.), тъй като тя се отнася за първата категория заинтересовани лица (каквато Е. Ж. не е), и е приложима при отхвърляне на оспорването или оттегляне на жалбата, какъвто не е постановеният по спора резултат. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл.143, ал.4 от АПК на ответниците И. П.-И., П. К. и Ж. П. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с представените договори за правна защита и съдействие и са в размер на по 800 лв. за всеки един от тях. На същото основание разноски се дължат и на Д. Х. и Р. К.. Това следва предвид изхода на спора, и защото те са ответници по спора, за които актът (съдебното решение) е благоприятен. Разноските им са в размер на по 600 лв. за всеки от тях и са своевременно поискани и доказани с представените договори за правна защита и съдействие. Разноските им според чл.143, ал.1 от АПК следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Това е Община Аксаково, който според чл.14 от ЗМСМА има самостоятелен бюджет, какъвто няма Общинския съвет. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК и чл.236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,