Решение № 11369 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Oбразувано e по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, депозирана чрез процесуален представител юрк. Калоферова, против Решение 1854/21.03.2024 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. 12795 по описа за 2021 г. на този съд в частта, отменяща Ревизионен акт (РА) Р - 22221520005545 - 091 - 001/28.04.2021 г., издаден от Ф. С. Й. - орган, възложил ревизията, и Т. Н. В. - ръководител на ревизията, изменен с Решение 1625/19.10.2021 г. на Директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ТМГ Груп" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 130,52 лв., както и в частта, осъждаща Дирекция ОДОП София да заплати разноски в размер на 2 372,30 лева. Касаторът счита, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди, че събраните по делото доказателства не могат да удостоверят извършването на изкопни работи, тъй като е налице разминаване в датите на представените кантарни бележки и протокола за откриване на строителна площадка от 13.04.2020 година. Във връзка с извозването на земните маси не са представени пътни листове за използваните транспортни средства. Счита, че правилно с РА е отказано частично правото на данъчен кредит по фактура 0000000639/11.06.2020 г., тъй като е посочена по-висока стойност на кофражните работи. По отношение на фактурирания ВиК цикъл, твърди, че е фактурирана дейност, която е приета за извършена 2 месеца по-рано с Акт обр. 12 за установяване на СМР, подлежащи на закриване. Излага подробни съображения в касационната жалба. Моли за отмяна на съдебното решение в тази негова част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция и разноски за държавна такса. Ответникът по КЖ ТМГ Груп ЕООД, притежаващ ЕИК 201363896, заявява чрез управителя Т. Г. с молба, няма да сочи нови доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната част на предявеното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С процесния РА на ТМГ Груп ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 24 808,58 лв. за данъчни периоди м.05.2020 г., м.06.2020 г. и м.07.2020 г. по фактури, издадени от Булкон Строй ООД. С Решение 1625/19.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП" - София при ЦУ на НАП РА е изменен, като установеният с РА резултат по ЗДДС за м.05.2020 г. ДДС за възстановяване в размер на 2 518,01 лв. е определен на 8 074 лв. и РА е потвърден в останалата част. С обжалваното решение РА е отменен в частта, с която на ТМГ Груп" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размера на 14 130,52 лв. и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в останалата оспорена част. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на ТМГ Груп ЕООД и дружеството е осъдено за разноски, е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство. В съдебната фаза на оспорване са изслушани и приети заключения по ССчЕ и СТЕ. Административният съд е преценил РА, като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Kредитирал e заключенията на експертите, обсъдил е разпоредбите на чл.68, ал.1, т.1 и чл.71 вр. с чл.9 ЗДДС. Обосновал се е с материалната и кадровата обезпеченост на доставчика. Подкрепил е своите доводи с мотиви, че съгласно Акт обр. 12 са били постигнати изискванията на проекта. Позовал се е на практика на СЕС по приложението на Директива 2006/112 във връзка с упражняване ПДК. Административният съд е отменил частично оспорения РА като незаконосъобразен. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, като същото трябва да бъде отменено, след което да се отхвърли жалбата на ТМГ Груп" ЕООД против РА в процесната му част. Предмет на обжалване е решението в отменящата РА част по отношение на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 14 130,52 лева по фактури: 0000000623/07.05.2020 г., 0000000639/11.06.2020 г., 0000000655/15.07.2020 г. и 0000000656/27.07.2020 г., издадени от Булкон Строй ООД. Принципно правилно е посочил съдът в решението си, че кадровата и материална обезпеченост на доставчиците не може да бъде самостоятелно и достатъчно основание за отказ на претендираното ПДК. Но конкретната преценка за отказа по делото, трябва да бъде обоснована с фактите и обстоятелствата, за които са изложени съображения от страните, съответно са ангажирани доказателства при разпределена доказателствената тежест. Спорният въпрос се концентрира върху наличието на реално осъществени от процесния доставчик доставки на услуги - СМР по процесните фактури. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на данъчен кредит, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, е необходимо наличието на действително извършена облагаема доставка на стока или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката, от лицето, посочено като доставчик. Притежаването на данъчен документ, както и осчетоводяването на стопанските операции, не е достатъчно да обоснове реалност на доставката. Не на последно място, от значение за правото на данъчен кредит е и наличието на последваща облагаема доставка, свързана с икономическата дейност на дружеството. В своята константна практика по аналогични казуси, съставите на ВАС са се мотивирали, че за доказване реалността на доставките следва да се представят достатъчно убедителни писмени доказателства за тяхното изпълнение. Осчетоводяването на процесните доставки е косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Установяването на предпоставките за ползване на данъчен кредит, като положителен факт, попада изцяло в доказателствената тежест на лицето, претендиращо правото, съобразно практиката на ВАС и на СЕС. В случая, РЛ не е установило действителното извършване на процесните СМР. По отношение на фактурираните изкопни работи следва да се посочи, че е приложен Протокол за откриване на строителна площадка от 13.04.2020 година. Събраните съпътстващи документи кантарни бележки, са от 09.04.2020 г. и 10.04.2020 г., т.е. от дати, предхождащи откриването на строителната площадка. Също така, видно е, че кантарните бележки не могат да бъдат обвързани с конкретния обект, защото в тях като доставчик е посочено Рин груп ЕООД, а самите бележки са издадени от Холсим кариерни материали АД. В бележките липсва подпис на шофьор, въпреки съществуващата за отбелязване графа. Във връзка с извозването на земните маси не са представени и пътни листове. Към фактура 0000000639/11.06.2020 г. е приложен Акт 3 от 10.06.2020 г. за приемане на кофражни, бетонови и армировъчни работи на фундаменти, стени, колони и шайба до кота 0.08, съгласно който извършването на кофражните работи е на стойност 21 192,40 лева. Установен е фактуриран в повече бетон на стойност 5 390,28 лева. По отношение на фактурираните СМР за изграждане на ВиК са установени несъответствия между датите на фактурата, Акт 6 и Акт обр. 12, което разколебава доказателствената им сила. Акт 6 е от дата 15.07.2020 г., докато Акт обр. 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване по ВиК, е от по ранна дата: 08.05.2020 година. Относно фактура 0000000656 от 27.07.2020 г. не са събрани убедителни доказателства за извършването на кофражните работи на фактурираната стойност, необходими за изясняване на това разминаване. Нито в хода на ревизията, нито по време на съдебното производство е представена книга за инструктаж на работниците на процесния обект. Преценката на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност обосновават законосъобразността на РА в тази му част. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта, в която Дирекция ОДОП София е осъдена да заплати разноски. За първоинстанционното производство на НАП и предвид на резултата по делото трябва да бъде присъдена сумата още в размер на 1 671,75 лева. За касационното производство в полза на НАП се дължат разноски в размер на 1 784,79 лева за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса или общо разноски по делото допълнително в размер на 3 456,54 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение