Решение № 552 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1991/2012 г.

Решение № 552 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1991/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. Образувано е по искане от осъдения И. О. И. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК на ВНОХД № 250/2011 г. по описа на Габровски окръжен съд, по което е постановено решение № 90 от 02.07.2012 г. С последното е потвърдена присъда № 88 от 29.11.2011 г. по НОХД № 137/2011 г. по описа на Районен съд - Трявна. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от Габровския окръжен съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият се явява лично, като се представлява от упълномощен защитник. Искането се поддържа с доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила. Прокурорът пледира за неоснователност на искането и оставянето му без уважение при липса на посочените нарушения на процесуалния закон. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид изложените в постъпилото искане доводи и становището на страните, намира следното: Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК, а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 88 от 29.11.2011 г., постановена по НОХД № 137/11 г. на Районен съд - Трявна, e ангажирана наказателната отговорност на И. О. И. по чл. 216, ал. 1 НК за това, че на 25.06.2011 г., в гр. Трявна, пред кафе - аперитив "К.", противозаконно е повредил чужди движими вещи - седем финикови палми на стойност 1710 лева, собственост на Д. Т. Д. от гр. Трявна, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведена в изпълнение присъда № 68 от 20.02.08 г. по НОХД № 670/2006 г. по описа на Районен съд - гр. Трявна, влязла в сила на 07.03.2008 г., с която И. е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изпълнение на това наказание в затворническо общежитие от открит тип. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, и веществените доказателства. С атакуваното пред настоящата инстанция решение № 90/02.07.12 г. по ВНОХД № 250/2011 г. на Габровския окръжен съд първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е лишен от фактическо и правно основание. Контролираните съдилища са постановили съдебните си актове при изпълнение на задълженията по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 102, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 и по чл. 339, ал. 2 НПК. Направените изводи за авторството на инкриминираното деяние са законосъобразни и в пълно съгласие с изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, защото се основават на подробния анализ на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Оплакването за нарушено право на защита на осъдения, поради отказа на въззивния съд да уважи направеното искане за възобновяване на съдебното следствие и назначаване на лицево - идентификационна експертиза, е несъстоятелно. За да отхвърли това искане, съдът е изложил съображения в достатъчен обем, съобразени с изискването на закона и конкретния казус. В правомощията на въззивната инстанция е преценката кои обстоятелства от предмета на доказване са останали неизяснени и вземането на решение за допускане или не на нови доказателства. Отказът на съда да уважи всички доказателствени искания на страните, не нарушава по принцип правата им. В този смисъл, възражението би било основателно, в случай че доказателственото искане е отхвърлено без мотиви и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Доказателствените искания на страните следва да бъдат уважавани за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, но само когато относимите обстоятелства не са установени чрез други доказателствени средства и способи, какъвто е и настоящият случай. Исканията на осъдения и защитата относно: предоставения от св. Д. диск; допускането на повторна експертиза от вещо лице - ботаник; искането за прилагане на неприложени по досъдебното производство № ЗМ 82/2011 г. на РУ "Полиция" - гр. Трявна, документи, са уважени от първоинстанционния съд. По искане на И. и защитата въззивната инстанция е допуснала: разпит на свидетелите К. Я. и Д. Г.; повторен разпит на свидетеля Д. Д.; възпроизвеждане на вещественото доказателство - DVD със снети файлове от камерите на кафе - аперитив "К." и камери на фирма "Уникс" в присъствието на страните и посочените свидетели; две нови възпроизвеждания на нормален и уголемен екран на файлове от оригиналните записи на камерите на фирма "Уникс" и на кафе "К." от твърдия диск на компютъра на Д. Д.; допълнителна съдебно - агрономическа експертиза, за степента на увреждане на процесните палмови насаждения. Ето защо, отправената критика към доказателствената дейност на контролираните инстанции по събиране, проверка и оценка на доказателствата е неоправдана. Доводът за недостоверност на свидетелските показания на Ц. Д., дадени в хода на досъдебното производство и неспазването на процесуалния ред за прочитането им, предвиден в чл. 281 НПК, също е неоснователен. Съдилищата са извели изводите си въз основа на показанията на Д., депозирани в хода на съдебното следствие пред районния съд, а не тези, дадени пред органа на досъдебното производство. Съпоставката им не оставя съмнение, че за прочитането на онези от тях, дадени в досъдебната фаза на производството, не са били налице основанията по чл. 284, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и обяснява липсата на искане за приобщаването им по този ред. Показанията на този Д не са ценени изолирано, а съпоставени и анализирани, ведно с тези на свидетелите Д., Т. и И. Въззивното решение е мотивирано и в частта по отхвърляне показанията на разпитаните пред Окръжен съд - гр. Габрово, свидетели Я. и Г. не само като противоречиви и недостоверни, но и изхождащи от приятели на И. И. Мотивиран от изложените съображения и при отсъствие на релевираните нарушения по доказателствената дейност на контролираните инстанции, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че не са налице условията по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което