Решение № 146 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 65/2011 г.

Решение № 146 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 65/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Л. К. П. за отмяна на влязло в сила решение № 773 от 9.11.2010 г. по гр. д. № 208/2009 г. на Върховния касационен съд, I г. о. Молителката иска отмяна на влязлото в сила решение на с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че след постановяване на решението от ВКС и станали известни нови обстоятелства, а именно че С. В. не е получил разрешение от ИК на ОбНС за придобиване на процесния етаж и че той не е имал адресна регистрация и постоянно местожителства в населеното място. Ответниците по молбата С. С. В., В. С. В. и К. С. В. считат, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответниците по молбата Е. С. В., и М. В. П. не изразяват становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение е отменено въззивно решение № 575/2008 г. по гр. д. № 543/2008 г. на Благоевградския окръжен съд. Вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. петрова, Е. С. В., Л. К. П. и М. В. П. срещу С. С. В., В. С. В. и К. С. В. отрицателен установителен иск по отношение собствеността на първи етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в парцел ХIII-1326, кв. 5 по плана на Б. от 1976 г., сега имот пл. № 1513, кв. 21, както и искането за отмяна на нотариален акт № 91, том II, дело № 295 от 9.06.1976 г., с който С. В. и М. В. са признати за собственици по давност на 10/364 ид. ч. от парцел ХIII-1326, кв. 5 по плана на Б., ведно с първи етаж от жилищната сграда, построена в него. ВКС е приел, че по отношение на спорния имот и на лицата, установили върху него фактическа власт, не е имало законова пречка за придобиване собствеността по давност. Имотът се намира в [населено място], по отношение на който се е прилагала забраната на чл. 2 З. (отм.) за придобиване от нежители на съответното населено място. След като В. са били жители на [населено място] от 23.11.1966 г. с оглед приложеното по делото удостоверение № 63/2005 г., то към момента, в който са закупили имота от ищците без спазване на необходимата нотариална форма, за тях не е съществувала законова забрана от гледна точка на жителство за придобиване на имота чрез правна сделка. По въпроса дали лицата, установили владение въз основа на неформална сделка, са могли да придобият имота на основание придобивна давност, която е изтекла при действието на З., ВКС е приел, че не са налице хипотезите на чл. 29 З., които не допускат придобиване на недвижими имоти и вещни права по чл. 15 З. по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителката не е посочила и представила при иницииране на настоящото извънинстанционно производство никакви писмени доказателства за твърдяните обстоятелства по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането и тепърва такива да се създават чрез снабдяване със съдебни удостоверения е оставено без уважение. Освен това сочените от нея като нови доказателства и обстоятелства не са нови, тъй като с тях страната е могла да се снабди и да ангажира своевременно - още при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е самостоятелно съдебно производство и средство за защита срещу неправилни решения въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Това производство обаче не е съдебна инстанция на исковия процес и не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.