Решение № 5528 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14832/2018 г.

Решение № 5528 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14832/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Боюклиев, подадена чрез адв. Марев против решение № 299/23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 265/2018 г. от Административен съд К., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Наредба за реда и условията за провеждане на търгове и конкурси за сключване на сделки по отдаване под наем и разпореждане с общинска собственост в община М. /Наредбата/, приета с Решение № 93/26.06.2014 г. на ОбС – М.. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага съображения за разграничаването на нищожността от унищожаемостта на административните актове, съобразно интензитетът на нарушенията. Излага довод, че направеното искане за прогласяване на нищожност инкорпорира и искане за отмяна поради унищожаемост на акта. Сочи, че надлежно упражненото право на оспорване задължава съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт като съобрази основанията посочени в чл. 146 от АПК. Иска, да се отмени решението. Ответникът – Общински съвет М., редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за частична основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Излага, че в нарушение на чл. 196 вр. с чл. 168, ал. 1 и чл. 172 а от АПК решаващият състав не е обсъдил всички изложени в жалбата доводи, относно допуснати нарушения на ЗНА и не е проверил законосъобразността на оспорената Наредба на всички основания по реда на чл. 146 АПК. Сочи, че АС не е изложил мотиви относно доводите свързани с нарушение на разпоредбите на чл. 26 и чл. 28, чл. 8, чл. 10 и др. от ЗНА, чл. 8, ал. 2 от ЗОбС и др., които обстоятелства водят до неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което намира, че същото следва да се отмени и да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 299/23.10.2018 г., постановено по адм. дело № 265/2018 г. от Административен съд К. е отхвърлил жалбата на К. Боюклиев срещу Наредба за реда и условията за провеждане на търгове и конкурси за сключване на сделки по отдаване под наем и разпореждане с общинска собственост в община М., приета с Решение № 93/26.06.2014 г. на ОбС – М.. От фактическа страна, съдът е съобразил, че Наредбата е приета от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и изискванията на чл. 27 от ЗМСМА, както за кворум, така и за мнозинство. Съдът е приел, че останалите основания за оспорване, предвидени в чл. 146 от АПК, биха довели до унищожаемост на оспорената Наредба, но не и до нейната нищожност, поради което жалбата на Боюклиев е отхвърлена като неоснователна, тъй като съдът е счел, че е сезиран само с искане за прогласяване на нищожност. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1 от АПК. В обхвата на съдебния контрол по чл. 168, ал. 1 от АПК при обжалване на административен акт, са основанията по чл. 146 от АПК, т. 1 - липса на компетентност на органа, т. 2 - неспазване на установена форма, т. 3 - съществено нарушение на административнопроизводствени правила, т. 4 - противоречие с материално правни разпоредби и т. 5 - несъответствие с целта на закона. Съдът е изследвал основанията визирани в чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, като не се е произнесъл по отношение на останалите такива. При преценка на оспорването на подзаконовите нормативни актове, разпоредбата на чл. 196 от АПК, препраща към нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, предвид която съдът не следва да се ограничава само до основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед което съдът е бил длъжен да прецени наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му, което обстоятелство е било игнорирано от административния съд. Предвид изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд не е осъществил прецизен контрол за законосъобразност на административния акт по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и Поради забраната за фактически установявания, предвидена в чл. 220 от АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като се извърши проверка по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и наличието на доводи за нарушение на чл. 26 и чл. 28, чл. 8, чл. 10 и др. от ЗНА, чл. 8, ал. 2 от ЗОбС, които съдът не е обсъдил по същество. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение