Решение № 7772 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2016 г.

Решение № 7772 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Т. срещу решение № 405/21.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9491/2013 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационната жалбоподателка Ц. Н. Т. обжалва съдебното решение като твърди, че фактическите констатации на първата инстанция и правните му изводи са непълни и неверни като съдът е приложил неправилно материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна съдебното решение в отхвърлителната му част и в частта относно разноските. Н претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 405/21.01.2016 г., постановено по адм. дело № 9491/2013 г. по описа на АССГ е отхвърлена предявеният от Ц. Н. Т. иск с правно основание чл. 104 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за обезщетение в размер на 5 484 лв. за периода 30.08.2013 г. до 28.02.2014 г., през който не е заемала държавна служба поради незаконно прекратяване на правоотношението й със Заповед ЧР-09-1130/28.08.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция "Военни клубове и военно почивно дело" ведно със законната лихва, считано от 10.11.2014 г. до окончателното плащане като погасен поради плащане, отхвърлено е и искането й за присъждане на направените по делото разноски. АССГ е сезиран искова молба, която е уточнена изрично с молба от 16.12.2014 г. (л. 91-92 от адм. д. 9491/2013 г.) с основен иск за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. в размер на 5 484 лв. и законната лихва от 10.11.2014 г. (датата на отмяна на заповедта за уволнение) до окончателното изплащане на сумата. Административният съд е приел, че ответната страна е платила на ищцата по банков път на 22.04.2015 г. и 30.04.2015 г. сумите 4 935, 60 лв. и 548,40 лв. Според първоинстанционният съд с плащането по време на процеса ответната страна е изпълнила задълженията си към Ц. Т., защото е заплатен пълния размер на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, намалено с дължимия данък върху дохода и пълния размер на законната лихва, изчислен с калкулатора на Националната агенция по приходите. Извършеното плащане по време на процеса е прието като основание за отхвърляне на иска, като при този изход на спора ищцата няма право на разноски. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. В касационната жалба е посочено, че се обжалва съдебното решение в отхвърлителната му част, но то на практика не съдържа осъдителен диспозитив в полза на касационната жалбоподателка, поради което следва да се приеме, че тя обжалва цялото съдебно решение и за нея е налице правен интерес от обжалване доколкото крайния изход от спора не е в нейна полза. При това надлежно сезиране и в изпълнение на задължението по чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав следва да извърши служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, доколкото в касационната жалба се съдържат само най-общи оплаквания от неполучаване на пълния размер на обезщетението заедно с разноските по делото. При определяне размерът на обезщетението с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл АССГ се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, от които е приел за установени следните относими към спора обстоятелства: 1. период, за която е дължимо обезщетението 30.08.2013 г. - 28.02.2014 г.; 2. основна заплата датата на възстановяване на държавна служба – 914 лв. (неправилно изписана в решението като 670 лв., при която сума изчисленията биха били различни и в по-малък размер) и 3. липса на получавано трудово възнаграждение в обсъждания период от друг работодател. Въз основа на тези факти АССГ е извършил изчисления като е приел, че Ц. Т. има право на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 5 484 лв., което й е определено за плащане със Заповед № ЧР-11-205/22.04.2015 г. като при извършения банков превод е удържан данък общ доход в размер на 548, 40 лв. за сметка на получателя на дохода. При тези установени по категоричен начин факти правилно и обосновано АССГ е приел, че претенцията за заплащане на обезщетение е неоснователна доколкото задължението е изпълнено доброволно по време на съдебното производство. Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е за защита на субективното право да се получи обезщетение за времето, през което държавният служител е останал без работа поради незаконно прекратяване на служебното му правоотношение. Не е налице забрана след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването да определи дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл като издаде нарочна заповед и разпореди плащане, независимо, че е налице висящ съдебен процес. В случая ответната страна е изпълнила доброволно основното си задължение си преди постановяване на съдебното решение като доброволно е заплатила и обезщетение за забава така както е претендирано – в размер на законната лихва от датата на признаване на уволнението за незаконно до окончателното плащане на сумата. Друга претенция за обезщетение за забава по делото не е предявена. По изложените съображения следва да се приеме, че съдебното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Не са налице основания за отмяната му и в частта относно разноските. Поведението на органът по назначаването с издаването на незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на касационната жалбоподателка е преценявано в производството по оспорването на тази заповед. Производството, по което е постановено обжалваното съдебно решение е с предмет обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и в него ответна страна е юридическото лице, което доброволно е изпълнило свое задължение по време на висящ съдебен процес, с което е признало иска, но от тази гледна точка не е възможно да се обоснове пряко, че е станало причина за завеждане на делото. При стриктно спазване на правилата на чл. 143 от АПК и чл. 78 от АПК административният съд не е присъдил претендираните от ищцата разноски. По изложените съображения касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с оглед направеното искане, ответната страна има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд