Решение № 2171 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2017 г.

Решение № 2171 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. АПК. Образувано е по искане на Й. Н. Й., от гр. П., за отмяна на влязлото в сила определение № 1860/27.09.2017 г. постановено по ч. к. адм. д. № 2482/2017 г. на Административен съд - П., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 10824/13.12.2016 г. по адм. д. № 6712/2015 г. на Районен съд - П. и производството по делото е прекратено, поради просрочие. Поддържа се искане за отмяна на влязлото в сила определение като неправилно и необосновано. Ответникът: кмета на община "Р.", чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Карабов, оспорва искането за отмяна като неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Определението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 02.11.2017 г. и има характер на прекратително, тъй като с него е прекратено касационното производство по ч. адм. дело № 2482/2017 г. на Административен съд-П.. Съгласно чл. 239, т. 1-6 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна при изрично посочени основания, формулирани поотделно в шест точки на разпоредбата. В искането за отмяна на Й. Й. и бележките му по същество от 15.01.2018 г., не са конкретизирани основанията за отмяна на поискания съдебен акт, съгласно чл. 239, т. 1-6 АПК. Посочено е несъгласие с влязлото в сила определение на АС- П., поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, които обосновават неговата неправилност. Визирано е нарушение на разпоредбата на чл. 175, ал. 2 АПК, относимо към друго производство за поправка на явна фактическа грешка от съда по адм. д. № 6712/2015 г. на РС-П.. Така формулирани основанията за отмяна, не са такива от изрично посочените в чл. 239, т. 1 - 6 АПК, а представляват касационни основания за отмяна на определението, чиято отмяна се иска, което е недопустимо и поради това не подлежат на обсъждане. Настоящият състав счита, че посочените от искателя обстоятелства в искането му за отмяна, не се субсимират в нито една от хипотезите на чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 АПК, които изискват проявлението на определени факти и обстоятелства от фактическия състав на всяко едно от тези основания, несъвпадащи с обстоятелствата поддържани от искателя. Към искането за отмяна не са приложени: писмени доказателства, имащи характер на нови такива /т. 1/; влязла в сила присъда на наказателния съд относно престъпно действие на страна или на чл. от състава на съда, постановил атакуемото определение, във връзка с решаване на делото /т. 2/; влязла в сила присъда за документно престъпление по отношение на документ, въз основа на който е поставено процесното определение или влязло в сила съдебно решение или адм. акт на който почива това определение, които впоследствие да са отменени /т. 3/; влязло в сила съдебно решение /определение/ между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да противоречи на определението, чиято отмяна се иска /т. 4/; решение на ЕСПЧ, с което да е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи спрямо искателя по конкретното дело /т. 6/; Искателят не поддържа и наличието на основанието по чл. 239, т. 5 АПК, свързано с лишаването му от възможност да участва в делото пред АС-П., предвид на това, че производството пред съда е образувано като частно, чието разглеждане е в закрито заседание, без призоваване на страните. С оглед изложеното и отсъствието на основания по чл. 239, т. 1 - 6 АПК, искането за отмяна на влязлото в сила определение по адм. дело № 2482/2017 г. на АС-П. се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход и направено искане от ответника, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия