Решение № 6592 от 4.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Венкова срещу Решение 1593/18.11.2020 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 3126/2019 г., с което е отхвърлена жалбата й против Заповед 144/07.07.2014 г. на главния архитект на община Несебър за вписване, на основание чл. 148, ал. 4 и 5 и чл. 161, ал. 1 ЗУТ, допълнително като възложители (заедно с касаторката) на Енергия Техноинвест ЕООД и Кондор Строй ЕООД в Разрешение за строеж 90/30.09.2009 г., издадено от главния архитект на общината.

Ответниците главният архитект на община Несебър, ТНЖ Груп ЕООД, Енергия Техноинвест ЕООД и Кондор Строй ЕООД, не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Оспорването пред касационната инстанция всъщност е основано на доводи за незаконосъобразност на забележка по чл. 154, ал. 1 ЗУТ от 09.02.2011 г. за допълване на Разрешение за строеж 90/30.09.2009 г., които са неотносими към действителния и заявен от Венкова предмет на осъществената от първостепенния съд проверка, в частност заповедта от 2014 г. за вписване на допълнителни възложители в РС.

1. Доколкото касационната жалба индивидуализира точно първоинстанционното съдебно решение и съдържа петитум за отмяната му, дължим е касационен контрол с предмета по чл. 218, ал. 2 АПК. При него се констатира валидност и допустимост на съдебния акт.

1. Служебната проверка по ал. 2 на чл. 218 АПК в частта относно съответствието на решението с материалния закон не установи и касационно основание по чл. 209, т. 3 , предл. 1 от кодекса.

а. Не е оспорен фактическият извод на съда, че макар и да липсват данни административният орган да е уведомил Венкова за издадената заповед, тя е узнала за съдържанието й в качеството си на жалбоподател по адм. дело 2861/2017 г. по описа на АС - Бургас (по което в открито съдебно заседание на 13.12.2017 г. заповедта е била представена и приета като доказателство в присъствието на страната). С оглед факта на подаване на жалбата в края на 2019 г., съответстващият правен извод е за просрочие на жалбата с искане за отмяната на Заповед 144/07.07.2014 г. вж. чл. 215, ал. 4 ЗУТ и чл. 149, ал. 1 вр. чл. 140 АПК. Затова обхватът на проверката по същество е ограничен от съда до действителността на заповедта, т.е. до основателността на искането за обявяване на нейната нищожност.

б. Мотивите към решението, с които е прието, че заповедта не е засегната от порок с вид и тежест, обуславящ нищожност на акта, се споделят и от настоящата инстанция, препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и изключва необходимостта от повторното им обсъждане. Те почиват на утвърдените от теорията и съдебната практика критерии за разграничение между унищожаемите и нищожните административни актове.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение