Решение № 2452 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2018 г.

Решение № 2452 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3371/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Джамал, [гражданство] насочена срещу Решение № 504 от 26.01.2018 г., постановено по административно дело № 14232/2017 година на Административен съд С. - град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че е необоснован и неправилен извода на съда, че по отношение на жалбоподателя не е налице основателно опасение от преследване, поради неговата националност, политически религиозни възгледи, социална група и националност. Намира, че са налице всички предпоставки по Закона за убежището на бежанците (ЗУБ), даващи основание същия да търси и получи закрила по смисъла на закона. Според касационният жалбоподател налице са пороци на съдебния акт и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу отказа за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Счита, че необосновано съдът е отхвърлил жалбата, тъй като от събраните доказателства става ясно, че съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Моли за отмяна на съдебното решение и да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. О. П. на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Димов, моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за обосновано и законосъобразно и моли същото на основание чл. 221, ал. 2 АПК да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт - Решение № 504 от 26.01.2018 г., постановено по административно дело № 14232/2017 г. на АССГ е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Д. Джамал [гражданство] срещу Решение № 17350/12.12.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена неговата молба за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че фактът, че преди да отпътува от страната по произход, лицето не е било преследвано или не е било пряко заплашено, предполага от само себе си, че не може да се позове на основателно опасение за преследване в процедурата по искане на убежище. След подробен анализ на приложимата нормативна уредба - чл. 8 ЗУБ е обоснован извода, че решението на административния орган е правилно, тъй като същият е направил вярната преценка, че по отношение на молителя не е налице основателно опасение от преследване поради неговата националност, политически, религиозни възгледи, социална група и националност. Намира, че в конкретния случай е изпълнено изискването на чл. 75, ал. 2, изречение първо от Закона за убежището и бежанците, тъй като административният орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. Приема, че по делото се съдържат данни относно актуалната обществено- политическа ситуация в И. Р. А., което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. "в" от Закона за убежището и бежанците за предоставяне на хуманитарен статут. Намира, че в процесния случай, обаче не се установява наличието на вътрешен или международен конфликт на територията на цялата държава И. Р. А. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че съдебното решение е необосновано. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. С оглед изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени достигнатите правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя- чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно адм. съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на Афганистан, е целта за пристигне и установяване в Европа, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите причини в заявлението за предоставяне на статут. Не се споделят развитите доводи в касационната жалба, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9 ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си, поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението за необоснованост на съдебното решение, поради това, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на политическата обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ, е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалвания акт, ДАБ е разгледала подробно данните от представената по делото Справка от 08.09.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установената в нея актуално положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са били реално застрашени. Неговите твърдения, че е имал проблеми с талибаните са общи и противоречиви. В тях липсва яснота и конкретика и не може да се приеме, че е налице реална заплаха срещу лицето. На следващо място, видно и от представените по делото справки относно актуалното положение в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Извършени са отделни въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и в локализирани райони. Няма данни за влошена ситуация в провинция Нангахар, където живеят роднини на лицето. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С- 465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Бежанската история сочи, че чужденецът е напуснал страната на произход с цел да търси по- добър стандарт на живот. Той е използвал България като транзитен пункт за миграция към Франция, където твърди, че има роднини. Причините за престой в България са от икономически характер и не се обхващат от приложното поле на ЗУБ. Бежанската история на лицето не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,