Решение № 8137 от 24.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3683/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-поцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 12 947 от 03.12.2024 г., по адм.д. 940/ 2024г. на Административен съд Варна / АС Варна/, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 2014 г. Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. с изх. 02-030-2600/2167/16.04.2024 г. на Зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта му, с която на Компания Насияна ООД е отказано финансово подпомагане със сума в общ размер на 64 995,53 лв. и преписката е изпратена на същият административен орган за ново разглеждане при спазване на дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Компания Насияна ООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но уведомителното писмо в оспорената му част е издадено в нарушение на материалния закон. За да достигне до този извод АС-Варна е приел, относно площта на парцелите при извършена административна проверка, след намаления за неспазени изисквания, различни от базовите и изисквания за управление, че за кампания 2017 г. дружеството е увеличило площите с 16,93 ха, като се е позовал за тази си констатация на доказателства от приобщеното адм. д. 573/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с влязло в сила решение по което съдът е отменил предходно издадено уведомително писмо по заявление за подпомагане за кампания 2017г. на Компания Насияна ООД, с което е отказано финансово подпомагане в общ размер на 64 995,53 лв.. Съдът обсъдил заключение по назначена допълнителна СТЕ по приобщеното адм.д. 573/2022г., приемайки, че то установява общата площ на частите, с които през кампания 2017 г. са разширени вече декларираните парцели - 16.93 ха и площта на парцелите под 0, 1 ха - 0,33 ха. При тези фактически констатации съдът е приел, че те неправилно са определени като нарушение на чл.27 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., която норма определя в ал.1 минимален размер на земеделския парцел от 0,1 ха, а експертизата по приобщеното съдебно производство установява, че парцелите с площ по-малка от 0,1 ха не са общо 16,93 ха , а са в общ размер от 0,33ха и извел извод за несъответствие на фактическата констатация за 16,93 ха, с дадената правна квалификация по чл.27, ал.1 от Наредбата, представляващо основанието за отмяна по чл. 146, т.2 от АПК. При фактическите си установявания във връзка с отказано финансиране за неспазени изисквания за управление с УП с изх. 02-030-2600/2167/16.04.2024 г. в размер на 32 624.39 лв., решаващият съд е приел, че избраната от Компания Насияна ООД агроекологична дейност е "За въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите". Тази дейност, съгласно чл.7, ал.1 и 2 от Наредба 11 от 6 април 2009 г. , следва да се изпълнява за период от пет последователни години и срокът започва да тече от началото на годината на подаване на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. С оспореното УП е отказано подпомагане на дружеството със 32 624.39 лв. за неспазени изисквания за управление на избраната от кандидата агроекологична дейност и конкретно - поради това, че при извършена административна проверка на парцели 58654-5-1-1, 43222-5-1-1, 32528-20-3-1, декларираната култура за годината на одобрение - 2013 г., не съвпада с плана за сеитбообращение за 5-та година - 2017 година, съответно не бил спазен петгодишният план за минимум четириполно сеитбообращение за пет години, с което бил нарушен чл.35, т.2 от Регламент /ЕС/ 640/2014 год. Тези фактически констатации на административния орган решаващия съд е приел, че се опровергават от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза при отговор на въпрос по т.3, като е посочил, че според заключението заявената култура по плана за сеитбообращение за 2013 г. за парцели 58654-5-1-2 и 43222-5-1-2 съвпада с културата, посочена в заявлението за 2017 г. за парцели 58654-5-2-2 и 43222-5-8-1 /парцел 32528-20-3-2 не е заявяван за кампания 2017г./, както и на установена от вещото лице идентичност между плана за сеитбообращение и заявлението на жалбоподателя за 2013 г. и 2017 год. Съдът е обсъдил и Справка от регистър Сеитбооборот, в който са отразени проверките за спазване на плана, представена с административната преписка и приет като доказателство по делото, според който заявената през 2013 г. от жалбоподателя култура съвпада с тази по заявлението и плана за сеитбообращение, но разминаването за процесните три парцела идва при извършената административна проверка за 5-та година, в която справка за 5-та година органа е посочил несъответствието с не. В заключение приел, че факти за тази констатация на органа не се съдържат в адм. преписка, като доказателствената тежест за тяхното установяване е за ответника по делото и заключението по т.3 от експертизата оборва констатацията за несъответствието между декларираната култура за годината на одобрение - 2013 г. и плана за сеитбообращение за 5-та година - 2017 година и определил УП в тази му част като издадено в нарушение на материалния закон, относно отказаното финансиране с 32 624.39 лв. В частта, с която в оспореното УП е отказано финансиране в размер на 29 361.95 лв., поради повторна системност, решаващият съд е установил приложимия материален закон - чл.35, т.3 от Регламент /ЕС/ 640/2014 г. и чл.3, ал.1 от Методиката по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. /Методиката/, съгласно която норма от Методиката, при констатирана системност на неспазването в съответствие с изискванията на приложимото право на Европейския съюз, изчислената сума след налагане на намаленията се редуцира допълнително с 5 на сто за съответното направление. Според чл.3 ал. 2, при следващо неспазване, наложеният по ал. 1 допълнителен процент се удвоява. Съдът приел, че с УП е констатирана повторна системност на неспазването, при която редуцирането е с 10% след налагане на намаленията. Съгласно разясненията към т.16 от л.7 на уведомителното писмо, първата санкция за управление е била наложена в кампания 2015 Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. с изх. 02-030-2600/2055/23.08.2018 г., поради което приетото в оспореното УП като частично неизпълнение на поетия ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007-2013 г. съдът определил, че е второ по ред и правилната квалификация обосновава отказ за финансиране в размер на 5 %, а не 10 % . При установяванията си от фактическа и правна страна за липсата на основания за налагане на санкциите с УП за неспазени изисквания, различни от базовите и изисквания за управление, първоинстанционният съд е направил извод, че не съществува и основание за налагане на каквато и да било санкция за системно неспазване и УП в частта му, с която е отказано финансиране в размер на 29 361.95 лв., е издадено при неправилното приложение на материалния закон. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С протоколно определение от 08.10.2024г. съдът е приложил адм. д. 573/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с влязло в сила решение по което съдът е отменил предходно издадено уведомително писмо по заявление за подпомагане за кампания 2017г. на Компания Насияна ООД. При обосноваване на изводите си за увеличените площи с 16,93 ха, съдът се е позовал на доказателство, което не е събрал и проверил непосредствено, а именно на заключение по назначена допълнителна СТЕ по приобщеното адм.д. 573/2022г., приемайки, че то установява общата площ на частите, с които през кампания 2017 г. са разширени вече декларираните парцели - 16.93 ха и площта на парцелите под 0, 1 ха - 0,33 ха. За да се позове на заключение на експертиза, приета в друго съдебно производство, съдът е следвало да изслуша ( по искане или със съгласието на страните или свой почин) вещото лице, изготвило заключението и по този начин да го приобщи към доказателствата по делото или назначи нова съдебно-техническа експертиза, която да отговори на спорния въпрос. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените му правила, като е изградил заключенията си върху доказателства, които не са събрани по делото, а решението му в тази му част се явява необосновано. Необоснован е и извода на съда и относно липсата на несъответствие между декларираната култура за годината на одобрение - 2013 г. и плана за сеитбообращение за 5-та година - 2017 година за посочените два парцела, в резултат на което е отменено УП и в частта относно отказаното финансиране с 32 624.39 лв. за неспазени изисквания за управление. Констатациите на съда относно установяванията в т.3 от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета като доказателство по делото, противоречат на отговора на вещото лице по т.3 от експертизата. В действителност, въпрос 3, зададен на вещото лице е да посочи .Коя е заявената култура по план за сеитбообращение за парцели 58654-5-1-2 и 43222-5-1-2 и съвпада ли тя с културата посочена в заявлението за 2017 г. за парцели 58654-5-2-2 и 43222-5-8-1. В отговор на този въпрос, вещото лице е посочило в табличен вид, че за 2017г. за първия парцел 58 654-5-1-2 заложената култура по плана за 2017г. е слънчоглед и заявената култура за кампания 2017г. също е слънчоглед. За парцел 432225-1-2 заложената култура отново по план за 2017г. е посочена като ечемик и заявената за кампания 2017г. е също ечемик. В отговора си под таблицата вещото лице е посочило, че заявената култура по плана за сеитбообръщение за двата парцела съвпада с културата, посочена в заявлението за кампания 2017г. При това заключение на вещото лице, несочещо несъвпадение с декларирана култура за 2013г., необосновани са изводите на АС Варна, че декларираната култура за годината на одобрение - 2013 г. съвпада с плана за сеитбообращение за 5-та година - 2017 година, а фактическите констатации на административния орган при извършената административна проверка за 5-та година са оборени, след като не са представени доказателства от органа за посоченото от него несъответствие. В допълнение, констатациите на органа, вследствие административните проверки за несъответствието между декларираната култура с плана за 2013г. и тази по плана за сеитбообръщението за 2017г. следва да бъде оборени от дружеството адресат на УП, доколкото фактите за това несъответствие са установени от ответника в първата инстанция с резултатите от административните проверки, част от доказателствата, приети с административната преписка. По изложените съображения необоснован е и извода на съда относно липсата на основание за налагане на санкции и редукции за системност на неспазването. Обстоятелствата дали е налице системност и дали по отношение на дружеството е имало установено повече от едно предходно нарушение е въпрос, който е останал неизяснен в производството. Съгласно чл.171 ал.5 от АПК съдът е длъжен да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В тази връзка съдът е следвало да укаже на издателя на оспорения акт, че административната преписка не съдържа доказателства за издадено друго уведомително писмо за поетия от жалбоподателя ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания ( с изключение на УП за кампания 2015г.) и въз основа на наличието или липсата на подобно доказателство изгради изводите си за съответствие на оспореното УП в тази му част с материалния закон. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът ще следва да попълни административната преписка с всички доказателства, вкл. да разпредели доказателствената тежест между страните в съответствие с чл. 170 АПК, даде указания на страните по реда на чл.171 ал.4 от АПК относно факти и обстоятелства, за чието установяване са необходими специални знания и при необходимост упражни и правомощията си по чл.171 ал.2 от АПК за назначаване/изслушване на вещи лица за изясняване на обстоятелствата, относно площта на парцелите при извършена административна проверка, след намаления за неспазени изисквания, различни от базовите и относно неспазени изисквания за управление, след което съобразно установените факти и обстоятелства по делото извърши преценка дали правилно е отказано финансово подпомагане в пълния заявен размер. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение