Решение № 304 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7364/2020 г.

Решение № 304 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7364/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Областната дирекция на МВР – Пазарджик, чрез юрк. К. Пенова срещу Решение № 221 от 9.04.2020 г., постановено по адм. д. № 122/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС – Пазарджик), в частта, с която е осъдена ОД на МВР - Пазарджик да заплати на Д. Кузманов сума в размер на 0, 42 лв., представляваща законната лихва върху главницата в размер на 100 лв. от датата на завеждане на исковата молба - 28.01.2020 г. до окончателното й изплащане - 11.02.2020 г. и е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 410 лв. за направените по делото разноски. Със същото решение АС – Пазарджик е отхвърлил подаденият от Д. Кузманов иск против ОД на МВР – Пазарджик за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление (НП) № 17-0310-000246/27.04.2017 г. на Началник РУ на МВР Панагюрище по АНД № 95/2017 г. по описа на Районен съд Панагюрище, поради настъпило плащане в хода на процеса. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага се, че неправилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Счита, че направените разноски в исковото производство е следвало да останат в тежест за ищеца, тъй като искът е признат. Твърди, че в обжалваното решение липсват мотиви и правни изводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява по делото. Ответникът по делото – Д. Кузманов, в представена по делото молба, чрез процесуалния си представител адв. П. Мулешков, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Поддържа доводи за оставяне на касационната жалба без уважение. Претендира съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна относно присъдените разноски за образуваното производство по ЗОДОВ. Административен съд - Пазарджик е разгледал предявения от настоящия ответник по касация иск срещу ОД на МВР - Пазарджик, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 100 лв. за претърпени имуществени вреди във връзка с водене на АНД № 95/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище за отмяна на Наказателно постановление № 17-0310-000246/27.04.2017 г. на Началник РУ на МВР Панагюрище, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от деня на завеждането на иска до окончателното изплащане на обезщетението. Претендирани са и съдебно-деловодните разноски по делото пред административния съд, включително и разноски за адвокатско възнаграждение. Със съдебното решение, предмет на касационната проверка е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отмененото наказателно постановление, поради настъпило плащане в хода на процеса, както и ОД на МВР - Пазарджик е осъден да заплати сума в размер на 0, 42 лв., представляваща законната лихва върху главницата в размер на 100 лв. от датата на завеждане на исковата молба - 28.01.2020 г. до окончателното й изплащане - 11.02.2020 г. и е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 410 лв. за направените по делото разноски за производството по ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, АС – Пазарджик, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел наличието на всички предвидени в закона материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ. Приел е за установено, че е налице издадено незаконосъобразно НП, което е оспорено и отменено от съда с влязло в сила решение, в резултата на което, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното НП в размер на 100 лв., представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 6.06.2017 г., приложен по АНД № 95/2017 г. по описа на Районен съд – Панагюрище. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в които адвокат Мулешков е участвал. Съдът е приел, че посочената сума представлява имуществена вреда за Кузманов в резултат на възникналата за него необходимост да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на наказателното постановление. Счел е и че ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който по същество е признал иска, като към него е приложено и платежно нареждане за сумата от 100 лв., преведени по сметка на ищеца. В тази връзка съдът е приел, че предявеният иск, макар основателен и доказан, по отношение на претендираната главница следва да бъде отхвърлен поради настъпилото плащане в хода на процеса, а искът на основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху сумата от 100 лв. от датата на завеждане на исковата молба - 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата - 11.02.2020 г., приел за основателен. Счел, че тъй като главница е заплатена изцяло на 11.02.2020 г. то това е и крайният момент, до който се дължи лихвата и определил законовата лихва в размер на 0, 42 лв. Предвид изхода от спора и съобразявайки чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски, а именно сумата от 410 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение, за които били представени доказателства - договор за правна защита и съдействие и вноска бележка. По отношение на направеното искане на ОД на МВР - Пазарджик за неприсъждане на разноски въобще на ищеца, тъй като искът е признат, първоинстанционният съд приел, че е неоснователно поради отправянето му едва след подаване на исковата молба, поради което именно ответникът е причина за завеждане на делото, а на следващо място - претенцията за законна лихва не е била удовлетворена. Решението е валидно, допустимо и частично правилно. Предявеният пред АС – Пазарджик иск от Д. Кузманов за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. При отсъствието на някой от елементите на посочения фактически състав отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В случая обаче са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за което страните не спорят. Административният съд е анализирал фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни изводи. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателността на иска по отношение на претендираната лихва е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно разпределена доказателствената тежест и за нарушаване принципа на служебното начало, което поначало е предвидено за административното производство. В глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения" е предвидено субсидиарно прилагане на ЗОДОВ само по отношение неуредените въпроси на имуществената отговорност. За събиране на доказателствата и допустимите доказателствени средства, приложим на основание чл. 144 от АПК е Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно, за ищеца е доказателствената тежест да докаже с допустимите доказателствени средства настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди от отменения незаконосъобразен акт, а за ответната страна да докаже фактите, от които тя черпи изгодни за себе си правни последици. С определение от 29.01.2020 г. съдът е указал на страните, че доказателствената тежест лежи върху ищеца за доказване на твърденията си, а на настоящия касационен жалбоподател е предоставил възможност да представи доказателства. В изпълнение, с представения писмен отговор, ОД на МВР - Пазарджик е признал иска в размер на 100 лв., като е представил и платежно нареждане за изплатената сума. От съдържанието на писмения отговор не може да се направи извод, че касационния жалбоподател е заплатил и законната лихва върху претендираната сума за обезщетение, нито са представени доказателства в тази насока. Като не е било сторено това, развитите в касационната жалба твърдения се явяват неоснователни. На следващо място следва да бъде посочено, че е основателно възражението на касационния жалбоподател, че претенцията за присъждане на разноски не е следвало да бъде уважена. За приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК се изисква едновременното наличие на две предпоставки - поведението на ответника да не е станало повод за завеждането на иска и признаването на иска от ответника, както правилно е тълкувал разпоредбата и административния съд. Неоснователно обаче е прието от административния съд, че в случая не е налице първата предпоставка. Неправилно, съдът е приел, че с издаването на наказателното постановление ответникът е станал причина и за завеждане на делото за обезщетението, претендирано на осн. чл. 1 ЗОДОВ. Издаденото НП е повод за образуване на делото пред районния съд за обжалването му. За приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е от значение поведението на ответника във връзка с претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение за вредите, причинени му от отмененото незаконосъобразно НП. В конкретния случай, ищецът е пристъпил направо към съдебна защита на правото си на обезщетение, без преди това да отправи покана до ответника за доброволно изплащане на обезщетението в претендирания размер. По този начин именно ищецът е лишил ответника от възможността, предоставена му от закона, да не носи отговорността за разноските, направени от ищеца в едно бъдещо съдебно дело, в случай, че доброволно се съгласи да плати напълно или частично размера на претендираното обезщетение. При тези данни, настоящият съдебен състав не може да приеме, че поведението на ответника във връзка с исковата претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за вредите, понесени от отмененото НП, е било такова, че е дало повод за завеждане на делото за целия претендиран размер на обезщетението. От влязлото в сила съдебно решение на административния съд става ясно, че съдът е преценил като основателна претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение до размера, до който и ответникът е признал иска. При тези обстоятелства, административният съд неправилно е приел, че направените разноски от ищеца по делото следва да се понесат от ответника, тъй като не са налице данни, които да сочат, че ответникът би отказал изплащане на обезщетението да признатия от него размер. Обжалваното решение на административния съд, с което е уважено искането за разноските следва да се отмени като вместо това се уважи молбата на ОД на МВР - Пазарджик и се отмени решение № 221/9.04.2020 г., постановено по адм. д. № 122/2020 г. на Пазарджишкия административен съд, в частта, в която ОД на МВР-Пазарджик е осъдена да заплати на Д. Кузманов сумата от 410 лева, представляваща направените по делото разноски. С оглед изхода на делото разноски за настоящото производсдтво не се дължат. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,