Решение № 59 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2013 г.

Решение № 59 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4827/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас моли да бъде отменено решение № 534/8.03.2013 г. по адм. д. № 1885/2012 г. на АС - Бургас, с което е отменен РА № 021101922/28.05.2012 г. на ТД на НАП - Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Зани транс" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 021101922/28.05.2012 г. на ТД на НАП - Бургас, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС общо 109 901,29 лв за м. 12.2008 г., м. 4.2009 г. и м. 5.2011 г. по фактури на "Енерги петрол 2000" ЕООД и "Джи ен капитал-55" ЕООД на основание чл. 6, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът е разгледал делото в две съдебни заседания като не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на необосновано решение при неизяснена фактическа обстановка относно спорните фактури. При липса на указания до жалбоподателя за доказателствените задачи, назначената счетоводна експертиза е заличена по искане на жалбоподателя. В РА е констатирано, че не са събрани доказателства за транспортиране на горивата, за наличие на обекти на доставчиците за съхранението им. Счетоводната експертиза след проверка в счетоводствата на ревизираното лице и доставчиците би могла да изясни разходи за транспорт на горивата от кого са направени и осчетоводени, доставчиците имат ли подходящи съдове за съхранение на горивата и цистерни за транспорта им, които обстоятелства са останали неизяснени по време на ревизията. На основание чл. 171, ал. 2 АПК съдът е могъл да задължи жалбоподателя да внесе определения депозит за експертиза, макар, че не поддържа искането си за назначаването й. Вместо с дължимите указания да организира събирането на необходимите доказателства по делото съдът необосновано е приел, че спорните доставки са осъществени и за тях е приложимо решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Съдът е посочил, че са представени приемо-предавателните протоколи за предаване на горивата по спорните фактури, каквито в делото липсват. Не е приложена и фактурата, издадена от "Джи ен капитал-55" ЕООД. Ревизираното лице е представило за установяване на спорните доставки извлечения от счетоводните си регистри за осчетоводяване на горивата. При липса на каквито и да било доказателства за транспорт на горивата, за наличие на складова база на доставчиците и прехвърляне на собствеността върху тях от доставчиците на ревизираното лице по чл. 24, ал. 2 ЗЗД съдът необосновано е приел, че доставките са осъществени. Практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да събере относимите към спора доказателства, да обсъди същите в цялост и да обоснове изводите си по чл. 236, ал. 2 ГПК за спорните по делото факти. Цитираното решение на СЕС разглежда хипотези на осъществени доставки и не противоречи на трайната практика на СЕО и СЕС, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят трябва да разполага с фактура, съставена за осъществена доставка - решенията по дело С-152/02 на СЕО, по дело С-643/11 на СЕС и др. В решението по дело С-285/11 на СЕС в т. 31 е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. В същия смисъл е и т. 33, според която ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. В т. 20 от решението е посочено, че са налице доказателства, установяващи осъществяването на доставките, докато в процесния спор не са събрани доказателства за приемо-предаване на стоките, за съхранението и транспорта им. При допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени по-горе, спорът не може да бъде решен в настоящата инстанция. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на жалбоподателя, че следва да представи доказателства, установяващи осъществяване на доставките, а на ответника - да представи пълната преписка. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,