Решение № 8864 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2013 г.

Решение № 8864 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3420/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Петра Кирилова Клинкова и Димитър Петров Клинков, представлявани от адв. Германов, против решение № 2810/19.12.12 г. по адм. д. № 3006/11 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно. Ответниците, Иван Христосков Богданов и Величка Иванова Богданова, представлявани от адв. Сутев и адв. Жеков, в писмен отговор по касационната жалба и в с. з. поддържат становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Ответникът, Главен архитект на община Съединение, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна по същество. Върховният административен съд, по допустимостта на касационната жалба, констатира: Обжалваното решение е надлежно съобщено на касационните жалбоподатели Клинкова и Клинков на 2.01.13 г./л. 205 от адм. д. № 3006/11 г./, а касационната жалба е подадена по пощата съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, предл. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Приложеният на л. 18 плик е с пощенско клеймо от 16.01.13 г. Броен по правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК, преклузивният срок по чл. 211, ал. 1 АПК за касационно оспорване изтича на 16.01.13 г. Администрирането на касационната жалба в нарушение на чл. 38 вр. с чл. 42, ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища /ПАРОАВАС/ - завеждането под един и същ регистрационен номер /дата и час на постъпване - рег. № 1007/16.01.13 г., 10 ч и 13 м/ изпратеното по факс копие от жалбата и оригиналът, изпратен по пощата, е дейност на администрацията в Административен съд - Пловдив, която не рефлектира върху допустимостта на касационната жалба, подадена по пощата в срока за касационно оспорване. Ето защо, настоящият касационен състав намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК/ касационна жалба процесуално допустима. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № 1/05.01.1998 г., с която на основание чл. 93, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ Гл. архитект на община Съединение е одобрил промяна на регулацията в кв. 32, парцели VII-348 и ХI-1778 съобразно скица- проект, представена с молба вх. 5/5.01.1998 г. с нотариална заверка на подписите. С обжалваното решение оспорването на Иван Христосков Богданов и Величка Иванова Богданова е уважено с обявяване заповедта за нищожна. Касационното оплакване за недопустимост на решението, касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, е основателно по следните съображения: Оспорената Заповед № 1/05.01.1998 г. е издадена на основание чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ /отм./, съгласно който очертанията и размерите на парцелите по влезли в сила дворищно-регулационни планове могат да се изменят по искане на пряко заинтересуваните собственици, ако изменението не противоречи на правилата за регулацията /предл. 1/, като при същите условия от парцели, отредени за определен имот, могат да се образуват повече или по-малко парцели за същия имот /предл. 2/. Данните от приложената в цялост административна преписка сочат, че заповедта е издадена в хипотезата на предл. 1 при спазване изискванията на ал. 4 - искането е направено с нотариално заверено заявление с приложена към него скица-проект за изменението, от което следва, че са налице и фактическите основания за прилагане на посочената като правно основание законова разпоредба. Издадена по този ред, заповедта, по силата на императивната разпоредба на чл. 93, ал. 6 ППЗТСУ, е изключена от съдебен контрол. Изложеното налага извода, че оспорването, по повод което е образувано първоинстанционното производство, е процесуално недопустимо и като го е разгледал по същество, решаващият съд е допуснал нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 159, т. 1 АПК. Ето защо обжалваното решение, постановено в ненадлежно учредено по повод недопустимо оспорване съдебноадминистративно производство следва да се обезсили като процесуално недопустимо, оспорването да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати. Представената от ответниците по касационната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като процесната заповед е издадена на основание чл. 93, ал. 1 ППЗТСУ, а не на основание и във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗТСУ /отм./. Разпоредбата на чл. 138, ал. 1 ЗТСУ /отм./, съгласно която индивидуалните административни актове и отказите по този закон подлежат на обжалване по законосъобразност пред съда по местонахождението на недвижимия имот има предвид общите случаи, в които съдебното обжалване не е изключено с изрична разпоредба. Подобна е уредбата и в сега действащият Закон за устройство на територията /ЗУТ/, чийто текст на чл. 215, ал. 1 урежда общия случай на оспорване на индивидуалните административни актове по този закон, а разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗУТ изключва обжалването и изрично сочи, че заповедта за изменение границите на урегулираните поземлени имоти със съгласието на собствениците, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи влиза в сила с издаването й и се съобщава на собствениците. При този резултат на касационните жалбоподатели Петра Кирилова Клинкова и Димитър Петров Клинков следва да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски в размер общо на 405 лв, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 19.07.12 г. /л. 167/, поискано в съдебно заседание на 19.11.12 г. и ДТ в размер на 5 лв. за касационното производство, поискано с касационната жалба. Посочената сума е в тежест на ответниците по касационната жалба Иван Христосков Богданов и Величка Иванова Богданова на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,