Решение № 8420 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4468/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Министерство на външните работи и на К. Д. З. и Д. К. З. срещу Решение 7541 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело 1654/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът Министерство на външните работи чрез юрисконсулт Канакиев обжалва решението в частта му, с която е осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди на К. Д. З. с доводи за неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. Втората касационна жалба е подадена от К. Д. З. и Д. К. З., чрез адвокат Боянина, против решението в частта му, с която е отхвърлена исковата им молба против Министерство на външните работи за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му в обжалваната част и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Жалбите са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което са процесуално допустими. Производството пред административния съд се е развило по предявения от К. Д. З. и Д. К. З. против Министерство на външните работи иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за заплащане на обезщетение в общ размер от 70 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от неправомерни действия на служители на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение съдът е осъдил Министерство на външните работи да заплати на К. Д. З. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв., причинени му от незаконосъобразни действия, извършени от служители на същото министерство на 12.12.2019 г., заедно със законните лихви върху тази сума, считано от 20.02.2023 г., до окончателното изплащане и е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата молба от З. за размера над 3 000 лева, до претендирания размер от 70 000 лева. Отхвърлил е като неоснователна и недоказана предявената от Д. К. З., срещу Министерство на външните работи на РБ искова молба за обезщетяване на неимуществени вреди, в размер на 70 000 лв. Съобразно този изход на спора е присъдил и разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди спрямо К. З., като размерът на обезщетението е определил при приложението на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение съдът следи и служебно. В случая обжалваното решение е недопустимо като постановено при нередовно упражнено право на иск и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, по следните съображения: Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или на юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Следователно за да подлежи на разглеждане предявен иск по този ред, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие произтичат. Всеки иск се дефинира със страни, основание и искане (цена на иска), като с исковата молба се индивидуализира предмета на делото. В случая съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. С нея не е очертан ясно предмета на правния спор. Исковата молба е разказвателна и описателна, в нея се твърдят незаконосъобразни действия, несъответни на постановен съдебен акт и най-общи твърдения, че ищците са били подложени на стрес. Претендира се обезщетяване на причинени на ищците неимуществени вреди в общ размер. Не е конкретизиран периода на увреждането, в какво се изразява то и какво е искането отправено към съда от всеки един от ищците. Като нередовна исковата молба е следвало да бъде оставена без движение, а на ищците да бъдат дадени указания да я приведат в съответствие със законовите изисквания, при очертаване на предмета на спора по начин, позволяващ разглеждане на делото от съда. Вместо това с разпореждане от 09.05.20232 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В проведеното първо съдебно заседание съдът също не е определил предмета на спора, а едва с решението си по делото е приел, че са предявени субективно съединени искове по аргумент от чл. 215 от Гражданския процесуален кодекс, за обезщетяване на неимуществени вреди причинени на ищците, оценени в размер на общо 70 000 лева. С обжалваното решение съдът не се произнася по приетите за предявени субективно съединени искове, а по основателността на исковата молба, която частично уважава и отхвърля. Липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата на които се основават предявените субективно съединени искове и непълнотата на искането отправено до съда лишава последния от възможност за произнасяне при липса на надлежно въведен предмет на делото. Изложените твърдения за конкретни факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. При изложеното следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК и отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. Очертаването на предмета на спора чрез посочване на обстоятелствата на които се основава всеки един от предявените искове за обезщетяване на твърдени за претърпени неимуществени вреди, в какво се изразяват спрямо всеки един от ищците, периода в който са причинени, съответно искането отправено до съда от всеки от тях има правно значение за очертаване на предмета на делото, а впоследствие и за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,