Решение № 3550 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2011 г.

Решение № 3550 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на младши експерт в отдел "ЦСБ, апостил и приемна" при Министерство на правосъдието Боряна Димитрова, подадена чрез упълномощен от нея юрисконсулт Любомир Димов, срещу решение № 1685 от 08.04.2011 г. по адм. дело № 9608/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение за отказ за предоставяне на достъп до информация № 3/12.03.2010 г., подписано от Димитрова. Поддържа се неправилност на съдебното решение и се иска отмяната му на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Стойчо Христов Чичеков не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение за отказ за предоставяне достъп до обществена информация № 3/12.03.2010 г. на младши експерт в отдел "ЦБС, апостил и приемна" при МП и е задължил административният орган да предостави достъп до исканата от Стойчо Чичеков информация със заявлението от 26.02.2010 г. Съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Приел е, че неправилно органът е констатирал, че исканата информация вече е била предоставена на лицето по предходно негово заявление от 05.02.2010 г., поради което на основание чл. 37, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ не се дължи повторното й предоставяне, както и че е налице ограничението за предоставяне на информацията по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ - по своята същност информацията няма самостоятелно значение. Решението е правилно. От събрания по делото доказателствен материал е видно, че с второто заявление ответникът по касационната жалба допълнително е поискал предоставянето на различни от първоначално поисканите от него документи във връзка с участието му в конкурс за назначаване на длъжност в МП, за която не е бил класиран: копие от заповедта за назначаването на конкурсната комисия; копие от формуляри за преценка на кандидатите; копие от формуляр за окончателните резултати на кандидатите; копие от протокола от работата на конкурсната комисия от 19.01.2010 г. При липсата на данни тези документи вече да са били предоставени на заявителя, отказът на младши експерт Димитрова, постановен в условията на заместване на упълномощеното от министъра на правосъдието по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ длъжностно лице, основан на чл. 37, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, е незаконосъобразен. Видно е от решение № 1/18.02.2010 г., че на Чичеков е предоставен достъп чрез копие на хартиен носител до съдържанието на заповед № ЛС-03-1073/20.11.2009 г. на министъра на правосъдието за обявяване на конкурса; до извлечение от протокола от заседание на конкурсната комисия от 29.01.2010 г., съдържащо неговите резултати при класирането; до извлечение от Протокол № 1, съдържащо приетите от комисията правила за провеждане на конкурса (коефициенти, критерии за оценка, начин на формиране на резултатите и т. н.). Съдът правилно е констатирал и очевидното противоречие в мотивите на отказа - от една страна, исканата обществена информация вече е предоставена (т. е. няма спор за характера й на такава), а от друга страна - тя няма самостоятелно значение, тъй като съставлява мнения, препоръки, становища, свързани с оперативната подготовка на крайния акт на органа. В тази връзка следва да бъде споделен изводът на АССГ, че всеки от актовете на конкурсната комисия има определящо значение за изхода на конкурса предвид това, че извършеното от комисията класиране е задължително за органа по назначаването и го обвързва да назначи класираният на първо място кандидат (чл. 10д, ал. 4, изр. 1 от ЗДСл). Така че именно съдържанието на актовете на комисията, постановени в хода на процедурата, има значение за формиране на собствено мнение на гражданите за дейността на министъра на правосъдието като задължен субект по ЗДОИ. Друг би бил въпросът, ако формулярите за оценка на кандидатите по приетите критерии засягат интересите на трети лица (чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ), поради което следва да има изричното писмено съгласие за предоставянето им, каквото основание за отказ в случая не е посочено. Следователно липсват касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение