Решение № 10393 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9455/2018 г.

Решение № 10393 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9455/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Д. Проданов от [населено място] срещу Решение № 2215/02.04.2018 г. по адм. дело № 9738/2016 г. на Административен съд София – град, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 18 - 5380/05.07.2016 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. София, с която по искане на собственика на имот с идентификатор 49597.1706.264 Л. Смолецова за нанасяне на верни имотни граници и в съответствие с действащия ПУП, основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Мърчаево, одобрени със Заповед № РД-18-63/25.09.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър, състоящи се в изменение на границите на ПИ с идентификатори 49597.1706.265, 49597.1706.264, 49597.1706.263, 49597.1706.540 и 49597.1706.262, в съответствие с границите на УПИ IIIа - 7, кв. 1 по плана на с. Мърчаево, одобрен със Заповеди № № 1533 и 1534 от 09.05.1949 г. и Заповед № 68 от 04.02.1975 г. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилното приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че с промяната на КК и КР се нарушава действащия регулационен план, като се затваря улицата, която касаторът досега е ползвал за достъп до имота си и съответно неправомерно се увеличава площта на имотите на съседите му и в частност този на наследниците на П. Темелков. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената пред първата инстанция заповед. Процесуалния представител на касатора претендира разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответниците Началникът на СГКК – гр. София, Л. Смолецова, Ю. Димитрова и Столична община – район "Витоша" не се явяват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на решението и неоснователност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че относно очертания предмет на оспорване жалбата е неоснователя, тъй като са били налице предпоставките по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за изменение на КК и КР, тъй като се установява непълнота и грешка в одобрената кадастрална карта. Приел е, че за имота на заявителката Л. Смолецова е налице приложена регулация, тъй като съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповеди № № 1533 и 1534 от 09.05.1949 г. и Заповед № 68 от 04.02.1975 г. е предвиден УПИ IIIа-7, кв. 1 по плана на с. Мърчаево, като сметките по регулация за него са уредени (позовал се е на нотариален акт № 28, том 19, дело 3459 от 18.07.1970 г. и нотариален акт за закупуване на придадените по регулация части № 137, том 12, дело 2671 от 07.10.1974 г. Приел е, че с изменение на КК имотът на Смолецова се нанася в кадастъра с верни имотни граници именно според тези нотариални актове, съответно според действащия регулационен план, при който за имота й е предвиден УПИ IIIа-7, кв. 1, като се позовава и на СТЕ, като с изменението е допусната промяна на границите на имота на заявителката ПИ с идентификатор 49597.1706.264 (нов номер по заповедта 49597.1706.644), като квадратурата на имота й по КК се намалява от 947 кв. м. на 715 кв. м. Това става за сметка изместване на границите, съответно увеличаването на квадратурите по КК на съседни имоти - имоти с идентификатори 49597.1706.540 и 49597.1706.262, представляващ улица, които са общински и се увеличава площта им – за първия от 35 кв. м. на 115 кв. м., а за втория – от 704 кв. м. на 798 кв. м.; ПИ с идентификатор 49597.1706.263 (нов номер по заповедта 49597.1706.645), собственост на Ю. Димитрова се увеличава с 40 кв. м. като 860 кв. м. става 900 кв. м. и накрая и ПИ с идентификатор 49597.1706.265 (нов номер по заповедта 49597.1706.644), собственост на жалбоподателя Д. Проданов се увеличава с 20 кв. м. като 898 кв. м. става 918 кв. м. Приел е, че с процедираното изменение към квадратурата на съседните имоти се добавят площите, с които имотът на Смолецова се намалява, за да се съобрази действащия регулационен план, като имота на Димитрова се увеличава с 40 кв. м., на не както твърди жалбоподателя с 300 кв. м., а имотът на самия жалбоподател, който по нотариален акт е 765 кв. м. и е бил нанесен в КК при първоначалното нанасяне с квадратура от 898 кв. м. става 918 кв. м. Приел е и за невярно и твърдението, че се заличава някаква улица, която се включва в имота на Ю. Димитрова, тъй като и при първоначалното одобряване на КК от 25.09.2009 г. "улицата", която жалбоподателят счита, че му осигурява достъп до имота не е нанесена, тъй като тя не е реално реализирана такава. Установил е, че т. нар. "улица" представлява черен път, като е посочил, че жалбоподателят бърка регулационния с кадастралния план, като по регулационния план е предвидена улица и тя не се "заличава", тъй като процесното изменение е на кадастралната карта и не засяга регулационния план, който остава в сила. Тази улица следва да минава през част от имота на Ю. Димитрова, както и през ПИ 49597.1706.2143, който е общински. Поради това е приел оспорването за неоснователно. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър. Легалното определение за непълнота и грешка е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР като в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед от 05.07.2016 г. (ДВ бр. 61 от 2015 г.) гласи "непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице такова основание, тъй като видно от доказателствата по делото към момента на създаване на кадастралната карта е била налице регулацията, която е била приложена. Правилно съдът е посочил, че при нанасяне на спорните обекти при одобряването на кадастралната карта са били съобразени действалите към онзи момент приоритети за нанасянето им, където действащия регулационен план е бил приоритет от последен ред. Към момента обаче след като се установява, че е била налице приложена регулация с уредени сметки по регулация, то са били налице основанията за промяна на кадастралната карта съобразно действащата и приложена регулация, което е и направеното искане от заявителката Л. Смолецова. След като е било налице такова основание и към момента на одобряване на кадастралната карта и към момента на издаване на оспорената заповед, то правилно съдът е приел, в случая са изпълнени предпоставките на разпоредбата за допускане на промяна в КК с отстраняване на непълнотите и грешките в нея и с нанасянето на имота на Смолецова със съответни на регулационния план и на границите на УПИ IIIа – 7 като кадастрални граници на същия. Правилен е и изводът на съда, че с процедираната промяна в кадастъра не се затваря "улицата" (черен път), за която жалбоподателят твърди, че осигурява достъп до имота. Кадастърът отразява съществуващото на място, а както правилно съдът е посочил такава улица на място не съществува. Тя е предвидена в действащия регулационен план и се запазва като предвидена улица, попадаща частично в имота на Димитрова и е въпрос на инициатива на общината в бъдещ момент да я реализира като осъществи и съответно отчуждаване на части от имотите за нея. Към момента обаче като нереализирана улица по действащия регулационен план, тя не е обект на кадастъра, тъй като както беше посочено същият отразява съществуващото на терена. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата е неоснователна, тъй като съобразно чл. 38, ал. 2 от този закон при предоставена безвъзмездна адвокатска помощ по ал. 1 на разпоредбата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В настоящия случай насрещните страни/ ответниците няма основание да бъдат осъдени за разноски, поради което не се дължи и присъждане на адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,