Решение № 1024 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2010 г.

Решение № 1024 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9099/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Митница Столична против решение № 1819/7.06.2010 г. по адм. д. № 4050/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено Решение № 9600-0045/6.04.2009 г. на началник Митница София, потвърдено с Решение № РМ 4417- 0140/15.05.2009 г. на Директора на РМД - София за определени на "ШОЛЦ БЪЛГАРИЯ"АД по ЕАД № 08ВG005000Н0173290/20080929 и ЕАД № 08ВG005000Н0189433/20081023 държавни вземания, както следва: антидъмпингово мито, съответно в размер на 83 454.99 лв. и 82 961.19 лв., ДДС в размер съответно на 52 627.74 лв. и 52 316.34 лв., както и законно дължимата лихва. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено при нарушения на материално правните и процесуални разпоредби, и като необосновано. Иска се отмяната му. Ответната страна "Шолц България" АД взема становище за оставяне в сила на решението като правилно. Заинтересованата страна - НАП гр. София, чрез юрк. Крумова желае решението да остане в сила. Прокурорът от ВАП счита жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган, с което за осъществен внос на стока по ЕАД № 08ВG005000Н0173290/20080929 и ЕАД № 08ВG005000Н0189433/20081023 са определени допълнителни задължения - антидъмпингово мито, съответно в размер на 83 454.99 лв. и 82 961.19 лв., ДДС в размер съответно на 52 627.74 лв. и 52 316.34 лв., както и дължимата лихва. За да отмени акта първоинстанционният съд, при наличие на резултат от извършена насрещна проверка по линия на международен обмен с констатация, че представените към ЕАД сертификати за произход форма А за внесената стока са подправени, е приел, че с оглед служебното начало, административния орган е служебно задължен, след възникналото съмнение за истинността на предоставените сертификати форма А при осъществяване на последващата проверка да предостави на компетентните правителствени органи цялата налична информация за произхода на стоката. Според съда, поради това, че в настоящия случай българските митнически органи не са изпратили на правителствените органи на Република Филипините цялата налична и предоставена от жалбоподателя информация за произхода на декларираната внесена стока, отговор в такъв смисъл не е и получаван. Съдът, е приел, че по делото съществуват писмени доказателства, които установяват произхода на стоката и за които няма данни да са неистински и въз основа на тях е приел, че констатациите на административния орган са опровергани и актът като незаконосъобразен е отменен. Решението е неправилно и необосновано. С писмо № 4400-0895/27.10.2008 г. Началникът на митница София е инициирал да бъде извършена на основание чл. 94 от Регламент № 2454/93 г. проверка по линия на международното сътрудничество на приложени към ЕАД сертификати за произход. С писмо реф. № 4417/711 от 11.11.2008 г. ръководителят на Дирекция "Тарифна политика" е отправил запитване до ръководителя на отдел "Координация на митническия износ" МБ Пристанищна зона, Южно пристанище в Манила по отношение на автентичността на сертификатите представени пред българските митнически органи. След извършването на проверката е установено, съгласно писмо вх. № 4417/08 от 23.02.2009 г, съставено януари 2009 г. от началник експортен отдел Пристанище Манила, Филипините, че в клетка 11 на проверените два сертификата форма А № 13977 и № 12238 положените подписи не са на Жоел Монталегре, един от митническите инспектори на тази служба. В писмото от насрещната проверка по линия на международния обмен е вписано още, че сертификатите за произход са били подправени и са били получени посредством измама. С оглед на горепосоченото е препоръчано GSP формуляри А, № 13977 и 12238 с дати съответно 5.09.2008 г. и 6.08.2008 г. да бъдат оттеглени за всякакви преференции по схемата EU-GPS, дадени на смятания за износител. Ако в бъдеще възникват каквито и да е въпроси, филипинските митнически органи изразяват готовност за всякакво сътрудничество. Въз основа на резултата от последващата проверка, е издадено Решение № 9600-0045/6.04.2009 г. на началник Митница София, потвърдено с Решение № РМ 4417- 0140/15.05.2009 г. на Директора на РМД - София за определени на "Шолц България" АД по ЕАД № 08ВG005000Н0173290/20080929 и ЕАД № 08ВG005000Н0189433/20081023 публични държавни вземания, както следва: антидъмпингово мито, съответно в размер на 83 454.99 лв. и 82 961.19 лв., ДДС в размер съответно на 52 627.74 лв. и 52 316.34 лв., както и законната лихва. Произнасяйки се по законосъобразността на оспорения пред него административен акт съдът неправилно, при наличие на безспорни данни, на база официален отговор по линия на международен обмен за подправени документи за произход, е разпределил доказателствената тежест и е приел, че служебно задължение на митническия орган е да изпрати цялата налична документация за последваща проверка на изходящата митница, която в случая е в Манила, Филипините. Неправилно е прието от съда, че в тежест на митническите администрации е изследването и установяването на действителния произход на стоките, предмет на вноса. Тези изводи на съда са в противоречие с установените по делото факти и в нарушение на процесуалните правила, установяващи доказателствената тежест в административния процес. При установено по безспорен начин наличие на подправен документ, установяващ произход на стоката - сертификат за произход, придружаващ ЕАД, въз основа на който е попълнена и съответната клетка в ЕАД, тежестта на доказване какъв е произходът на стоката е за вносителя, който следва да установи този факт с надлежни доказателства, а не за административния орган, както неправилно е приел съдът. В случая официалният документ по линия на международния обмен установява неистинност на сертификат за произход на стоката, получен посредством измама и представящата го страна - вносителят носи доказателствената тежест с ангажирането на доказателства със същата по степен доказателствена сила, да установи спорния факт, от който черпи права, а именно, че стоката е с произход от Филипините. Неправилно съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 95, т. 2 от Регламент № 2454/1993 г. при проверка на представен сертификат форма А митническите власти са били длъжни да отправят питане относно действителния произход на стоката. В нарушение на административнопроизводствените правила, произнасяйки се по законосъобразността на оспорения пред него административен акт, съдът е формирал изводите си на база не представени пред административния орган писмени доказателства, нито на придружителните ЕАД документи, за които безспорно е установено, че са подправени, получени чрез измама, а на други писмени доказателства, издадени след издаване на административния акт, които са представени от дружеството-жалбоподател пред съда с писмена молба от 2.02.2010 г., в описа на която, в раздел IV е вписано: "Документи, с които се снабдихме след постановяване на обжалвания административен акт". Писмените доказателства, на които се е позовал съдът, за да обоснове незаконосъобразността на оспорения административен акт са такива, които са съставени след датата на вноса, също и след датата на издаване на административния акт. Това са сертификат за произход № 00326996 от 20.05.2009 г. и № 00326997 от 20.05.2009 г., издадени от Деолиза Легаспи, мениджър мероприятия към Филипинската търговска и индустриална камара. Освен това, съдът не е съобразил изричната забележка в така представените сертификати, в следния смисъл: "Настоящият сертификат се основава на информацията, предоставена на Камарата от Продавача и не трябва да се смята за равностойна на гаранция или деклариране на факт от страна на Камарата или упълномощения от нея служител да подписва". Така че, цялата информация, съдържаща се в така ангажираните впоследствие сертификати, издадени от Търговската и индустриална камара на Филипините няма доказателствена стойност за установяване на спорния факт - произход на стоката, поради това, че тази информация е опосредена, предоставена е от продавача, а не е достоверна информация от Камарата, за да се приеме, че с така представените новосъздадени писмени доказателства се доказва, че произходът на внесената стока е от Филипините. Начинът на събиране на съдържащата се информация в сертификатите, представени пред съда, не е обсъдена от съда, поради което изводите на съда за доказан произход на стоката от Филипините, е необоснован. Представените пред съда писмени доказателства, които са новосъздадени, след осъществяване на вноса и издаване на административния акт, до момента на ангажирането им пред съда, не са били известни на административния орган и от момента на представянето им е възникнала възможността за осъществяване и по отношение на тях на последваща проверка по линия на международния обмен, което е осъществено от страна на митническите органи. Видно от представеното пред касационната инстанция писмо № 9600-0045/18.06.2010 г. от страна на Агенция "Митници" е отправено искане до филипинските митнически органи за проверка на тези сертификати по линия на международно сътрудничество, с което е осъществено оспорване на същите. Резултатът от така инициираната проверка е от съществено значение за спора по делото. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да формира изводите си за законосъобразността на оспорения административен акт, анализирайки всички събрани доказателства и съдържащите се в тях факти, да съобрази установените нови факти от значение за делото след издаване на акта, при правилно разпределение на доказателствената тежест и правилна оценка на доказателствената стойност на всички приети по делото доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,