Решение № 15996 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2009 г.

Решение № 15996 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Венцислав Филипов Боянов от гр. Бургас против Решение № 541 от 20.05.2009 г. по адм. дело № 1855 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 81/25.11.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, във вр. с чл. 69 от КСО, на чл. 18, ал. 1 - 3 и чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Венцислав Филипов Боянов от гр. Бургас против Решение № 81/25.11.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 660320 от 12.09.2008 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнение на условието по чл. 69, ал. 2 от КСО за придобит осигурителен стаж с обща продължителност 25 години. Решението е постановено при правилно прилагане на материално- правната норма на § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. След като е установил, че за времето от 01.10.2004 г. до 30.09.2005 г. жалбоподателят е работил по служебно правоотношение и придобитият осигурителен стаж е зачетен при определяне на общата продължителност от 24 години и 23 дни, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че същият период от време не може да бъде зачетен повторно като осигурителен стаж при условията на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО. Установено е също така, че жалбоподателят не е представил доказателства за изясняване на обстоятелствата относно проведено през спорния период обучение. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на административнопроцесуалната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са неоснователни. Оспорените административни актове съдържат фактическите и правните основания за издаването им. Посочено е, че спорният период от време не се зачита за осигурителен стаж на основание § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като дублира реално придобития стаж по служебно правоотношение с МВР. Допуснатата техническа грешка при посочване на правното основание (алинея 1 вместо ал. 2 на чл. 69) е поправена с разпореждане № 660320 от 21.11.2008 г., което също е било обжалвано. Допуснатата очевидна грешка не е повлияла върху материалната законосъобразност на акта, като се има предвид, че различията между алинеи 1 и 2 на чл. 69 се състоят само в субектите на правото на пенсия. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО и чл. 38, ал. 11 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Недопустимо е един и същ период от време да бъде зачитан два или повече пъти за осигурителен стаж, но на различни основания. Съгласно чл. 38, ал. 11 от НПОС в случаите, когато през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец. С § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО е създадена възможност за лицата да придобият осигурителен стаж за срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност, като внесат за своя сметка осигурителни вноски. Разпоредбата е приложима по отношение на лицата, които по време обучението не са придобили осигурителен стаж на някое от основанията по чл. 9 от КСО. Съгласно чл. 45, ал. 2 от НПОС в случаите, когато времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл. 98, ал. 1 КСО. Прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи не е материалноправна предпоставка за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 69, ал. 2 от КСО и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд Бургас е постановил правилно решение. Заявените касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,