Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6009/2007 г.

Решение № 573 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6009/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по две касационни жалби: Г. Т. Л. от София обжалва решение № 124 от 10.07.2007 г. по гр. д. № 769/2006 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 23.02.06 г. по гр. д. 756/04 г. на Софийски градски съд в частта, с която е осъден да заплати на Е. О. М. от София сумата 1200 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД. Поддържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните доводи са както по основанието, така и по размера на иска. Поддържа, че липсва виновно поведение от негова страна във връзка с публикация в книгата му "Най-богатите българи", тъй като там изнася факти, изнесени в средствата за масова информация и визирани от самия ищец в писмо до вестниците. Той е подходил добросъвестно и професионално при огласяване на информацията за ищеца М., като е използвал многобройни и независими източници на информация, включително положителни за неговия имидж на гражданин и бизнесмен. Освен това съдилищата са се позовали на документи, ирелевантни за делото, а не са изискали тези доказателства, които са били посочени от защитата на касатора. Недоволен е и от размера на присъденото обезщетение, тъй като счита, че въпросната статия в книгата не е променила обществените нагласи спрямо ищеца. Касационна жалба е постъпила и от Е. О. М. от София срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен иска на този касатор за разликата над 1200 лева до претендирания размер от 20000 лева. Поддържа, че посочената сума не може да репарира причинената неимуществена вреда от неверните данни, съдържащи се в книга с тираж 3000 броя, прочетена от голям брой хора при засилен обществен интерес. Жалбите са постъпили в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Върховният касационен съд като взе предвид касационните основания, становищата на страните и данните по делото, приема за установено следното: С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което Г. Т. Л. от София е осъден да заплати на Е. О. М. от София сумата 1200 лева за неимуществени вреди от непозволено увреждане, а е отхвърлил иска до претендирания пълен размер от 20000 лева. Приел е, че са доказани елементите от състава на непозволеното увреждане. Ищецът е претърпял неимуществена вреда от публикация в книгата "Най-богатите българи", част I, чийто автор е ответникът по делото. В нея на стр. 222 е поместен текст, който гласи "Данни за кариерата му в МВР няма. Но и след демократичните промени е продължил да бъде сътрудник на секретните служби. Заради скандал през 1993 г. с опит за изнасяне на голяма сума валута от България картата му на сътрудник е показана пред парламентарната комисия по национална сигурност, следствието - прекратено, а задържаният М. -освободен..". Въз основа на показанията на св. Б съдът е приел за доказани претърпяни от ищеца неимуществени вреди, които се изразяват в негативни емоции, състояние на афект и повишени стойности на кръвното налягане. Приел е за неоснователни защитните възражения на ответника, че е повторил изявления, направени от други лица и вече публикувани в различни средства за масова информация. Посочил е, че поведението на автора противоречи на чл. 39-41 от Конституцията и не обосновава извод за добросъвестно журналистическо проучване и увереност в истинността на изнесеното. Независимо от това, че е използвал цитати от многобройни и независими един от друг източници, авторът на статията не ги е подложил на критичен анализ и не е изяснил тяхната достоверност, както и достоверността на данните, които се съдържат в тях. Разпространил е факти, които са клеветнически по своя характер и изхождат от него, тъй като в цитата не се чете, че той препредава обстоятелства и факти, които са изнесени от конкретно лице. По делото не е доказана верността на цитата, тъй като посочените от ответника писмени доказателства, подлежащи на изискване от различни институции, са се оказали несъществуващи при положение, че данните за адресатите и индивидуализиращите номера са посочени от самия ответник. Прилагайки критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и отчитайки конкретните данни по делото относно интензивността на претърпяните негативни емоции, които са в причинно-следствена връзка от изнесеното в процесния цитат, съдът определя размера на обезщетението, който се съизмерява със сумата 1200 лева. Жалбите са неоснователни. Съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изискала писмени доказателства по начин, който напълно съответства на заявения от ответника Л. в молбата му от... Доказателствената тежест в процеса е падала върху ответника и той е трябвало да установи истинността на написаното в процесния цитат от книгата му "Най-богатите българи", първа част. Ако получените отговори не са го удовлетворявали, като неотносими към предмета на установяването, или ако се е налагало изготвяне на нови запитвания до нови адресати и/или с ново съдържание, негово е било задължението да ги посочи и формулира, като прояви активност в процеса. Изявлението му в молба от 6.04.2007 г. пред Софийския апелативен съд, с което моли за изключване от доказателствата по делото на получени вече отговори, но без нови доказателствени искания за установяване на спорните факти, е довело до приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания. При така развилия се процес съдът обосновано е приел, че не е доказана истинността на изнесените данни и ответникът ще понесе негативните последици от този факт. Решението на апелативния съд е правилно и по съществото му. Ответникът Л., като автор на книгата, носи доказателствена тежест не само за установяване верността на написаното, но и че то е резултат от добросъвестно журналистическо проучване. Съдържанието на текста не насочва към извод, че твърденията изхождат от други, при това конкретни автори и публикации, съответно че в книгата коректно е препечатана или предадена чужда информация. Няма данни и за това, че информацията е проверена и изяснена, включително чрез вземане становище на засегнатото лице. Както правилно е посочил и съставът на въззивния съд, макар всеки да има право да изразява мнение и да го разпространява в печатни издания, които не подлежат на цензура (чл. 40, ал. 1 Конституцията на РБ), това право не може да се използва за накърняване на доброто име на гражданите. Публикуваният материал има клеветнически характер, написаното е опозоравящо и злепоставящо и с него е нарушен общият дълг да не се увреждат морални интереси на други лица. Като автор на непотвърдена информация от посочения вид Г. Л. носи отговорност на основание чл. 45 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди и тя правилно е ангажирана в процеса. Касационният съд намира, че правилно е определен и размера на обезщетението. В тази насока съдът законосъобразно е отчел моралните болки и страдания, които никога нямат точен материален еквивалент. Ищецът е положил процесуална грижа, за да установи тиража на изданието и в какво точно се изразяват неговите отрицателни психически преживявания, както и че стресът е отключил повишени стойности на кръвното налягане. Репарацията от 1200 лева, отнесена към датата на деликта, е достатъчно обезщетение за нуждите на процеса, а претендираният размер е доста завишен съобразно установената съдебна практика за подобни случаи. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд - състав на III г. о.