Решение № 48 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2013 г.

Решение № 48 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2013 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Димитър Бенев, в качеството му на процесуален представител на Валерий Мичев и Диана Димитрова, управители на "Студио МАПП" ООД, срещу решение № 7016 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 8389 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2001011043 от 26.04.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1453 от 26.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно определени задължения за ДДС в общ размер от 66 485.37 лв. за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 10.2009 г. и м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 07.2010 г. и начислена лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и за неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, алтернативно и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Нели Иванова. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2001011043 от 26.04.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1453 от 26.08.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. С него са определени задължения за ДДС в общ размер от 66 485.37 лв. за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 10.2009 г. и м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 07.2010 г. и е начислена лихва за забава. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 4 312.00 лв. по три броя фактури, издадени от "Дени АС" ЕООД за данъчни периоди м. 06. и м. 09.2009 г., с предмет на доставките "ремонт на офис на фирма "Студио МАПП" ООД, "консултанска услуга и изготвяне на албум" и "изготвяне на офертни материали и албуми за презентация", на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 71 от ЗДДС. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 1 620.00 лв. по една фактура, издадена от ЕТ "Шели - Милко Тодоров" за данъчен период м. 07.2009 г., с предмет "консултантска услуга", на същото правно основание. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 2 026.67 лв. по фактура, издадена от ЕТ "Алианс - Ангел Метов" за данъчен период м. 10.2009 г. с предмет "маркетингово проучване и прецентазионни материали", на същото правно основание. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 2 360.00 лв. по фактура, издадена от "Вики ПВ" ЕООД за данъчен период м. 01.2010 г., с предмет "изготвяне на проекти и направа реклама цветни албуми", на същото правно основание. Не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 8 450.00 лв. по четири броя фактури, издадени от "Адвъртайзинг Къмпани" ЕООД за данъчни периоди м. 02. и м. 04.2010 г., с предмет "маркетингово проучване и разработка на варианти за обекти", "изготвяне на предварителни проекти за сграда и подготвяне на конкурсни материали и тръжни книжа за конкурс", "контрол и синхронизиране на работата по набавяне на необходимите документи и данни за издаване на строително разрешение" и "организация и дейности, свързани с необходимите данни и документи за проектиране на път", на същото правно основание. Не е признато право на данъчен кредит в общ размер от 16 845.00 лв. по 11 броя фактури, издадени от "Моби Строй Търговия" ЕООД за данъчни периоди м. 02, м. 03, м. 04, м. 05 и м. 07.2010 г., с предмет "направа на рекламни материали и албуми", "изготвяне на конкурсни и тръжни книжа за конкурс", "менажиране и организация на технически проекти", "организация и дейности, свързани с изходни данни и документи за проектиране на път", "по договор многофункционална концертна зала", "по договор за офис сграда", "извършено СМР обект жилищна сграда", "контрол и синхронизиране на работата по набавяне на данни и документи за издаване на строително разрешително"., на същото правно основание. Не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 13 588.20 лв. по осем броя фактури, издадени от "Вита Нова" ЕООД за данъчни периоди м. 03, м. 04 и м. 05.2010 г., с предмет "изготвяне на предварителни проекти, "изготвяне на конкурсни и тръжни книжа за конкурс", "обект жилищна сграда с ресторанти и магазини", "по договор многофункционална концертна сграда", "по договор зимна градина" и "по договор офис сграда", на същото правно основание. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 1 284.00 лв. по две фактури, издадени от "Джи Ви Груп 2000" ЕООД за данъчен период м. 03.2010 г., с предмет "изготвяне на предварителни проекти" и "направа на рекламни материали и албуми", на същото правно основание. Не е признато право на данъчен кредит в общ размер от 11 429.50 лв. по пет броя фактури, издадени от "Микрострой" ЕООД за данъчни периоди м. 05 и м. 07.2010 г., с предмет "многофункционална концертна зала", "по договор зимна градина", "проекти на офис сграда" и "извършено СМР зимна градина", на същото правно основание. Не е признато право на данъчен кредит в размер на 4 480.00 лв. по два броя фактури, издадени от "Джимини" ЕООД за данъчен период м. 07.2010 г., с предмет "проекти на офис сграда" и "обект жилищна сграда с ресторанти и магазини", на същото правно основание. В мотивите на обжалвания съдебен акт е изложена подробно фактическата страна по спора и са обсъдени събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство и конкретно тяхната недостатъчност, за да се обоснове защитната теза на дружеството - жалбоподател за реално осъществяване на процесните доставки от посочените преки доставчици. Съдът е приел, че и пред него не са ангажирани достатъчно и годни доказателства за доказване на основния спорен момент. И административният орган, както и съдът правилно са приели, че наличието на фактури и тяхното счетоводно отразяване при получателя по доставките, жалбоподател, не се явява достатъчно за доказване на действителното им реализиране. Конкретно това се обосновава от липсата на договори по повод на доставките с оглед на общо формулирания им предмет, записан във фактурите, непроверяване на счетоводството на доставчиците, поради ненамирането им в ревизионното производство и проверка от съдебния експерт по съдебно-счетоводната експертиза само на счетоводството на ревизираното дружество. Според съда не може от събраните доказателства да се направи извод относно вида на консултантските услуги, които са посочени, в какво се изразяват маркетинговите проучвания и евентуално от кого са осъществявани. Не са ангажирани и доказателства относно разработване на варианти за обект на многофункционална сграда, за проучване на съвременни концертни и театрални проекти и подготвяне на нови концепции и предложения, изготвяне на предварителни проекти. Във връзка с това обстоятелство, съдът се е аргументирал и с липсата на доказателства и при жалбоподателя - получател по доставките относно някои от тях, които посочва конкретно, по които се явява краен получател и което също не се установява по делото. При тази фактическа обстановка недостатъчно доказани се явяват и тези конкретно цитирани доставки, по които са представени приемо-предавателни протоколи (5 броя), в които е записано, че възложената работа е извършена качествено. Правилно са ценени от съда съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертизи. След като не се доказва, че жалбоподателят е получател по процесните доставки от посочените преки доставчици, не би могло същите да обосноват предмета на последващите облагаеми доставки, което е самостоятелна предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. По повод цененето и на съставен на пряк доставчик ревизионен акт, правилно е прието, че правото на данъчен кредит следва да се откаже независимо от това обстоятелство при липса на действително извършена облагаема доставка, в който смисъл е и решението от 31.01.2013 г. на СЕС по дела С - 642/2011 и С 643/2011. Позоваването на решение от 21.06.2012 г. по С - 80/2011 и С - 142/2011 на СЕС е неоснователно и е относимо към случаи на реални доставки. По повод на другия спорен момент относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, а именно позоваване на ПИНП, съставени след срока на ревизията, то съдът правилно е отчел, след като изрично ги е посочил и преценил, че те са от проверки осъществени по отношение на трима доставчици на адреси, посочени от ревизираното лице и които са различни от декларираните адреси, както и че те не са обосновали извод различен от този, формиран при изготвяне на оспорения ревизионен акт. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, като на ответната страна такива са присъдени в изпълнение на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение