Решение № 9269 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2009 г.

Решение № 9269 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11068/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Капитан Дядо Никола" АД - гр. Габрово чрез юриск. Роксана Найденова срещу решение № 373/2.07.2009 г., постановено по адм. дело № 253/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № К47-0010/19.01.2009 г. на началника на ТМУ - Свищов, потвърдено с Решение № У-К47-0023-И/25.02.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе за променена митническа стойност на стоката, посочена в ЕАД № 07ВG004301Н0013808/20.04.2007 от 33 806,52 лв. на 39 879,31 лв. и са определени мито в размер на 394,74 лв. и ДДС - 1 293,50 лв., ведно със законната лихва върху определените суми. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Уточнено е, че е оттеглена част от жалбата относно невключването на разход за застраховка съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" от Закона за митниците (ЗМ). Съдържа се оплакване, че съдът неправилно бил приел, че непосочването на конкретен размер на определяне на задължението за лихва в разпоредителната част на акта не представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила, като в тази връзка твърди нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК при издаване на индивидуалния административен акт. Необосновано според касатора съдът е формирал извод, че при липсата на писмен договор относно постигнатата между страните договореност относно крайната цена на стоката не може да се приеме, че последващата и появила се пред пред съдебната инстанция втора проформа фактура № ТUR 07/382/20.02.2007 г. страните са променили договорената стойност относно крайната цена на 1 тон полиетилен ниско налягане. Твърди, че договорната стойност е в търговската фактура, поради което не е налице нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗМ, както и че документите, които трябва да съпровождат митническата декларация съгласно чл. 130 ППЗМ са законосъобразно оформено. Незаконосъобразен е според касатора изводът на съда, че сумата от 112 500 щатски долари трябва изцяло да се третира като аванс, след като разплащането по търговска фактура № 98/03.03.2007 г. е извършено с акредитив и съгласно банковия суифт сумата по акредитива е постъпила по сметката на дружеството в щатски долари. Относно експертизата на вещото лице, са изложени доводи защо не се възприема от касатора. В касационната жалба се съдържа оплакване, че съдът не е обсъдил приложената по преписката товарителница, както и че Регламент № 2913/92 г. не е бил приложим за периода до 02.04.2007 г., а като начало на проверката е посочен 01.01.2007 г., поради което режимът на чл. 78 от регламента е неприложим за настоящия случай. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на митническия акт за променена митническа стойност и определени задължения за мито и ДДС, ведно с лихвите. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба началника на Митница - Свищов, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. В. Търново, редовно призована не е изпратила свой представител и не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебно оспорване пред Административен съд - гр. Велико Търново е било решение на началника на ТМУ - Свищов за променена митническа стойност на стока - полиетилен с висока плътност 18 000 кг. от 33 806,52 лв. на 39 879,31 лв. и са определени мито в размер на 394,74 лв. и ДДС - 1 293,50 лв., ведно със законната лихва върху определените суми. Установено е от съда, че след разрешението за вдигане на стоките е възложена планова проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 78 от Регламент № 2913/92 (чл. 84, ал. 1 ЗМ) , във връзка с поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обръщение и крайна употреба" за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2008 г. Според съда докладът от проверката е обсъден с дружеството и не е оспорен от него. Установено е, че процесното количество полиетилен ниско налягане - 18 тона е осчетоводено от дружеството по търговска фактура № 9094668/03.03.2007 г. на стойност 643 356 щатски долари, но е установено и осчетоводяване освен на посочената сума и на сума в размер на 112 500 щатски долари, за която липсва първичен счетоводен документ. Установено е, че тази сума е платена от жалбоподателя по банков суифт от 16.02.2007 г., а като основание за счетоводния запис за счетоводния запис е посочена проформа фактура № TUR07382/14.02.207 г. и в която е посочена цена на стоката 1 500 щатски долари/тон. Установено е също, че тази сума е отписана на 01.04.2007 г. по кредита на с/ка 40221 "Доставчици по аванси в долари", а през същия месец - април 2007 г. е внесена стоката с доставчик "Vinnar Interndcional" и стоката била съпроводена с фактура № 9094668/03.03.2007 г. на стойност 643 346 щатски долари и заприходена по с/ка "Основни материали" и по кредита "доставчици по аванси в долари" със сумата 755 856 щатски долари, което според съда било сбора на първоначално заплатения аванс от 112 500 щатски долари и сумата по търговската фактура от 03.03.2007 г. - 643 346 щатски долари и е направен извода, че цената на тон възлиза на 1 499,71 щатски долари., т. е. прието е, че това е реалната цена. Относно невключения разход за застраховка е прието от съда, че жалбоподателят го е признал и не оспорва в тази част митническия акт, като същото твърдение се съдържа и в касационната жалба. Съдът е обосновал решението си от една страна от така представените доказателства, включително и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а от друга страна се е позовал и на писмо от жалбоподателя, че платената авансова сума не е посочена в търговската фактура при деклариране на стоката и е направен извод, че при митническото деклариране на стоката жалбоподателят не е посочил крайната реална цена и затова правилно е променена митническата стойност с решението на митническия орган. Относно възражението на жалбоподателя, че митническият акт е незаконосъобразен само поради непосочване в разпоредителната му част конкретния размер на законната лихва - чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, съдът го е приел за неоснователно, тъй като то не представлява съществено нарушение на административно-процесуалните правила. Обжалваното решение е правилно постановено. В съдебно заседание на 23.06.2009 г. пред Великотърновския административен съд жалбоподателят (касатор в настоящето производство) е направил оттегляне на жалбата си срещу оспорения акт в частта, досежно определеното допълнително заплащане върху застраховката, която е включена от митническите органи в митническата стойност на стоките, поради което стойността на застраховката не е била предмет на постановеното от първоинстанционния съд решение. Спорът между страните се свежда до характера на извършеното плащане на сумата от 112 500 щатски долара по проформа фактурата от 14.02.2007 г. Правилно е било прието от съда, че жалбоподателят още в административното производство е признал, че плащането по тази фактура е авансово, като се има предвид, че издаването на проформа фактурата е във връзка с офертата за доставка на стойност 1 500 щатски долара/тон. Оттук е и законосъобразния извод, който е извел съда в решението си, че заедно с аванса по проформа фактурата заедно със стойността по търговската фактура от 03.03.2007 г., която е била декларирана е 755 865 щатски долара. Неоснователно касаторът се оплаква, че в административното производство съдът се е позовал на непреведени документи на чужд език, тъй като в съдебното производство всички писмени доказателства, на които са се позовавали страните са преведени на български език и в този им вид са представени пред съда. Относно оплакванията за липса на конкретизация относно задължението за лихва, то също е неоснователно, тъй като в административния акт недвусмислено е посочено, че се дължи лихва, считано от 20.04.2007 г. - до датата на плащането. Досежно оплакването за неспазване на процедурата по чл. 84а и сл. от ЗМ, то също е неоснователно. Касае се за извършен последващ контрол на декларирането, който съгласно чл. 84а, ал. 2 ЗМ включва законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответния митнически режим, включително при заплащане на публични държавни вземания. Дори да се приеме, че контролът е последващ на подадената от вносителя декларация по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ и това да се приеме, че е процесуално нарушение, то не е толкова съществено за да доведе до незаконосъобразност на митическия акт само на това основание, тъй като на касатора не е нарушено правото на защита с оглед уведомяването му за резултатите от проверката. Наистина решението за промяна на митническата стойност на основание чл. 36 ЗМ е постановено при действието на новия Модернизиран митнически кодекс, който е приет с Регламент № 450/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс - ММК), Официален вестник L145q 04/06/2008, стр. 0001-0064, съгласно чл. 186 от който отменя Регламенти (ЕИО) № 3925/91, и № 1207/2001, като позоваването на отменените регламенти се счита за съответствие представени в приложението. Затова позоваването на разпоредби на отменения Регламент (ЕИО) № 2913892 при мотивирането на индивидуалния административен акт не го прави незаконосъобразен, а освен посочения в него чл. 29 от същия регламент, който е съответен на чл. 41 ММК не е бил отменен към момента на издаване на митническия акт, поради което чл. 188, т. 1, съгласно който само изброените в нея текстове се прилагат от 24.06.2008 г., а всички останали разпоредби се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание на членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано на 24.06.2008 г. и досега не са приети. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено при спазване на относимите материалноправни разпоредби и с процесуалните правила и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което е и обосновано. Затова като правилно решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,