Решение № 12268 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8024/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Т. Г. К., подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. Цанова, срещу решение 14561/28.04.2025 г. по адм. дело 295/2025 г. на Административен съд- София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ДС-20-23/ 20.12.2024г., издадена от областния управител на Област София. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, приложимия материален закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, при което да бъде уважена жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения процесуален представител. Представена е и писмена защита. Ответникът - областния управител на Област София, в представен писмен отговор, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Бачева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител Л. Иванов, поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Т. Г. К. срещу Заповед ДС-20-23/ 20.12.2024г., издадена от областния управител на Област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредено изземването на недвижим имот- частна държавна собственост с адрес гр. София, [жк], [адрес], Административен съд- София град е приел, че жалбата е допустима за разглеждане, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок. За да отхвърли жалбата съдът е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че обжалваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и по-конкретно на чл. 80 ЗДС, тъй като са били налице предпоставките за изземване на имота, актуван като държавна собственост и държан от лицето, адресат на заповедта, без правно основание. Постановеното решение е правилно. Основното оплакване на касатора е, че правните изводи на първоинстанционния съд относно принадлежността на процесния имот в патримониума на държавата и липсата на основание за държането му от страна на Т. К. са формирани в нарушение на материалния закон и са необосновани. Твърдението е неоснователно. Обжалваното решение е правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че не са налице посочените в жалбата нарушения на административнопроизводствени правила, които да обусловят отмяна на административния акт. Не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на касатора в производството по издаване на оспорената заповед. На т. К. е съобщено по реда на чл.18, ал.9 АПК уведомление с рег. ОА23-10505/02.09.2024г. за образуване на производство по изземване на имота, а това обстоятелство изрично се признава в жалбата до първоинстанционния съд, тъй като е направено изявление, че писмото е получено на 03.09.2024г. Неоснователно е и оплакването, че възприетата от административния съд фактическа обстановка не съответства на приобщените доказателства по делото. Доказателствата по административната преписка установяват по несъмнен начин, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС, съгласно който имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. Съдът правилно е установил, че предмет на изземване е имот - частна държавна собственост, за който е представен Акт за частна държавна собственост 02588/29.01.2001г., в който изрично е отразено, че правата на управление на имота са предоставени на Областния управител на област София на основание чл.18 ЗДС. Противно на твърдяното от касатора, в случая доказателствената сила на този документ не е оборена по съответния ред, респективно, недоказано е останало твърдението, че имотът е придобит от Т. К. чрез придобивна давност. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗДС и чл. 114, ал. 1 ППЗДС, актът за държавна собственост е официален документ, като обстоятелствата, констатирани в него, имат обвързваща доказателствена сила. Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, като обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното по съответния съдебен ред, което не е сторено в случая. / решение 17211 от 16.12.2019 г. по адм. д. 4452/2019 г., решение 13214 от 07.10.2019 г. по адм. д. 797/2019 г., и дветена ІІ отд. на ВАС; решение 14 982/ 03.12.2020г. по адм.д. 6141/2020г. на ВАС, четвърто отделение и др./. Не налагат различен извод представените в касационната инстанция писмени доказателства- АДС 173/11.06.1983г. на район "Люлин", писмо от Главния секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството до Областния управител на област София, с приложено съобщение по гр. дело 20241110163223/2024 г. по описа на Софийски районен съд. Тези доказателства се представят във връзка с поддържаното оплакване на касатора за неправилна преценка от страна на административния съд на първата от визираните по- горе предпоставки по чл.80, ал.1 ЗДС. Настоящият състав споделя изводите на решаващия съд, че спора за собствеността върху имота може да бъде разрешен само в рамките на друг граждански спор, различен от този, в който предмет на разглеждане е заповедта за принудителното му изземване. В съдебно производство, образувано по жалба на срещу индивидуален административен акт от категорията на процесния, не се разрешават спорове за вещни или други материални права, подлежащи на разглеждане по общия исков ред. Безспорно установена е и втората предпоставка за приложение на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно имотът да се държи без правно основание от адресата на заповедта. Правилно съдът е установил, че договорът за наем на имота е прекратен по силата на изричната клауза на чл. 14, ал. 1, съдържаща се в него, съгласно която наемните правоотношения се прекратяват при неплащане на наемната цена за повече от 2 месеца или поради системното й неплащане в срок. В случая е налице едностранно прекратяване на наемното правоотношение от страна на областния управител на област София, като са изпратени две уведомления, индивидуализирани в мотивите на обжалвания съдебен акт. Изпратено е и предизвестие за прекратяване на договора, което е било получено от наемателя, както и покана да освободи имота, който е продължил да държи без основание. Следва да се подчертае, че в производството по чл. 80, ал. 1 ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т.е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като е налице акт за частна държавна собственост и имотът се ползват от т. К. без основание, то в случая е налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, обосноваваща издаването на обжалваната заповед. При постановяване на заповедта е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80 ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая, оспореният акт е издаден в изпълнение на тази цел и след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Като е приел заповедта за изземване на имотите за законосъобразна и е отхвърлил като неоснователна подадената срещу нея жалба, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация- Област София сумата 200лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение