Решение № 4597 от 2.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби както следва:

1. Касационна жалба, подадена от С. Карагьозов от гр. Пловдив, чрез адв. Ловчев, против Решение 894 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело 150/2022 г. от Административен съд /АС/ - Пловдив, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на С. Карагьозов против Решение ППН-01-642/18 г. от 06.10.2021 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД, Комисията/ и е осъден да заплати на КЗЛД разноски за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част и се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1. Касационна жалба, подадена от К. Атанасова и Х. Иванов от гр. Пловдив, чрез адв. Андреев против Решение 894 от 18.05.2022 г., постановено по адм. дело 150/2022 г. от Административен съд - Пловдив, в частта му, в която е отхвърлена жалбата им против Решение ППН-01-642/18 г. от 06.10.2021 г. на Комисията за защита на личните данни. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при липса на обоснованост /основания по чл. 209, т. 3 от АПК/. Иска се отмяната му в обжалваната част.

Ответниците по касационната жалба на С. Карагьозов К. Атанасова и Х. Иванов не взимат становище по същата. В съдебно заседание Атанасова и Иванова не се явяват и не се представляват.

Ответникът по касационната жалба на К. Атанасова и Х. Иванов С. Карагьозов в писмен отговор излага доводи за неоснователност на същата, респективно моли да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание Карагьозов не се явява и не се представлява. В определен от съда срок представя писмени бележки.

Ответникът по двете касационни жалби Комисията за защита на личните данни, чрез юриск. Гладникова в съдебно заседание излага становище за неоснователност на същите. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде оставено в сила, респективно да бъде потвърдено решението на Комисията. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касаторите адвокатско такова.

Ответникът по двете касационни жалби Н. Прътева не взема становище по същите. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба на С. Карагьозов е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба на Карагьозов е основателна.

С обжалваното пред АС - Пловдив Решение ППН-01-642/18 г. от 06.10.2021 г. на КЗЛД е: 1. обявена за основателна жалба на С. Карагьозов и Н. Прътева, в частта й, срещу обработване на личните им данни, чрез видеонаблюдение, извършвано от Атанасова и Иванов, чрез камера, инсталирана на западната фасада на сграда, находяща се на адрес: гр. Пловдив, [улица], заснемаща част от [улица]заедно с прилежащите към нея тротоари, както и части от съседни сгради, паркинги и други публични места и чрез камера, монтирана на южната фасада па същата сграда и заснемаща прилежащ към нея двор - с неизяснена собственост; 2. обявена за неоснователна жалбата на С. Карагьозов и Н. Прътева срещу обработване на личните им данни, чрез видеонаблюдение, извършвано от К. Атанасова и Х. Иванов, чрез камера, инсталирана на северната фасада на сграда, находяща се на адрес: гр. Пловдив, [улица], заснемаща подстъпа към входа й и партерните помещения, обитавани от лице с увреждания, инвалид първа група с чужда помощ; 3. разпоредено на К. Атанасова и Х. Иванов във вр. с т. 1 от решението да бъде премахната камерата, поставена на западната фасада на сградата, а тази на южната фасада на сградата да бъде препозиционирана и фокусирана така, че да не обхваща улицата и съседния имот, а да бъде насочена само върху мястото, където живее възрастна роднина на Атанасова и Иванов с доказана висока степен на инвалидност, както и върху мястото, където се съхранява движимо имущество- автомобили и каравана на Атанасова и Иванов.

За да отхвърли жалбата на С. Карагьозов против оспорената от него част от решението на КЗЛД, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени административно - процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Административният съд е посочил, че по отношение на камерата, монтирана на северната фасада на процесната сграда е налице легитимен интерес за администратора на данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Регламента; Регламент (ЕС) 2016/679; ОРЗД/. По отношение на разпореждането, дадено от Комисията във връзка с препозициониране на камерата, разположена на южната фасада на сградата, решаващият съд е приел, че органът законосъобразно е приложил мярката по чл. 58, §2, б.г от ОРЗД, а именно - разпоредил е на обработващите лични данни да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на регламента.

След анализ на относимите разпоредби в настоящия случай и по-конкретно на чл. 4 - 6 от Регламент (ЕС) 2016/679, първоинстанционият съд неправилно е заключил, че по отношение на камерата, монтирана на северната фасада, е налице легитимен интерес в хипотезата на чл. 6, §1, б. е. Безспорно доказано по делото е, че процесната сграда има два независими входа, както следва един към горните етажи на сградата, намиращ се от северната страна и един към партерното помещение, съответно разположен от западната страна на сградата, в което помещение живее възрастна жена, роднина на Атанасова и Иванов, която е лице с увреждания. В процесния случай, обстоятелството, че има метална порта от северната страна на сградата, през която се влиза, за да се достигне входът към партерното помещение, е неотносимо при преценката дали има нарушение посредством поставената на северната фасада камера. В подкрепа на последното следва да се отбележи безспорно установеното от доказателствата по делото, в това число и свидетелските показания, а именно - процесната северна камера е с обхват - подстъпа към входа на сградата, както и подстъпа към входа на съседната, построена на калкан сграда, но не и към металната порта, водеща до входа на партерното помещение, обитавано от лице с увреждания. Нещо повече - от снимковия материал, представен в производството пред административния съд, се установява, че северната камера, бидейки на достатъчна голяма височина, обхваща и части от гаражна врата, както и подстъп към вход на сграда, намираща се срещу процесната такава. От описаното се налага извод, че в случая не е налице легитимен интерес по смисъла на Регламента, тъй като камерата спрямо която жалбата пред Комисията е обявена за неоснователна, обхваща части, които нямат отношение към помещението, в което живее възрастната жена. Тази видеокамера, монтирана на северната фасада на сградата, не включва в обхвата си нито металната порта, нито вратата на партерното помещение, към която тя води, а напротив - обхваща общодостъпни части, в това число и входове на други сгради.

От изложеното и предвид, че не е налице съгласие на мнозинството по смисъла на чл.17, ал.3 от ЗУЕС от общото събрание на входа за извършване на видеонаблюдение, като за същото не се спори между страните, се налага извод, че липсва законно основание за обработване личните данни на лицата Карагьозов и Прътева, респективно видеонаблюдението е извършено в нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6, §1, б. а, б, в, г и д от ОРЗД и при липса на легитимен интерес за извършването му.

В допълнение следва да се посочи, че непосредствено след извършената първа проверка на място, обективирана в констативен акт от 13.12.2019 г., камерата, монтирана на северната фасада, е изключена и при повторната проверка на 04.05.2020 г. е установено, че не предава сигнал, като последният такъв е от 28.12.2019 г., което обстоятелство не изключва наличието на нарушение.

По отношение на изводите на съда относно оспорената пред него част от т. 3 от Решението на КЗЛД, а именно - разпореждането за препозициониране на камерата, поставена на южната фасада, настоящият състав споделя направените от първоинстанционния такъв заключения. Последният правилно е приел, че в случая, с при поставяне на камерата с цел предпазване на движимото имущество на Атанасова и Иванов - автомобили и каравана, е налице легитимен интерес по смисъла на закона, но при условие, че устройството обхваща само и единствено мястото където те са разположени, но не и частите от улицата и съседната сграда и паркинг, за които е установено от проверките, че попадат в обхвата на устройството. В тази връзка правилно решаващият съд е счел разпореждането за препозициониране на т. нар. южна камера за законосъобразно наложена мярка от страна на административния орган и е отхвърлил жалбата на Карагьозов по отношение на посоченото устройство.

По касационната жалба на К. Атанасова и Х. Иванов, Върховният административен съд, в настоящия състав, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да отхвърли жалбата К. Атанасова и Х. Иванов против т. 1 и т. 3 от Решението на КЗЛД, административният съд е приел, че е налице безспорно нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 6, §1, б. а, б, в, г и д от ОРЗД, извършено посредством поставяне на камери за видеонаблюдение, обхващащи различни публични места, в това число - паркинги, съседни сгради, тротоари и части от улица.

Така постановеното решение е правилно в тази си част, тъй като в процесния случай е налице обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, изразяващо се в събиране, употреба и съхранение на лични данни, посредством автоматично средство, като следва да се посочи, че определението за лични данни включва всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /чл. 4, § 1 от ОРЗД/. Във връзка с последното, в случая несъмнено се касае за възможност за идентификация на лица, събиране на данни за личния им живот, посредством записващи устройства, каквито в случая са поставените камери. Като допълнение към последното следва да се отбележи отразеното в съставения констативен акт от 04.05.2020 г., а именно- че според техническата спецификация на работещите в момента на проверката видеокамери Dahua HAC-HDB W1200R-VF, същите са с резолюция 2 мегапиксела /1920x1080@25fps/ 2,7n IR осветеност, като изходящият образ и записите с видеокадри от камерите позволяват идентифицирането на физическите лица.

Безспорно в производството пред АС Пловдив е установено наличие на монтирани камери в имот, който е съсобствен, без изрично съгласие на останалите съсобственици. В обхвата на процесните камери, видно от представените пред административния съд доказателства, попадат обществени места, като части от улица, паркинги и съседни сгради и входове към тях, като по този начин се обхващат зони на събиране на информация, превишаващи необходимия периметър за гарантиране на интересите на Атанасова и Иванов, респективно се нарушава защитата на личните данни на лицата извън посочените. Последното безспорно е в противоречие с принципите за защита на личните данни, регламентирани от европейския законодател, което обективира и законосъобразността на постановеното от комисията решение в тази му част и наложените мерки.

От горното се налага извод, че доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни и предвид липсата на основания по чл. 6 от ОРЗД /изброени подробно от административния съд/ за законосъобразното им обработване, в процесния случай е налице нарушение на условията за допустимост, посочени в законовата разпоредба.

Предвид изложените съображения, следва да бъде отменено оспореното пред касационната инстанция решение на АС Пловдив в частта му, с която е отхвърлена жалбата на С. Карагьозов против Решение ППН-01-642/18г. от 06.10.2021г. на Комисията за защита на личните данни в частта по оспорване на т. 2 от решението на административният орган, респективно да отмени административния акт в тази му част и да върне преписката на органа за ново произнасяне по отменената част.

В останалата си част, първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, Комисията за защита на личните данни следва да бъде осъдена да заплати претендираните от касатора С. Карагьозов разноски за двете съдебни инстанции, съразмерно уважената част на подадената от него касационна жалба, както следва - 355 лв./държавна такса и адв. хонорар/ лева за първата инстанция и 570 лв. за касационната инстанция, включващи държавна такса и адв. хонорар. Предвид фактическата и правна сложност на делото, възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение, направено от Комисията не следва да бъде уважено.

Касаторите К. Атанасова и Х. Иванов следва да бъдат осъдени да заплатят на Комисията за защита на личните данни разноски за касационната инстанция, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение