Решение № 11253 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6262/2010 г.

Решение № 11253 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6262/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите срещу решение № 583 от 17.03.2010 г. по адм. дело № 3516/2009 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Светлана Илиева Петрова, регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ "Светлана Петрова 91" и като самоосигуряващо се лице, в т. ч. и за осигурителен случай "майчинство", за времето от 1.01.2003 г. до 14.05.2003 г. е била временно неработоспособна поради бременност и раждане, а от 15.05.2003 г. до 10.02.2006 г. твърди, че е отглеждала малкото си дете, поради което не е упражнявала трудова дейност, но не е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица за прекъсване на търговската си дейност поради отглеждане на малко дете. С ревизионен акт № 180900494 от 10.09.2009 г. е направена констатация, че за времето от 15.05.2003 г. до 10.02.2006 г. Светлана Илиева Петрова не е възложила управлението на предприятието с договор за прокура, нито е подала декларация по чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба за прекъсване на търговската дейност, поради което не е доказала твърдението си, че не е упражнявала трудова дейност и затова е била длъжна да внася осигурителни и здравноосигурителни вноски за избраните от нея осигурителни случаи, но не е внасяла такива. Сезиран с жалба от едноличния търговец, Варненският административен съд с посоченото по-горе решение е отменил ревизионния акт в частта, с която са установени задължения за осигурителни и здравноосигурителни вноски за целия период от 15.03.2003 г. до 10.02.2006 г., през който Светлана Илиева Петрова твърди, че е отглеждала малкото си дете. За да постанови този резултат Варненският административен съд е приел, че самоосигуряващите се лица не внасят осигурителни вноски за времето, през което отглеждат малките си деца. Обстоятелството, че не била подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, според административния съд не е основание, от което възниква задължение за заплащане на осигурителни вноски, а индицира допуснато от самоосигуряващото се лице административно нарушение, което е наказуемо по глава 41 от КСО. Решението е правилно в частта за осигурителни вноски и е неправилно в частта за здравноосигурителни вноски. В българското позитивно право липсва правна норма, която задължава майките, регистрирани като еднолични търговци и самоосигуряващи се лица, да сключват договори за прокура като единствено доказателство, че временно са прекъснали търговската си дейност за да отглеждат малките си деца. Поради това съдебната практика се беше насочила към доказване на това обстоятелство с декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, но с § 2, т. 1 от ПМС № 332 от 30.12.2009 г. за изменение и допълнение на цитираната наредба в ал. 2 на нейния чл. 1 е добавено изречение последно, което гласи така: "Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване". Следователно с това изменение по нормативен път е отречена установената дотогава съдебна практика и правилно Варненският административен съд се е съобразил с него - арг. чл. 235, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Затова постановеното от него решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,