Решение № 1237 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5306/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията (до 06.10.2023 г. с наименование "Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество"), чрез старши юрисконсулт К. Станчева срещу Решение 1191 от 26.03.2024 г., постановено по адм. дело 956 по описа за 2023 г. на Административен съд- Пазарджик. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Молбата е да се отмени решението, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора, с което да бъде отменен административния акт. Претендира разноски. Ответникът Д. В. Г., чрез адвокат В. Карабойчев, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба, е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение е отменено Решение РС-173-23-074 от 05.09.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което е установен конфликт на интереси по отношение на Д. В. Г., в качеството му на управител на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) Велинград ЕООД, като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 46 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (отм.) (ЗПКОНПИ, (отм.)) за това, че е издал седем броя заповеди с поименни списъци с индивидуализирани допълнителни възнаграждения, в свой частен интерес, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ (отм.) и на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.) му е наложена глоба в размер на 5 000 лева, а на основание чл. 81, ал. 1 ЗПКОНПИ (отм.), в полза на държавата е отнета сумата 1 505,60 лева, представляваща полученото от Д. В. Г. нетно дневно възнаграждение за 18.07.2022 г., 17.08.2022 г., 19.09.2022 г., 17.10.2022 г., 17.11.2022 г., 16.12.2022 г. и за 18.01.2023 г., на които дати са осъществени деянията, породили конфликт на интереси. От фактическа страна съдът е приел за установено, че административното производство пред КПКОНПИ е започнало с Решение за образуване на производство за конфликт на интереси КИ-86 от 03.05.2023 по сигнал с вх. ЦУ01/С-173 от 20.03.2023 г. срещу Д. В. Г., в качеството му на управител на МБАЛ Велинград ЕООД и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 46 ЗПКОНПИ (отм.) и едновременно с това лекар-анестезиолог в отделението по анестезиология и интензивно лечение в същата болница, което по силата на сключения трудов договор си разпределя и плаща сам на себе си суми под формата на допълнително материално стимулиране. В резултат на проведеното административно производство и събраните доказателства, КПКОНПИ е установила, че е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ (отм.), тъй Д. В. Г., в качеството си на управител на МБАЛ Велинград ЕООД, е издал Заповеди 128 от 18.07.2022 г.; 169 от 17.08.2022 г.; 180-2 от 19.09.2022 г.; 204 от 17.10.2022 г.; 230 от 17.11.2022 г.; 257 от 16.12.2022 г. и 8 от 18.01.2023 г., с което е упражнил свои правомощия, съгласно чл. 26 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в МБАЛ Велинград ЕООД. Тези заповеди предвиждат изплащането на суми за допълнително материално стимулиране (ДМС) на лекарите и медицинския персонал на болницата, в това число и на него самия, при което той е действал при наличието на свой частен интерес, който може да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. От страна на КПКОНПИ е прието, че е налице нарушение на забраната по чл. 58, изречение първо, предложение 4 от ЗПКОНПИ (отм.) от страна на Д. В. Г., в качеството му на управител на МБАЛ Велинград ЕООД и лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 46 от ЗПКОНПИ (отм.), изразяващи се в издаване на Заповеди 128 от 18.07.2022 г.; 169 от 17.08.2022 г.; 180-2 от 19.09.2022 г.; 204 от 17.10.2022 г.; 230 от 17.11.2022 г.; 257 от 16.12.2022 г. и 8 от 18.01.2023 г. в негов частен интерес. Вследствие на това КПКОНПИ е издала оспореното решение, предмет на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил административния акт и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно. Необосновано административният съд е възприел доводите, наведени в първоинстанционната жалба, като е развил доводи, че забраната на чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.) не е абсолютна и в случая не е налице частен интерес и липсва облага, тъй като този резултат би се получил и без участието на лицето. Съдът се е мотивирал с липсата на субективен елемент при определяне на конкретното допълнително възнаграждение за конкретен служител, като управителят Д. В. Г. не е повлиял върху определянето на размера на получаваното възнаграждение както за себе си, така и за останалите служители в болницата. Мотивирал се е с обстоятелството, че в трудовия договор на Д. В. Г. е уговорено, че ще му се изплаща и разликата в нетното трудово възнаграждение до 5 000 лева месечно, което се допълва с ДМС и неизплащането му от работодателя би довело до неизпълнение на клаузите по трудовия договор. Не могат да бъдат възприети доводите на ответника, наведени в отговора на касационната жалба, изложени и пред първоинстанционния съд, че конфликтът на интереси в случая произтича от двойнствената позиция на Д. В. Г.: от една страна работи по трудов договор с болницата, а от друга страна е неин управител по силата на решение на Общински съвет Велинград и договора за възлагане на управление на еднолично търговско дружество с общинско имущество с ограничена отговорност- МБАЛ-Велинград. Дали между двете позиции е налице несъвместимост не е предмет на настоящото производство и това обстоятелство не може да служи като оправдание за нарушаване на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Фактическият състав на конфликта на интереси по смисъла на цитираната разпоредба изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: лице, което заема длъжност в органите на изпълнителната власт, частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.) и възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо тази длъжност, или на задължението му по служба. Конфликт на интереси е налице тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов или на свързано с него лице интерес, тъй като конфликтът на интереси се обективира не в резултата придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. В своите решения Върховният административен съд, при тълкуване разпоредбите на закона, многократно е посочвал, че законодателят не изисква доказване на обстоятелството дали и как в действителност упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Целта на закона е предотвратяването на съмнения, че лицата, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии (в този смисъл са: Решение 12130/30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. 2277/2020 г., VI отд., Решение 17114 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 9250/2019 г., VІ отд., Решение 115 от 6.01.2016 г. на ВАС по адм. д. 1439/2015 г., VII отд., Решение 6945 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. 1791/2014 г., VII отд. и мн. др.). За избягване и преодоляване потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, е въведена забраната за действие в такива ситуации лицето, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си. Поведението на настоящия ответник правилно е квалифицирано от органа като наличие на частен интерес, който в нарушение на чл. 58, изречение първо, предложение четвърто от ЗПКОНПИ (отм.) е издал Заповеди 128 от 18.07.2022 г.; 169 от 17.08.2022 г.; 180-2 от 19.09.2022 г.; 204 от 17.10.2022 г.; 230 от 17.11.2022 г.; 257 от 16.12.2022 г. и 8 от 18.01.2023 г. досежно определянето размера на допълнително материално стимулиране на лекарите и медицинския персонал на болницата, в това число и на него самия. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Като е отменил административния акт, съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново, по съществото на спора, с което първоначалната жалба да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, Д. В. Г. следва да заплати на КПК сумата от 550 лева, от която 70 лева държавна такса и 480 лева юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е редуциран спрямо претендирания размер от 500 лева в представения списък с разноски и е определен в максимален размер, съгл. чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,