Решение № 13754 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2020 г.

Решение № 13754 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен Доц. Д-р П. Стефанова, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Н. Йолова срещу решение № 341/19.06.2020 г. по адм. дело № 1026/2019 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отменена заповед за налагане на санкции № РД – 08-1839/12.08.2019 г. на директора на РЗОК Плевен, с която прекратява договор № 150034/25.04.2018 г. и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон– касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде изцяло отменено. Претендират се разноски. Ответникът – ЕТ "Д-р В. Щъркова – АИППИДП", чрез адвокат Георгиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Административен съд Плевен като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При постановяване на контролираното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона или съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото се явява правилно и законосъобразно. За да отмени заповед за налагане на санкции № РД – 08-1839/12.08.2019 г. на директора на РЗОК Плевен, с която е прекратен договор № 150034/25.04.2018 г., Административният съд е приел, че на 12.08.2019 година е издадена заповед за налагане на санкция, с която се прекратява договор № 150034/25.04.2018 г. с ИДП ЕТ "Д-р В. Щъркова - АИППИДП", тъй като след извършена проверка е установено, че през месец януари 2019 г. е започнало лечение на М. Иванова на зъб 37, което е отчетено пред НЗОК като дейност с код 101 – обстоен преглед със снемане на орален статус и изготвяне на амбулаторен лист и код 301 – обтурация с амалгама или химичен композант на зъб с код 47 и код 301 за зъб № 15 и код 301 за зъб 37, като дейността за зъб 37 не е извършена в пълен обем и лечението е довършено от друг лекар по дентална медицина. Прието е, че е налице отчитане на дейност, която не е извършена и съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо от ЗЗО следва да бъде наложена санкция – прекратяване на договора. Решението на Административния съд е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно правно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд, съответно на събраните доказателства, е установил по безспорен начин, че Заповедта е издадена от компетентен орган – директора на РЗОК-Плевен, съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, в установена форма и при спазване на административно производствените правила – след извършена проверка от длъжностни лица – служители на НЗОК и РЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК и от директор на РЗОК Плевен, при спазване на изискванията на Глава втора, раздел Х от ЗЗО и Глава осемнадесета от НРД за денталните дейности за 2018 година. Съставен е протокол за извършената проверка с изложени констатации, срещу който не са подадени възражения съобразно предвидената възможност в чл. 74, ал. 4 от ЗЗО. Спорът не е изпратен за разглеждане от арбитражна комисия, съгласно изискването на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО, предвид неподаването на възражения от проверяваното лице против констатациите на проверяващите длъжностни лица. Прието е, че заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон. Съгласно чл. 152, ал. 1, предл. първо от НРД за дентални дейности за 2018 година, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, а съгласно ал. 2 при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло. В настоящия случай, в заповедта като правно основание за издаването й е посочена именно разпоредбата на чл. 152, ал. 1, предл. първо от НРД за денталните дейности за 2018 г., за частично прекратяване, а в диспозитива на заповедта се прекратява договора изцяло т. е. по см на ал. 2, съгласно който следва да е налице повторност. Според § 1, т. 2 ДР на НРД за дентални дейности за 2018 г. "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение - ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. В случая нито се твърди, нито са установени данни за предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ, в рамките на действащия за 2018 г. НРД, нито се твърди наличието на повторност т. е. налице е неправилно прилагане на закона към установените факти за отчетена, но неизвършена дейност. Съгласно действащата и приложима за случая нормативна уредба, в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2018 г., тоест при повторно нарушение. След като в конкретния случай не е налице повторно нарушение, то цялостното прекратяване на договора е незаконосъобразно. Споделят се изцяло и изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на многобройните възражения на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Правилно е прието от съда, че в настоящия случай приложение намират разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 152, ал. 1 НРД за денталните дейности за 2018 г., които предвиждат, че при отчетена дейност, която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява договора по определен пакет – частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Незаконосъобразно е цялостно прекратяване на договора, което е обосновано единствено в случаите на повторност, каквато в казуса не е налична. Обоснован е изводът на Административен съд Плевен, че правните основания за налагане на санкцията, посочени в заповедта, предвиждат санкциониране с частично прекратяване на договора, такъв е и смисълът, заложен в цитираните в административния акт норми, а волеизявлението на органа в текста на заповедта е за цялостно прекратяване на договора, с оглед на което същата е незаконосъобразна. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,