Решение № 5225 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2012 г.

Решение № 5225 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9618/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, със седалище гр. София, представлявано от управителите Зл. Грьонингерова и П. Манчева, подадена чрез процесуалния представител адвокат Милан Пандев, против решение № ТЕ-021/28.06.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, в частта по т. 9 и т. 10, в която са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на това електроразпределително дружество по преноса през електроразпределителната мрежа, съответно за второто полугодие на 2012 г. и за първото полугодие на 2013 г. С жалбата, в съдебно заседание - чрез адв. Кръстев и в писмени бележки са развити подробни съображения за незаконосъобразност на решението на ДКЕВР в оспорените части с твърдения, че не е издадено в съответната форма, постановено е при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, а допълнително и че е нищожно, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК - поради противоречие с влязлото в сила решение № 10927 от 27.07.2011 г. по адм. д. № 10298/2010 г., V отд. на ВАС, оставено в сила с решение № 10409 от 16.07.2012 г. по адм. д. № 1245/2012 г., 5 чл. с-в на ВАС. Жалбоподателят моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в атакуваните части и да върне преписката на ДКЕВР със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в писмено становище и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Петьо Славов, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена, както и присъждане на направените по делото разноски. Заинтересованите страни: "Енерго-Про Мрежи", "EVN България Електроснабдяване" АД и "ЕРП Златни пясъци" ООД не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирано лице - адресат на оспорения индивидуален административен акт и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решение ТЕ-021/28.06.2012 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ - в относимата редакция - ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е определила, считано от 1.07.2012 г., разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2013 г., количествата електрическа енергия, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за второто полугодие на 2012 г. и първото полугодие на 2013 г., количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2012 г. и за първото полугодие на 2013 г., които за "ЧЕЗ Разпределение България"АД са съответно 705 672 MWh и 753 974 MWh. От данните по преписката се установява, че във връзка с необходимостта от определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, т.е. количествата, които следва да бъдат осигурени от производителите на електрическа енергия и обществения доставчик за покриване на нуждите на регулирания пазар за второто полугодие на 2012 г. и първото полугодие на 2013 г., административният орган в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в приложимата редакция на закона/ и в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 от Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени, с нарочни писма е поискала информация от електроразпределителните дружества за количествата електрическа енергия, необходими за покриване на технологичните им разходи по разпределителните мрежи за периода 1.07.2012 г. - 1.07.2013 г., както и от крайните снабдители - относно прогнозната консумация на битовите потребители и предприятията с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв. - за същия период. Посочените по-горе адресати, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 2 от Методиката, са предоставили поисканите данни, като с относимите за случая писма вх. № Е-13-47-20/23.04.2012 и вх. № Е-13-62-26/23.04.2012 г., ЧЕЗ "Електро България" АД е представило информация за количествата електрическа енергия, необходима за покриване на потреблението, съответно възлизащи за второто полугодие на 2012 г. на 806 156MWh, а за първото полугодие на 2013 г. - на 861 337 MWh или общо 1 667 493 MWh. Постъпилите в ДКЕВР писма, изпратени от крайните снабдители, електроразпределителните дружества и обществения доставчик са обсъдени от дирекции "Регулиране и контрол - електроенергетика и топлоенергетика", "Икономически анализи и регулаторен одит" и "Правна", като е направен обстоен анализ на базата данни за общото количество електрическа енергия, което ще бъде произведено в страната за ценовия период след определяне на нетната разполагаемост на електрическите централи, предложен е размер на квотите за регулирания пазар за разглеждания период за крайните снабдители, и размер на количествата електрическа енергия, необходими за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества. Докладът на експертите -вх. № Е-Дк-335/21.05.2012 г. /л. 48 от делото/ е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 23.05.2012 г., за което е съставен протокол № 76 от същата дата. На 28.06.2012 г., на закрито заседание, ДКЕВР разгледала този доклад и обсъдила проект на решение относно определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик за периода 1.07.2012 г. - 1.07.2013 г. и е взела решение № ТЕ-021/28.06.2012 г., с което по т. 9 и т. 10, предмет на оспорването, са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи, в т. ч. за оспорващото дружество "ЧЕЗ Разпределение България" АД, съответно - за второто полугодие на 2012 г. - 705 672 MWh, и за първото полугодие на 2013 г. - 753 974 MWh. Решението е взето единодушно от седемте членове на комисията, участвали в заседанието. По делото са допуснати и изслушани еднолична и тройна съдебно-икономически експертизи /л. 59 и л. 103/, втората от които, като неоспорена от страните, обоснована, обективна и компетентно дадена, съдът кредитира. Няма основание да се съмнява в нейната правилност /арг. от чл. 201 ГПК/, като я приема с изключение на частите, даващи отговор на правни въпроси, които са от компетентността на съда. Обсъдено заедно с другите доказателства по делото, приетото заключение на вещите лица безспорно установява, че определените за "ЧЕЗ Разпределение България" АД количества електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните му разходи по пренос през електроразпределителната мрежа за процесния ценови период - петата ценова година от втория регулаторен период, са различни от прогнозираните и предложени от дружеството разходи, като отклонението е в посока намаление и в общ размер на 207 847 MWh, осъществено в изпълнение на чл. 15 от Методиката. По допълнителния довод за нищожност на решението съдът съобрази, че в отговор на въпрос на ответната страна вещите лица са дали изрично пояснение, че количества електрическа енергия за технологични разходи за процесния ценови период - в размер на 15%, е определен с влязло в сила решение на ДКЕВР, взето по т. 6 от протокол № 70/14.05.20112 г., и отчете, че при разпределяне на разполагаемостите, нетната разполагаемост за производство на всяка централа е брутната разполагаемост, която всеки производител е съгласувал с "ЕСО" ЕАД, намалена с разполагаемостта за студен резерв, допълнителни услуги и собствени нужди и заявената разполагаемост за собствени нужди е коригирана съгласно техническите показатели, които производителите са заявили в подадените заявления за цени за регулаторния период. Видно от заключението, ДКЕВР е извършила корекция на количествата ел. енергия за покриване на технологичните разходи по преноса, чрез наблюдение и анализ на предишни години, като съобразила получените данни, общото количество електрическа енергия, което ще бъде произведено в страната за предстоящия ценови период - в размер на 41 225 941 MWh и след направена проверка на получените данни приела, че предоставената от крайните снабдители информация за прогнозната консумация на битовите потребители и предприятията с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв. и прогнозното количество електрическа енергия, необходима за покриване на технологични разходи, не съответства на информацията, съдържаща се в предложенията за утвърждаване на цени. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение, осъществи съобразно чл. 168 АПК пълна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, на всички основания по чл. 146 АПК. Преди това намира, че следва да посочи защо не възприема довода за нищожност на оспореното решение. Твърдението, посочено в допълнителна молба, за неговата нищожност, с оглед чл. 177, ал. 2 от АПК - поради противоречие с влязло в сила решение на ВАС, а именно решение № 10927 от 27.07.2011 г. по адм. д. № 10298/2010 г., V отд. на ВАС, оставено в сила с решение № 10409 от 16.07.2012 г. по адм. д. № 1245/2012 г., 5-чл. с-в на ВАС, съдът намира за неоснователно. Верно е, че по жалби на "Е. ОН България Мрежи" АД гр. София, "ЕВН България Електроразпределение" АД и настоящия оспорващ ВАС е отменил протоколно решение № 94/25.06.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по т. 8 от решението, с която се изменя т. 38 от Указания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период. Това решение обаче, освен че касае друг ценови период, е иррелевантно за настоящия спор, тъй като количества електрическа енергия за технологични разходи за процесния ценови период в размер на 15%, е определен с влязло в сила решение на ДКЕВР, взето по т. 6 от протокол № 70/14.05.20112 г., а не по отмененото - видно от отговор по задача 9 Б - стр. 13 от заключението, /л. 100 от делото/. Дори хипотетично да се приеме, че горните обстоятелства не са налице, то тогава следва да се отчете фактът, че е влязло в сила на 16.07.2012 г. и няма обратно действие, поради което няма как издаденото преди него, на 28.06.2012 г. процесно решение да е издадено в противоречие с влязло в сила решение на съда, което, с оглед нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК, да води до неговата нищожност. Последното от тази група твърдения на оспорващия, че процесното решение е издадено при "очаквано решение на 5-членния състав", е иррелевантно за спора. Впрочем съдебно решение № 10927/27.07.2011 г. постановено по адм. д. № 10928/2010 г. на ВАС, V отделение, е прието за иррелевантно и в решение № 10028 от 4.07.2013 г. по адм. д. № 9267/2011 г., IV отд. на ВАС, оставено в сила с решение № 15394 от 20.11.2013 г. по адм. д. № 13201/2013 г., 5-чл. с-в на ВАС. По следващите възражения в жалбата: Установената по делото и описана по-горе фактическа обстановка налага несъмнен извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в редакцията към ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ по определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик и в изпълнение на функциите на комисията за регулиране на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия /чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. В този смисъл, решението включително в атакуваните части е постановено от оправомощения за това орган и в рамките на предоставената му със закон компетентност. Решението на регулаторния орган, противно на твърдяното от жалбоподателя, е постановено в предвидената от закона форма, тъй като съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Т.е. нормативноустановената форма за издаване на решението е спазена. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт, освен че такива се съдържат и в подготвящите го документи /доклад и две протоколни решения/, обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на Комисията относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и технологичните разходи на електроразпределителните дружества, в т.ч. конкретно за жалбоподателя. По тези съображения доводът на жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви, е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила. То е прието на закрито заседание на ДКЕВР, проведено в присъствието на седем нейни членове, в съответствие с изискванията за кворум и мнозинство, регламентирани с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. Решението в обжалваните части е постановено и при спазване на процедурните изисквания, установени с приетата от регулаторния орган Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, съгласно която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Според изискванията на чл. 14 от нея, разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик, е определена въз основа на получената от ДКЕВР информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, данните от електроразпределителните дружества относно количествата електрическа енергия за технологични разходи и информацията от обществения доставчик относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Решението е прието въз основа на съвкупна преценка и анализ на горепосочените данни, в изпълнение на регулаторните функции на ДКЕВР и правомощието й по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /действаща норма в приложимата редакция на закона, сега, с оглед изм., ДВ, бр. 59 от 2013 г., в сила от 5.07.2013 г.) разполагаемостта е регламентирана в чл. 21, ал. 1, т. 21 от ЗЕ/, според която само ДКЕВР разполага с компетентността да определи разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 от ЗЕ. Докладът на специалистите от посочените по-горе три дирекции подпомага ДКЕВР при вземането на решение в тази насока, без да е задължителен за регулаторния орган, като в случая утвърдените количества електроенергия изцяло кореспондират с посочените в доклада. Освен това докладът и протоколите са цитирани в текста на обжалваното решение, поради което съставляват неразделна част от него. Инвокираното от жалбоподателя твърдение за нарушение на изискванията на чл. 14 от ЗЕ е неоснователно, тъй като тази норма регламентира провеждането на обществено обсъждане при приемането на общите административни актове, а в случая решението в атакуваната му част има характер на индивидуален административен акт. Предвид изложеното съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР, които да обосноват неговата отмяна. Не намира опора в закона и наведеното с жалбата основно възражение, че разполагаемостта се определя от енергийните дружества, а ДКЕВР ги регулира със задължителни указания, без да ги променя. Действително ДКЕВР дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да определи разполагаемост съобразно нормативноустановените методи и изисквания. Този извод следва пряко от нормата на чл. 93а, ал. 1 от ЗЕ, в сила от 3.05.2011 г., че общественият доставчик изкупува електрическата енергия от производители, присъединени към преносната мрежа, по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и тази, произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа енергия, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8 от с. з., и най-вече от ал. 2 на същата разпоредба, съгласно която общественият доставчик може да изкупува електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 17а, с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители. Решението в оспорените части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. Съгласно легалната дефиниция на "разполагаемост", дадена в § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, това е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия и се измерва във "ват по час" и производните единици. Както бе посочено по-горе, съобразно посоченото правно основание за издаване на процесното решение - чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в приложимата в случая законова редакция преди изм. по ДВ, бр. 54/2012 г./, ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 ЗЕ. Целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи. Поради това и при определянето на разполагаемостта се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата, респ. и тези от жалбоподателя, но и данните от заявленията на електроснабдителните дружества относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. Както бе посочено по-горе, при съпоставка на представените данни са констатирани съществени различия в количествата електрическа енергия, които дружеството заявява като необходими за покриване на технологичните му разходи в подадените до ДКЕВР писма и заявления относно процесния, пети ценови период, предхождащи издаването на процесното решение. Поради това съдът намира, че правилно ДКЕВР е определила количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи по преноса през електроразпределителната мрежа съобразно правомощията си на регулатор, в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата за това Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. Този извод, противно на твърдяното в писмената защита на оспорващото дружество, не се разколебава от отговорите по задачи 9.А. 1, 9.А. 6, 9.А. 9 и 9.Б от заключението на трите вещи лица, защото ДКЕВР следва да съобрази и подадените прогнозни количествата електрическа енергия, необходими за покриване на потреблението на крайните снабдители в заявленията им за цени, данните в писмата, изискани по чл. 14, ал. 1, т. 1 и 2 от Методиката, данните съдържащи се в предоставената информация от обществения доставчик за прогнозните продажби на краен снабдител и тези от електроенергийния системен оператор за изтеклия период. Освен това, вече по следващия довод в жалбата, решението на ДКЕВР в оспорените части е съобразено с изискванията на чл. 14 от Методиката /приложение № 2 от делото/, тъй като е взето след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, съответно от електроразпределителните дружества-относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Противно на твърдяното в жалбата, спазени е и изискването на чл. 15 от Методиката, като освен прогнозните количества, заявени от дружеството, са съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период. Във връзка с основното възражение, посочено в жалбата, следва да се отбележи, че правилно при приемане на решението е отчетена разликата в информацията, обективирана в писмата и заявленията, подадени от дружеството относно количествата енергия, необходими за покриване на технологичните му разходи за обсъждания период, още повече, че тази норма налага предоставяната от електроразпределителните дружества информация за необходимите им количества електрическа енергия за покриване на технологични разходи да съответства на тази, съдържаща се в заявленията им за утвърждаване на цени за същия ценови период. Затова не може да се прецени като основателно твърдението на жалбоподателя, че несъобразяването му с горепосоченото императивно правило лишава от възможност регулаторния орган да определи различни от прогнозираните от електроразпределителното дружество количества енергия за покриване на технологичните му разходи по преноса. Спазени са и принципите на чл. 24, ал. 1 от ЗЕ. Разполагаемостта за производство на електрическа енергия се определя, за да се осигури определено количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - на битови потребители и на предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и оборот до 19.5 млн. лв. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, тъй като са съобразени с данните за общото количество, произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. Отчетено е участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която обществения доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Спазен е принципът за осигуряване на необходимите мерки за снабдяване на потребителите с електрическа енергия и природен газ с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени, прилагани при условията на равнопоставеност, поради което доводите на жалбоподателя за нарушение на принципите, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, и конкретно по т. 4 от ЗЕ са неоснователни. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в която на дружеството-жалбоподател след регулиране, са определени количества електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните му разходи по преноса през електроразпределителната мрежа за второто полугодие на 2012 г. и първото полугодие на 2013 г., е определена при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. Съдът приема, че по този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. С оглед гореизложеното доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона също са неоснователни. По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение в атакуваната му част не страда от инвокираните с жалбата пороци - отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата-като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изхода на спора и на основание на чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника направените по делото и поискани своевременно разноски в общ размер на 1200 лв., съгласно списък, от които 1000 лв. за изплатен адвокатски хонорар и 200 лв. - депозит за вещо лице по допуснатата експертиза, установени от приложените по делото документ за внесен депозит - л. 56, договор за адвокатска защита - л. 191, анекс - л. 194 и платежно нареждане - л. 195 от делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение