Решение № 10399 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15275/2008 г.

Решение № 10399 от 14.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15275/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив против решение № 352/27.10.2008 г. постановено от Пловдивски окръжен съд по адм. д. № 8/2008 г. с което е отменен РА№ 1300148/17.05.2006 г. издаден от ТД на НАП - Пазарджик, потвърден с решение № 690/17.07.2006 г. на директор на ДОУИ - Пловдив за установен ДДС за внасяне в размер на 243 000 лв. и лихва за забава в размер на 86 808, 27 лв. Със същото решение, директорът на ДОУИ - Пловдив е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 14 210 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът по касация - ЕТ "Петраков - Георги Петраков", гр. Пазарджик чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения, развити в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Становището на прокурора е, че неправилно съдът не е отчел обстоятелството, че въпросните ДКИ щом са отчетени в счетоводството на доставчика по фактурите, във връзка с които са издадени, то данъчен кредит за тях от получателя не се дължи. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, а досежно основателността и приема следното: Настоящото касационно производство е второ по спора. С решение № 1235/4.02.2008 г. постановено по адм. д. № 6275/2007 г. ВАС е отменил първоначално постановеното решение по делото и го е върнал за ново разглеждане от друг състав на съда. Дадени са указания за отстраняване на допуснати съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства, събрани по делото. С РА, предмет на контрол за законосъобразност пред окръжния съд, на ревизирания субект - Георги Петраков в качеството му на ЕТ "Петраков - Георги Петраков" е извършена ревизия по ЗДДС за един данъчен период, а именно - м. 06.2003 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 115, ал. 2, т. 1 от ДПК и е за изменение на влезли в сила данъчни задължения по ЗДДС за м. юни 2003 г. определени с ДРА № 530/23.09.2003 г. С отменителното решение на ВАС е прието, че са били налице обстоятелства и доказателства по чл. 115, ал. 2, т. 1 ДПК и чл. 133, ал. 2, т. 1 от ДОПК за извършване на въпросната ревизия, поради което основателно и в съответствие с чл. 224 от АПК, окръжният съд се е съобразил и възприел указанията на касационната инстанция по този въпрос. С обжалвания РА е променен резултатът за периода - м. 06.2003 г. деклариран от данъчния субект. Това е станало в резултат на констатации, направени от органите по приходите, че ревизираният субект не е осчетоводил издадени му ДКИ, три от които (№ 286/30.05.2003 г., № 287/30.05.2003 г. и № 288/30.05.2003 г.) са издадени от Лилия Паскалева в качеството и на управител на "Ивон-1" ЕООД и едно (№ 554/30.05.2003 г.) подписано от същото физическо лице, но като управител на "Стройком" ЕООД. Констатациите в РА са, че посочените ДКИ са издадени във връзка с фактури, издадени от посочените дружества на ревизирания субект през м. 12.2002 година. във връзка с които ревизираният субект е ползвал право на данъчен кредит в размер, съгласно размера на ДКИ. Констатирано е, че ревизираният субект е получил ДКИ но не ги е осчетоводил. По тези съображения, органите по приходите на осн. чл. 104, ал. 2 от ЗДДС и чл. 91, ал. 2 от ППЗДДС са коригирали декларираните стойности за м. 06.2003 г. в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 243 400 лв. и лихва върху сумата в размер на 86 808, 27 лв. С обжалваното съдебно решение, административният съд е отменил РА. Административният съд е изложил мотиви, че въпросните ДКИ са получени от ревизирания субект, но ДКИ от "Ивон-1" ЕООД са съставени и подписани от лице без представителна власт, тъй като към 30.05.2003 г. Лилия Паскова е нямала качеството на управител на дружеството, тъй като е заличена като такава с решение № 4097/26.05.2003 г. и това лице не е било в трудово правоотношение към датата на издаване на ДКИ, нито е била упълномощена за издаването им от новия управител на дружеството. Въз основа на тези обстоятелства, административният съд е направил извод, че на ДКИ № 286, 287 и 288 не може да се гледа като на такива, издадени от "Ивон 1" ЕООД, поради което те не са валидно издадени и във връзка с тях на жалбоподателя незаконосъобразно е вменена данъчна тежест. По отношение на ДКИ № 554/30.05.2003 г. издадено от "Стройком" ЕООД е прието, че е издадено от лице с представителна власт по отношение на това дружество, но е издадено без основание. Съдът е приел, че не са налице предпоставките от хипотезата на чл. 95, ал. 3 от ЗДДС (отм.), а именно- обстоятелство, което да доведе до обезсилване на данъчното събитие с обратна сила, удостоверено с фактурата, издадена от "Стройком" ЕООД. За този извод, съдът е кредитирал представените по делото ДРА № 61/2003 г. и ДРА № 202/2003 г. издадени на "Стройком" ЕООД, включващи месеца (м. 12.2002 г.) на фактурата, във връзка с която е издадено ДКИ, в които не е оспорено възникването и наличието на данъчно събитие по фактурата. Административният съд е приел, че от данните по делото се установявало, че това ДКИ е издадено във връзка с неплащане на фактурата от ревизирания субект, но факта на плащането бил установен с представените по делото фискални бонове, обясненията на жалбоподателя по реда на чл. 114 от ГПК, които съвпадали с показанията на Лилия Паскова и св. Иванова, а така също и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза. Настоящата инстанция преценява решението като правилно. Окръжният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, на които е направил правилна преценка. Съдът е достигнал до обосновани изводи, които се подкрепят от доказателствата по делото. Изложените от първоинстанционния съд съображения са последователни и задълбочени и съответстват както на доказателствата по делото, така и на приложимите правни норми и се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция, поради което не следва да бъдат повтаряни. Основателен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че Лилия Паскова не е можела да задължава с подписа си дружеството "Ивон-1" ЕООД към датата на издаване на ДКИ № 286, 287 и 288, тъй като видно от решение № 4097/26.05.2003 г. постановено от Пловдивски окръжен съд по ф. д. № 2922/2001 г., няколко дни преди това, тя е освободена и заличена като едноличен собственик на капитала на дружеството и като управител на същото. Както правилно е отбелязал окръжния съд по делото не са налице, че тя е била нарочно упълномощена от новия собственик и управител Роман Тенчев Георгиев на дружеството за издаването на ДКИ. Липсват данни по делото, издаването на ДКИ да и е определено като задължение за заемана длъжност по силата на трудов или граждански договор в дружеството. Не могат да се изтъкват аргументи за обвързващата сила на ДКИ от факта на осчетоводяването им, тъй като то е резултат и се прави на база съществуващи първични счетоводни документи, каквито са ДКИ. След като е установено, че ДКИ № 286, 287 и 288, не са издадени от представляващ "Ивон-1" ЕООД, то осчетоводяването им е неправилно. В касационната жалба в по-голямата част са повторени доводите и съображенията, изложени и пред първоинстанционния съд в писмена защита от 16.10.2008 г., на които съдът е отговорил подробно и обосновано. Както пред първоинстанционния съд, така и с касационната жалба, процесуалният представител на дирекция "ОУИ" твърди, че съдът като съд по същество трябва да съобрази налице ли са всички условия на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по една доставка. В тази връзка се сочи, че след като ДКИ са осчетоводени при доставчика на фактурите, то получателя по тях не следва да ползва данъчен кредит по доставките, документирани с фактурите, издадени през м. 12.2002 г. Този довод е относим за правото на данъчен кредит на ревизирания субект по фактурите, издадени през м. 12.2002 г. но данъчните органи не са извършили повторна ревизия за м. 12.2002 г. и обжалвания РА не касае този месец. От друга страна реалността на извършените доставки по фактурите се установява с официални документи, изходящи от органите по приходите. По делото се намира ДРА № 61/18.02.2003 г. издаден от ДП - Пазарджик, видно от който е, че е извършена ревизия на ЕТ "Петраков- Георги Иванов" за м. 12.2002 г. (периода в който са издадени фактурите във връзка с които са въпросните ДКИ) при която не са установени пропуски и нарушения по отношение прилагането на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. В преписката се съдържа и ДРА № 202/25.08.2003 г. издаден на ЕООД "Стройком" за извършена ревизия по ЗДДС за периода 22.11.2002 г. - 30.04.2003 г. Видно от същия е, че органите по приходите не са констатирали нередности във връзка с издадената от този доставчик фактура № 101/22.12.2002 г. на ЕТ "Петраков- Георги Иванов" във връзка с която впоследствие е издадено ДКИ № 554. В преписката се намира и ДРА № 931/9.01.2004 г. издаден на "Ивон 1" ЕООД, с който не са правени корекции в резултата по ЗДДС за м. 11 и м. 12.2002 г. по фактури №№№ 46/30.11.2002 г.; № 186/2.12.2002 г. и 139/30.12.2002 г., издадени от този доставчик на ЕТ "Петраков- Георги Иванов" във връзка с които впоследствие са издадени ДКИ № 288, № 286 и № 207. По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза от което се установява, че всички фактури по които са издадени ДКИ са разплатени от жалбоподателя. Заключението е резултат от проверка в счетоводството на жалбоподателя и не е оспорено от ответника. След като с официални писмени документи, каквито са ДРА, коментирани по-горе е установена редовността на фактурите, а така също установено е и разплащането по тях, логичният и обоснован извод е, че не е било налице основания за издаване на въпросните ДКИ, за част от които е установено, че са издадени от лице без представителна власт по отношение на дружеството-издател. По тези съображения следва да се прецени като обоснован и правилен изводът на окръжния съд, че въз основа на въпросните ДКИ на ревизирания субект незаконосъобразно с обжалвания РА е определена допълнителна данъчна тежест. Като е отменил незаконосъобразния РА, окръжният съд е приложил правилно материалния закон. Воден от горното, Върховният административен съд на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК