Решение № 1340 от 7.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ ОЗК Застраховане АД срещу решение 216 от 13.01.2022 г., постановено по административно дело 7821/2021 г. от Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против решение 614 от 02.07.2021г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, постановено по тяхна преписка 135/2018 г. В касационната жалба са изложени твърдения за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, както и постановяването му в нарушение на материалните и процесуалните правила. Иска се то да бъде отменено и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба КЗД, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва същата като неоснователна и недоказана, респективно моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение при наличие на претендирано такова над минималния размер. Ответникът по касационната жалба Х. Мусен, чрез процесуален представител в писмен отговор и съдебно заседание излага становище за неоснователността й. Моли решението да бъде оставено в сила като правилно и обосновано, а касационната жалба отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора такива. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че спрямо Х. Мусен е налице извършена дискриминация от страна на касатора в настоящото производство, обективирана в предлагането на финансова услуга - сключване на застраховка гражданска отговорност /ГО/ на автомобилистите при по - неизгодни условия. С оглед последното, АССГ е заключил, че КЗД правилно е констатирала извършено нарушение на нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. на основата на признак гражданство /чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр./ и е отхвърлил жалбата на застрахователното дружество. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно. Както е посочил първоинстанционният съд, посочената за нарушена разпоредба на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр.. определя като дискриминация, както отказа от предоставяне на стоки или услуги, така и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В процесния случай, в производството пред АССГ са събрани достатъчно и безспорни доказателства, от които се заключва, че е налице извършено нарушение на горепосочената разпоредба. От данните по делото е безспорно установено, че при запитване от страна на Х. Мусен, за сключване на застраховка ГО на автомобил, притежаван от него, застрахователят е посочил годишна премия в размер на 1604,10 лв., което значително надхвърля сумата, която Мусен е заплащал за същия автомобил за предходен период. В тази връзка правилно АССГ е посочил, че с оглед разпределението на доказателствената тежест по смисъла на чл. 9 от ЗЗДискр., ответникът в производството пред решаващия съд е следвало да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен, респективно да представи доказателства за лица с българско гражданство, които са на същите или сравнимо сходни условия с тези на ответника в настоящето производство. Доказателства във връзка с последното не са представени, както правилно е отбелязал административният съд. По отношение на позоваването на застрахователя на тарифата за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и по-конкретно на т. 6.2., буква в от същата, която предвижда, че за повишен индивидуален риск се предвижда до 500% завишение на базовата премия, правилно АССГ не е кредитирал същото. Цитираната точка е приложима по отношение единствено на юридическите лица притежаващи два или повече автомобила от тарифни групи 1.А.-1.Б1 2.1 и 2. 2. леки и/или товарни автомобили с обща товароносимост до 3,5 т., респективно не следва да се разглежда, тъй като в процесния случай липсват доказателства за автомобили, които да са собственост на едно и също юридическо лице, което да е свързано капиталово и чрез органите на управление с Х. Мусен. Заключенията на решаващия съд в тази насока са отново обосновани и правилни. Не на последно място по значение, следва да се посочи и приложената електронна кореспонденция със служителя на застрахователното дружество, неоспорена от последното, в която ясно е посочена причината за няколкократно завишената премия, а именно фактът, че лицето е чуждестранен гражданин, както и нелоялен клиент. От горното се налага извод за правилност на оспореното решение. С оглед доказателствата по делото на АССГ, последният правилно е установил релевантните за спора факти, от които е извел, че е налице дискриминационно поведение от страна на ЗАД ОЗК Застраховане АД, състоящо се в предлагане на услуга с размер на годишна премия, надхвърлящ многократно заплатеният такъв за предходни периоди за същия автомобил. С оглед неоснователно завишената сума, нарушението може да се счита за такова, обхващащо и двете хипотези на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр., а именно, както и предоставяне на услуга с по-неблагоприятни условия, така и отказ от предоставяне на такава, тъй като размерът на сумата сам по себе си води до отказа от използване ѝ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и предвид фактическата и правна сложност на делото, на КЗД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/. На Х. Мусен следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, обективиран в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Същият, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е под минималния такъв, респективно възражението за прекомерност направено от касатора в тази връзка е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение