Решение № 1440 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2018 г.
ВАСVIII отделение04.02.2019 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1643/16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 175/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. ОСЪЖДА "ВЕЦ-Консулт" ЕООД, с ЕИК 200291878, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III Обединител" № 18 А, ет. 1 ап. 2, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП сума в размер на 1326 лв. /хиляда триста двадесет и шест лева/ за разноски в касационна съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1440 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ВЕЦ-Консулт" ЕООД обжалва решение № 1643/16.07.2018 г. по адм. дело № 175/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. Поддържа и развива касационни оплаквания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в жалбата, в писмени бележки и становище по съществото на спора. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на потвърдения с него ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски в съдебното производство. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" /ДД "ОДОП" / Пловдив при ЦУ на НАП – в писмено становище, подадено от юрск. Григорова, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1770 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "ВЕЦ-"Консулт" ЕООД против РА № Р-16001617001355-091-001/31.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ДД на НАП Пловдив, обжалван по административен ред и потвърден с решение № 762/28.12.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е установен допълнително корпоративен данък за периоди 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. съответно в размери от 9393, 12 лв., 10054, 40 лв., 5707, 63 лв., 6717, 72 лв. и 9539, 84 лв., ведно с прилежащи и лихви и лихви по авансови вноски за КД за 2012 г. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на задълженията по ЗКПО за ревизираните периоди, като е увеличен финансовият резултат на дружеството по чл. 78 ЗКПО и чл. 16, ал. 1 и 2, т. 2 и чл. 78 ЗКПО, при приложение на СС 18- т. 5. 1, т. 8. 1 и т. 8. 2 "а" вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч - с неотчетени приходи от лихви по предоставени заеми от ревизираното лице на свързано с него лице – управителя и едноличен собственик на дружеството – И. Русенов. Фактическата обстановка е безспорно и пълно установена от административния съд. По силата на договор за заем от 1.09.2009 г. РЛ е предоставило в заем на управителя и едноличен собственик Русенов сума в размер на 5 100 000 лв., чието връщане е уговорена като краен срок към 31.12.2029 г. Съобразно уговореното дължимите лихви годишни са в размер на 2 % върху усвоената сума. За целия ревизиран период лихви не са начислявани и заплащани. Няма спор относно фактите и обстоятелствата по счетоводното отчитане на заемните средства, по предаване и изплащане на сумите, както и относно факта на неначисляване на лихви. При извършената ревизия за всеки от ревизираните годишни периоди е увеличен декларирания ФР на дружеството по ЗКПО със сумата на изчислените лихви по заема в размер на 2 % годишно върху усвоената сума като приход, който не е отразен счетоводно. Касаторът счита, че с решението си съда незаконосъобразно и необосновано е счел РА за законосъобразен с оглед направеното увеличение на ФР и съответно допълнително начисления корпоративен данък и лихви върху него. Основното му оплакване е свързано с изводите на съда за дължимост на лихвите като счита, че сключеният договор за заем, както и спогодбите към него не предвижда настъпване на събитие, касаещо дължимост на възнаградителна лихва за ревизираните периоди, не е настъпило събитие, което да поражда счетоводен приход и съответно не се пораждат задължения за корпоративен данък. Касационните оплаквания са неоснователни. Решението на АС Пловдив е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 1.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Отделно от горното и за яснота касационният съд намира, че с обжалвания акт не се поставя под съмнение действителността на сделката и съществените условия по договора за заем, включително и в частта на договорените възнаградителни лихви като размер и срок на плащане. В случая обаче са налице предпоставките по чл. 16, ал. 2, т. 2 ЗКПО ЗКПО. Между свързаните лица са уговорени условия досежно периода на заплащане на лихвата, водещи до отклонение от данъчно облагане, така че за ревизираните периоди да не постъпи приход от лихви в дружеството, или за тези периоди сключената сделка има характер на безвъзмездна. В този случай единствено и само за целите на данъчното облагане се определя данъчна основа, без да се вземе предвид условието по сделката относно дължимостта на лихвите в по-късен период. При спазване на изискванията на счетоводния стандарт СС 18 правилно е начислена лихва на годишна база на усвоените средства и то в не по-висок от уговорения между страните размер. Налице е фикция за приход, подлежащ на включване при определяне на текущия ФР на дружеството за всяка от ревизираните данъчни години. Правилно не е съобразено в тази връзка заключението на ССчЕ, тъй като спорът е относно правни изводи, за които вещото лице нито има компетентност, нито има поставена задача в този смисъл. С оглед изхода на спора решението на първоинстанционния съд се явява правилно и в частта на постановените разноски, възложени в тежест на жалбоподателя. Пред касационния съд са претендирани разноски от ответната по жалбата страна. Такива се дължат в размер на ѕ от сумата, определена по реда на чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. към ЗА, на основание чл. 9, ал. 2 и 3 от същата Наредба предвид вида на осъщественото процесуално представителство – без явяване на процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание, или в размер на 1326 лв.. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,