Решение № 921 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2011 г.

Решение № 921 от 18.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационните жалби на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и на Александър Красимиров Димов, гр. Варна, срещу Решение № 2644 от 23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 999 по описа за 2010 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, осми състав. Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва Решението в частта, с която частично е отменен Ревизионен акт № 030902335/28.12.2009 г., потвърден с Решение № 103/08.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, за установени задължения на Александър Красимиров Димов, действащ и в качеството на ЕТ "Алекс-83 - Александър Димов", в качеството му на самоосигуряващо се лице за задължителни осигурителни вноски - авансови и по годишно изравняване, по периоди и в размер както следва: за ДОО за 2001 г. - 438,48 лв. и лихви 718,96 лв.; за ДОО за 2002 г. - 2754 лв. и лихви 4157,47 лв.; за ЗО за 2001 г. - 90,72 лв. и лихви 89,01 лв.; за ЗО за 2002 г. - 612 лв. и лихви 429,73 лв.; за ДЗПО за 2002 г. - 204 лв. и лихви 287,29 лв., както и задълженията за авансови вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО за периода м. 01. - м. 11.2003 г. включително, както следва: ДОО общо в размер на 594 лв., ведно със съответните лихви; ЗО общо в размер на 132 лв., ведно със съответните лихви; ДЗПО общо в размер на 44 лв., ведно със съответните лихви. Александър Красимиров Димов, гр. Варна обжалва съдебното решение в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 030902335/28.12.2009 г., потвърден с Решение № 103/08.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна. В жалбите се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП претендира отмяна на Решението и потвърждаване на атакуваните данъчни актове, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а Александър Красимиров Димов, гр. Варна претендира цялостна отмяна на атакувания РА и присъждане на разноски. Александър Красимиров Димов, гр. Варна в качеството си на ответник не взема становище по касационната жалба на другата страна. Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба на Александър Красимиров Димов, гр. Варна в приложено по делото писмено становище на процесуалният си представител. Претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение в частта, в която е обжалвано от данъчно задълженото лице и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и неоснователност на жалбата на Александър Красимиров Димов, гр. Варна. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на обжалване пред Административния съд е бил Ревизионен акт № 030902335 от 28.12.2009 г., потвърден с Решение № 103/08.03.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, с който на Александър Красимиров Димов, гр. Варна са установени задължения по видове и периоди, както следва: данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2003 г. - 31.12.2007 г., общо в размер на 79200,63 лв. и лихви в размер на 49276,02 лв., от които за внасяне 78502,86 лв. и лихви в размер на 49276,02 лв.; данък доход по чл. 38 от ЗОДФЛ и чл. 42 от ЗДДФЛ общо в размер на 211,03 лв. и лихви 70,25 лв.; по ЗДДС за данъчен период м. 06.2005 г. в размер на 833,33 лв. и за лихви в размер на 504,35 лв.; за данъчен период м. 07.2005 г. в размер на 1512 лв. и лихви в размер на 885,96 лв.; задължения за осигурителни вноски за ДОО за лица по трудови правоотношения и самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2001 г. - 30.09.2008 г. общо в размер на 9087,66 лв. и лихви в размер на 12459,06 лв.; задължения за здравни вноски за лица по трудови правоотношения и самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2001 г. - 30.09.2008 г. общо в размер на 2286,47 лв. и лихви в размер на 1543,85 лв.; задължения за ДЗПО /УПФ/ за лица по трудови правоотношения и самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2001 г. - 30.09.2008 г. общо в размер на 875,87 лв. и лихви в размер на 1358,47 лв.; задължения за лихви по вноски за фонд ГВРС за лица по трудови правоотношения и самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2001 г. - 30.09.2008 г. в размер на 0,55 лв. Съдът е приел, че за част от задълженията е изтекла погасителна давност и е отменил частично РА. В останалата част е потвърдил РА като е приел, че изводите на данъчната администрация са правилни. Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна е неоснователна. Част от задълженията на Александър Красимиров Димов, гр. Варна като самоосигуряващо се лице, за задължителни вноски за ДО, ЗО и ДЗПО, са погасени по давност преди възлагането на ревизията, поради което в тази част, ревизията е възложена в нарушение на разпоредбата на чл. 109 от ДОПК. Процесната ревизия е възложена със ЗВР от 01.07.2009 г., поради което всички задължителни вноски дължими до 31.12.2003 г. се явяват погасени по давност и незаконосъобразно са били предмет на ревизия. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и чл. 115 от КСО, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена. Посочената разпоредба регламентира срок за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, чието изтичане препятства възможността за органите по приходите да установят тези задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 108 ДОПК, данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК. Съгласно чл. 115 от КСО вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. Разпоредбата на чл. 109 от ДОПК, която установява 5-годишен срок за образуване на производство по издаване на РА, е обвързана с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК и началният момент на броене на срока е изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 КСО (в приложимата редакция), задължителните осигурителни вноски по ДОО за самоосигуряващите се лица са дължими до 10 число на месеца, следващ този, за който се дължат. Същият е и срокът за внасяне на вноските за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗЗО и за вноските за ДЗПО по чл. 158 от КСО. Предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 3 КЗОО (сега КСО) и чл. 40, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗЗО, авансовите вноски за социално и здравно осигуряване, и за ДЗПО, следва да бъдат внесени до 10-то число на следващия месец. При това положение, погасени по давност се явяват задълженията за ДОО, ЗО, ДЗПО - авансови и изравнителни за 2001 г. и 2002 г. За авансовите вноски за м. 12.2002 г. и за изравнителните вноски за 2002 г. - дължими в 2003 г., давността започва да тече от 01.01.2004 г. и изтича на 31.12.2008 г. На същото основание се явяват погасени по старите задължения, както и авансовите вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО за периода м. 01.2003 г. - м. 11.2003 г. включително. Вноските за м. 11.2003 г. се дължат до 10-ти декември 2003 г., давността започва за тях считано от 01.01.2004 г. и изтича на 31.12.2008 г. Общо размера на погасените по давност авансови вноски за 2003 г. е: ДДО - 594 лв., ЗО - 132 лв. и ДЗПО - 44 лв. По изложените съображения са погасени и съответните лихви върху невнесените в срок задължителни вноски. С оглед изложеното, след като е възложена ревизия и с РА са установени задължения за задължителни осигурителни вноски, давността за които е изтекла преди образуването на ревизионното производство, то в тази част РА се явява незаконосъобразен. Като е стигнал до същите правни изводи и е отменил РА, Административен съд - Варна е постановил правилно и законосъобразно решение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният касационен довод за неправилно приложение на материалния закон и обсъден в решението на съда е, че изтичането на давностния срок не е пречка за възлагане на ревизия и съответно за издаване на ревизионен акт за погасените по давност задължения. Правилно съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност в частта, с която са установени задължения за погасени по давност задължения ведно с лихви за забава, понеже на ДЗЛ са вменени задължения, които са били погасени по давност още преди началото на процесната ревизия. Разпоредбата на чл. 109 от ДОПК урежда преклузивният срок, в който следва да се образува производство по издаване на ревизионен акт. Касационната жалба на Александър Красимиров Димов, гр. Варна е неоснователна. В нея касаторът изразява доводи, относно липсата на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7, данъчният орган може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 от същата разпоредба основа, когато е налице едно от обстоятелствата и в случая това е: т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. На основание чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Събраните в хода на проверката доказателства напълно обосновават хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от кодекса. В този смисъл, в тежест на физическото лице е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. В настоящия случай, ангажираните доказателства от страна на жалбоподателя не способстват и не допринасят за процеса на пълно насрещно доказване. Въз основа на горецитираното в хода на ревизионното производство, след анализ на представените от ревизираното лице писмени обяснения и доказателства в резултат на връчените му ИПДПОЗЛ, Приложение № 1 и 2, както и действия при извършените проверки относно получени от РЛ като физическо лице доходи и източници на средства и резултатите от извършените насрещни проверки на юридически и физически лица, както и на събраните доказателства от трети лица - банки, служби по вписванията и др., органът по приходите е констатирал наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, в т. ч. по т. 7 - получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и по т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи. Направените констатации относно наличие на обстоятелства за преминаване на ревизионното производство по особеният ред по чл. 122 от ДОПК са подробно отразени и описани като процесуални действия. В хода на ревизионното производство са събрани и неоспорени от жалбоподателя доказателства за извършени разходи - платени такси за обучение, платени данъци, разходи за статистическа издръжка, за закупени МПС и за внасяне на средства в касата на ЕТ - по с-ка 107 и като заем. Във връзка с гореизложеното, по безспорен начин са установени основанията и са налице обстоятелствата за извършване на ревизията по особения ред, поради което решението на Административния съд в тази част се явява законосъобразно. Законосъобразно и мотивирано е и решението на Административния съд в частта, в която същият не е кредитирал като достоверни доказателства представените в хода на съдебното производство договори за заем, сключени между жалбоподателя и ЕТ "Дачев - 98" за предоставен заем в размер на 42000 лв. и жалбоподателя и лицето Иван Руменов Йонов за предоставен заем в размер на 170000 лв. За сключените договори, не са представени доказателства, с които по безспорен начин да удостовери реално предоставяне на паричните средства предмет на договорите. Относно договор сключен с лицето Иван Руменов Йонов за предоставен заем в размер на 170000 лв. от жалбоподателя не се ангажирани доказателства в хода на съдебното производство относно възможността на заемодателя да е разполагал с цитираната сума и същата реално да е предадена. Цитираният договор е частен документ по смисъла на чл. 181 от ГПК и като такъв е с недостоверна дата на съставяне. Договорът не е представен в хода на ревизионното производство и не е деклариран от жалбоподателя в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2004 г., поради което следва да се приеме, че същият е съставен за целите на съдебното обжалване. Относно представеният договор между жалбоподателя и ЕТ "Дачев - 98" за предоставен заем в размер на 42000 лв., законосъобразни са мотивите на съда за некредитирането на същия. Цитираният договор не е предоставен в хода на ревизионното производство, не е деклариран в декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2003 г. за наличен, не е представен и в хода на административното обжалване, а е представен едва в хода на съдебното обжалване. От жалбоподателя не са представени доказателства относно реално предоставяне на средствата, не са предоставени и счетоводни и финансови отчети за отразяване в счетоводството на ЕТ предоставил заема, според изискванията на нормативната уредба на ЗСч. Въз връзка с изложеното, изложените доводи от касатора относно незаконосъобразността на Решението в тази му част са неоснователни и недоказани. При този изход на процеса и предвид на обстоятелството, че страните не са представлявани пред настоящата инстанция разноски не се дължат. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение