Решение № 12126 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11579/2014 г.

Решение № 12126 от 16.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11579/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, срещу Решение № 273 от 11.08.2014 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново, постановено по адм. дело № 96/2014 г. по описа на същия съд, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 121301191/03.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 5/06.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на ЕТ срещу издадения РА. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "Катерина - Георги Евденов" - гр. Вълчедръм, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение и да му присъди направените по делото разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение АС - Велико Търново е отменил Ревизионен акт № 121301191/03.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 5/06.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ЕТ "Катерина - Георги Евденов", със седалище гр. Вълчедръм, обл. Монтана за данъчен период месец 02.2013 г. по 2 броя фактури, издадени от "ИИД Консулт" ЕООД с предмет на доставката - инертни материали и цимент. За да постанови този резултат, съдът е приел, че доставките на стоки са реални, поради което неправилно е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице. Съдът е обосновал този си извод въз основа на представените по делото доказателства, както от прекия доставчик, така и от ревизираното лице. Съдът е приел, въз основа на представения по делото договор за партньорство във връзка със снабдяването с инертни материали и цимент, сключен на 04.01.2013 г. между "ИИД Консулт" ЕООД и ревизираното лице, че между страните съществуват облигационни отношения. Също така е приел, че "ИИД Консулт" ЕООД разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, тъй като въз основа на договор от 01.12.2012 г. за доставка на инертни материали и цимент, сключен между "ИИД Консулт" ЕООД и "Влаян" ЕООД, се установявал фактът, че доставчикът е притежавал стоките, които е доставил, въз основа на три броя граждански договори, сключени между "ИИД Консулт" ЕООД с различни лица, и доказателства за разплащане с тях, се установявала възможността на прекия доставчик да натовари стоките по процесните доставки, а въз основа на договор за наем от 01.08.2011 г. на недвижими обект - варов възел, се установявал фактът, че доставчикът разполага със склад за съхранение на доставените стоки преди натоварването им. Също така съдът е приел, че по делото е доказано транспортирането и предаването на стоките въз основа на представените по делото товарителници и пътни листи, както и експедиционни бележки. Позовал се е и на заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, въз основа на което приел, че процесните фактури и направените по тях плащания са намерили вярно отражение в счетоводството, както на ревизираното лице, така и на доставчика му, както и факта, че предметът на доставките е вложен в производството на ревизираното лице, с оглед отразяванията в счетоводството на ревизираното лице за отчетени приходи от продажба на инертни материали и цимент. Съдът е посочил и множество решения от практиката на СЕС относно правото на данъчен кредит при добросъвестни доставчици. Решението е правилно. Постановено е след подробно и последователно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са обосновани правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено, че още в ревизионното производство са били представени към процесните фактури, договор за партньорство във връзка със снабдяването с инертни материали и цимент, сключен на 04.01.2013 г. между "ИИД Консулт" ЕООД, от които се установява наличие на облигационни отношения между прекия доставчик и ревизираното лице. Също така са представени доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на прекия доставчик за извършване на доставките, а именно договор от 01.12.2012 г. за доставка на инертни материали и цимент, сключен между "ИИД Консулт" ЕООД и "Влаян" ЕООД, три броя граждански договори, сключени между "ИИД Консулт" ЕООД с различни лица и доказателства за разплащане с тях, договор за наем от 01.08.2011 г. на недвижими обект - варов възел, сключен между прекия доставчик и трето лице. Представени са и доказателства за транспортирането и предаването на стоките от прекия доставчик на ревизираното лице, а именно товарителници, пътни листи и експедиционни бележки. Също така са представени и доказателства за последвалото влагане на доставените материали в производствената дейност на ревизираното лице. Чрез заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза е установено, че процесните фактури и направените по тях плащания са намерили вярно отражение в счетоводството, както на ревизираното лице, така и на доставчика му. Касаторът твърди, че в хода на съдебното производство са оспорени представените товарителници, пътни листове и експедиционни бележки, като съдът приел оспорването за недоказано само въз основа на заключения по назначени съдебно-графическа и съдебно-счетоводни експертизи. Настоящата инстанция преценява твърдението за неоснователно, тъй като съдът подробно и аргументирано е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обосновани прави изводи, че оспорването на представените в ревизионното производство товарителници, пътни листове и експедиционни бележки не е доказано. Касаторът твърди, че съдът подценил факта, че експедиционните бележки не били представени от ЕТ "Катерина - Георги Евденов", въпреки, че били изискани в хода на ревизията. Това твърдение е неоснователно, тъй като в хода на ревизионното производство експедиционните бележки - 55 броя са представени от "ИИД Консулт" ЕООД с обясненията на управителя на "ИИД Консулт" ЕООД, че стоките са натоварени и изпратени от склада на фирмата доставчик до получателя, а непредставянето им от ревизираното лице не обосновава различни правни изводи. Не води до различни правни изводи и твърдението в касационната жалба, че по делото не е доказано кой и в какво качество е подписал експедиционните бележки в графа "приел", след като е безспорно установено, че стоката е доставена, заприходена, а впоследствие и използвана в производството на ревизираното лице. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че по делото не е доказан транспортът на фактурираните стоки, тъй като не било установено кой е положил подпис в графа "изпращач" на товарителниците и не било посочено точното място на натоварване на стоката в пътните листи, а само гр. Лом. Правилно съдът е приел, че транспортирането на стоките е установено с представените от ревизираното лице товарителници и пътни листи, които съдържат всички необходими реквизити, а освен това информацията, която съдържат, съвпада с тази в останалите документи, представени към фактурите, както и с допълнително събраните доказателства чрез свидетелски показания и експертизи. Настоящият състав не споделя становището на касатора, обосноваващо тезата му за неустановеност на реалността на спорните доставки, поради липса на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за осъществяване на доставките. В тази насока правилно са ценени от съда представените от доставчика доказателства. Въз основа на договор от 01.12.2012 г. за доставка на инертни материали и цимент, сключен между "ИИД Консулт" ЕООД и "Влаян" ЕООД, правилно съдът е приел, че се установява фактът, че доставчикът е притежавал стоките, които е доставил. Въз основа на три броя граждански договори, сключени между "ИИД Консулт" ЕООД с различни лица, и доказателства за разплащане с тях, правилно съдът е приел, че се установява фактът, че доставчикът е разполагал с работници за натоварване на стоките по процесните доставки, а въз основа на договор за наем от 01.08.2011 г. на недвижими обект - варов възел, правилно съдът е приел, че се установява фактът, че доставчикът разполага с място за съхранение на доставените стоки преди натоварването им. Наличието на складова база и съответно място на натоварване е безспорно установено, поради което неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в недвижимия имот - варов възел не биха могли да се съхраняват и натоварват процесните стоки - инертни материали и бетон. В тази връзка настоящата инстанция напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на съда, поради което не следва да ги преповтаря. Поради изложеното, обосновани и законосъобразни са изводите на административния съд, подкрепени и с приложима за случая съдебна практика в посочения смисъл на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, че в случая не е налице фиктивно префактуриране. Предвид изложеното, решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски. В случая са представени доказателства, че ЕТ "Катерина - Георги Евденов" - гр. Вълчедръм е направил разноски за възнаграждение на адвокат пред касационната инстанция в размер на 450 лева, които Дирекция "ОДОП" - Велико Търново следва да му заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение