Решение № 17048 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2013 г.

Решение № 17048 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2223/2013 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Димитрина Илиева Димитрова, чрез адв. М. Христов, против решение № 277 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 443/2012 г. на Административен съд - Стара Загора, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено. Ответната страна - кметът на община Стара Загора, чрез пълномощник Д. Микова, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Димитрина Илиева Димитрова против Заповед № РД-25-1768/25.09.2012 г. на Кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 44, ал. 2 във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 2 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 6 и т. 9 от ЗОС, чл. 32, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 6 и т. 11 и чл. 33 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на община Стара Загора, е прекратен сключения между тях договор от 08.04.2011 г. за отдаване под наем на недвижими имот - частна общинска собственост - апартамент № 85, находящ се в гр. Стара Загора, кв. "Три чучура-юг", бл. 56, вх. "А", ет. 2. Прието е, че жалбата е неоснователна, тъй като по отношение на заповедта не са налице основанията за оспорване по чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В решението си административният съд е посочил, че обжалваната заповед за прекратяване на наемното правоотношение между община Стара Загора и Димитрина Илиева Димитрова е обоснована със съществуването на четири от законово регламентираните материалноправни основания по чл. 46, ал. 1 от ЗОС, а именно: 1. неплащане на наемната цена за повече от три месеца (чл. 46, ал. 1, т. 1); 2. нарушаване на добрите нрави (чл. 46, ал. 1, т. 3); 3. изтичане на срока за настаняване (чл. 46, ал. 1, т. 6) и 4. неподаване по изискуемите се декларации по чл. 7 и чл. 8 от НРУУРОЖИТОСЗ (чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 11 от НРУУРОЖИТОСЗ). Както правилно е посочено, всяко едно от посочените в заповедта фактически и правни основания за нейното издаване е самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение, като дори наличието на едно от тях е достатъчно за да обоснове извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Видно от представените доказателства по делото и съгласно споразумение № 743/08.04.2011 г. към сключения договор за отдаване под наем на общински жилищен имот, касационната жалбоподателка и семейството й са били настанени под наем в процесния жилищен имот за срок от 6 месеца. Това, че срока е изтекъл е абсолютна предпоставка за прекратяване на договора за наем. Също така в случая няма и данни Димитрина Илиева Димитрова своевременно и по надлежния ред да е направила искане за продължаване на договора за наем, поради което при липсата на образувано по заявление на заинтересованото лице производство по чл. 46, ал. 4 от ЗОС и поради изтичане на срока за отдаване под наем на жилищния имот, правилни са изводите на съда за основателността на заповедта на основание по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС. Правилен е изводът на съда за основателност на обжалваната заповед и по отношение на основателността на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС (съответно чл. 32, ал. 1, т. 3 от НРУУРОЖИТОСЗ) - нарушаване на добрите нрави. Наличието на основание е доказано въз основа на събраните и подробно описани в обжалваното решение доказателства. Изведените въз основа на тях заключения са добре обосновани и настоящата инстанция напълно ги подкрепя, поради и което не счита за нужно да ги приповтаря. Същото е становището на настоящата инстанция и по отношение на основанията по чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС, а именно - неподаването на декларации по чл. 7 и чл. 8 от НРУРОЖИТОСЗ. Правилно съдът е посочил, че единствено не е на лице само основанието, посочено в чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОС, а именно: неплащане на наемната цена за повече от три месеца. На основание казаното до тук решението, с което е отхвърлено оспорването, е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,