Решение № 10481 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2015 г.

Решение № 10481 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на Б. Н. И. срещу решение рег. № 812100-14947/23.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи относно отказ за заличаване на личните данни по заявление вх. № 369005-4 от 23.02.2015 г. по описа на ОДМВР - В. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорвания административен акт като постановен при нарушение нормите на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Закона за нормативните актове (ЗНА). Претендира се отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови заличаване на личните данни на лицето, обработвани в информационните фондове на МВР. Направено е искане за присъждане на разноски, за които е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответната в производството страна - министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на постановения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с чл. 146 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Със заявление вх. № 369005-4/23.02.2015 г. по описа на ОДМВР - В., окомплектовано и изпратено по компетентност на Дирекция "Правно-нормативна дейност" с писмо per. № 369р-5125/31.03.2015 г., Б. Н. И. е направил искане да бъдат заличени личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ-13 89/2002 г.

След извършване на проверка от административния орган е установено, че в информационните фондове на МВР се обработват следните лични данни на Б. Н. И.:

• извършител по ЗМ-13 89/2002 г. по описа на ПУ-Дъбника за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Материалите по преписката изпратени на Районна прокуратура - гр. В.;

• задържан по ЗМВР от полицейски орган при ОДМВР - В. със заповед per. № 02369/2002 г. на 22.05.2002 г.

От приложените доказателства по преписката се установява, че в Районна прокуратура - гр. В. е била образувана прокурорска преписка № 2589/27.06.2002 г. във връзка със ЗМ-1389/2002 г. по описа на РУ - В. срещу Б. Н. И. На 29.07.2002 г. преписката е приключена с постановление за отказ да се образува досъдебно производство срещу Б. И. От прокуратурата не могат да предоставят копие от крайния прокурорски акт от преписката, тъй като на 11.05.2009 г. с акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение същата е архивирана и унищожена. От прокуратурата не посочват и правното основание, на което е постановен отказът да се образува досъдебно производство.

Въз основа на горните данни от органа е прието, че сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер са определени в Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г. (обн. ДВ., бр. 88/24.10.2014 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. "а" от Инструкцията, личните данни на лица в информационните фондове на МВР се заличават при изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 от НПК, с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекратяването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. Видно от представените доказателства преписка № ЗМ-13 89/2002 г. по описа на ПУ - Дъбника при РУ - В. е образувана във връзка с извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Давността на това престъпление, изчислена по правилата на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, т. 3 от НК е в размер на петнадесет години. Деянието е извършено на 22.05.2002 г. и към настоящия момент абсолютната давност не е изтекла, с което не е изпълнено условието на чл. 3, т. 5, б. "а" от Инструкция № 81213-748/20.10.2014 г. и личните данни на Б. И., обработвани в информационните фондове на МВР във връзка със ЗМ-1389/2002 г. по описа на ПУ - Дъбника при РУ - В. не подлежат на заличаване.

Въз основа на горните изводи, в процесната заповед административният орган приема, че не подлежат на заличаване личните данни на оспорващия, обработвани в информационните фондове на МВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Оспореният акт е индивидуален административен по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган. Администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е министърът на вътрешните работи и същият упражнява правомощията си, дадени му с чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД. Актът е издаден в изискуемата форма-писмена, съдържаща необходимите реквизити, предвидени с чл. 59 от АПК, вкл. фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни, при спазване на административнопроизводствените правила. След подаването на заявлението от страна на Иванов администраторът следва да вземе решение за заличаване. С издаденото решение министърът мотивирано отказва извършването на заличаване в съответствие със законоустановената процедура.

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им, и се осъществява при условията и по реда на Закона за министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от инструкцията в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за неоснователни доводите на оспорващия за липсата на валидно правно основание за прилагане на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. от страна на административния орган.

Съдът не споделя и възраженията на оспорващия, че в конкретния случай по силата на разпоредбата на чл. 28а, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД се следва заличаване на обработваните лични данни на лицето. В разпоредбата на чл. 28а от ЗЗЛД е предвидено, че заличаване на лични данни от страна на администратора на лични данни се дължи, когато обработването не отговаря на изискванията на ЗЗЛД. Нормативно установената хипотеза не е налице, тъй като личните данни на оспорващия са обработени във връзка с образувано ЗМ № 1389/2002 г. на ПУ Дъбника при РУП В. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и задържане по ЗМВР от полицейски орган при ОДМВР-В. със заповед per. № 02369/2002 г. на 22.05.2002 г., което обуславя безспорно наличието на изискуемите предпоставки.

Видно от съвкупния доказателствен материал - Справка рег. № 369р - 5106/31.03.2015 г. от специалист в Група ИПКД при Сектор КИАД, писмо рег. № 369000-2688/27.02.1015 г. на Директора на ОДМВР - В. до административния ръководител на Районна прокуратура - В., писмо ПП № 659/09.03.2015 г. на Прокурор от РП - В. до ОДМВР - В., писмо рег. № 369000 - 3327/16.03.2015 г. на Директора на ОДМВР - В. до Районна прокуратура - В., писмо ПП№ 659/23.03.2015 г. на прокурор от Районна прокуратура - В. до ОДМВР - В., писмо рег. № 369р-4247/17.03.2015 г. на началника на Група ИПКД при Сектор КИАД до началника на РУП В., писмо рег. № 1795р - 4656/20.03.2015 г. на началника на РУП В. до началника на Група ИПКД при Сектор КИАД, писмо рег. № 369р-4702/24.03.2015 г. на началника на Група ИПКД при Сектор КИАД до началника на Сектор ПП при ОДМВР - В., писмо рег. № 967р-3951/27.03.2015 г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - В. до началника на Група ИПКД при Сектор КИАД (л. 6-18 от преписката), административният орган добросъвестно е упражнил правомощията си и положил достатъчно усилия в изпълнение на служебното начало по изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В конкретния случай пълно и насрещно доказване не е проведено. Следователно не е налице основание за заличаване на личните данни на жалбоподателя. С оспорения акт не се преклудира възможността личните данни на лицето да бъдат заличени след изтичане на давностния срок по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80 от НК - 22.05.2017 г.

В съответствие с горното, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, претенцията на ответника се явява основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на Министерство на вътрешните работи сума в размер на 400 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,