Решение № 3722 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5132/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията (АВ) срещу решение 309/24.03.2023 г., постановено по адм. д. 110/2023г. по описа на Административен съд-Бургас (АС-Бургас). Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. С молба от 16.01.2025г. е направено искане за прекратяване производството по настоящото дело. Ответната страна Г. Г. П. оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор и в писмена молба, в която изразява становище, че АВ е станала причина за образуване на съдебното производство, поради което дори и да бъде прекратено следва да й бъдат възложени направените по делото разноски. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 309/24.03.2023 г., постановено по адм. д. 110/2023г. по описа на АС-Бургас е отменен отказ, обективиран в писмо с изх. 94-00-17 от 19.01.2023г. на АВ за заличаване на личните данни, с което е оставено без уважение искане с вх. рег. 94-00-17 от 09.01.2023г. за заличаване на личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРѝЛНЦ) по партидата на Сток трейдинг ЕООД, ЕИК 201989310, раздел Актуален учредителен акт нестопанска цел, изпратена е преписката на администратора на лични данни АВ за ново произнасяне по заявлението на Г. Г. П. вх. per. . 94-00-17 от 09.01.2023г., в сроковете по чл. 12, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните/ОРЗД/Регламента), съобразно указанията на съда и са присъдени разноски. За да постанови този резултат АС-Бургас е приел, че с подаденото заявление до АВ за изтриване на лични данни-име, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й, постоянен адрес и подпис, съдържащи се в публикувания дружествен договор на Сток трейдинг ЕООД в полето Актуален учредителен акт в ТРРЮЛНЦ, Г. П. е упражнила правото си на изтриване на лични данни по чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679 .Съдът е счел, че въведената с чл. 13, ал. 9 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) презумпция за съгласие е в колизия с разпоредбите на чл. 4, § 11 и чл. 6, § 1, б. а от ОРЗД, които се ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство. Съдът е приел, че е недопустимо администратора на лични данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл.17, § 1 от Регламента, и след като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно, по аргумент от чл. 6 и чл.7, § 2 от ОРЗД. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е искането на касатора за прекратяване на производството по делото поради последващото заличаване на личните данни на Г. П.. Молбата от 16.01.2025 г. на АВ с направено искане за прекратяване на производството по настоящото дело , поради отпаднал правен интерес от оспорването, следва да се тълкува като съдържаща доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение в резултат от отпадане на правния интерес за Г. П., защото се твърди, че е извършено заличаване на личните й данни, за което е представено като доказателство копие от дружествен договор на Сток трейдинг ЕООД. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция е задължена да следи служебно за действителността и допустимостта на обжалваното съдебно решение (и съответствието му с материалния закон), поради което независимо, че волеизявлението на АВ е направено след срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, се дължи произнасяне относно наличието на основанията за недопустимост (и действителност). В изпълнение на това служебно задължение съдът намира, че атакуваното съдебно решение е действително и допустимо като постановено от законен състав на административен съд, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против акт на АВ като администратор на лични данни, за който се твърди, че нарушава правото на изтриване по чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Представеното пред касационната инстанция копие от дружествен договор със заличени лични данни е без достоверна дата относно извършената промяна в него, а и с оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция не разполага с правомощия за фактически установявания относно съществото на спора (включително дали и кога са заличени личните данни на Г. П., независимо от признанието на този факт в нейно писмено становище). По изложените съображение се налага извод, че не са налице основания за прекратяване на делото - липсва изрично волеизявление за отказ/оттегляне на касационната жалба, което да е съчетано с искането за прекратяване на производството по настоящото дело ; не са изпълнени предпоставките както на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, така и на чл. 221, ал. 4 от АПК, за да се прекрати цялото дело. Обжалваното съдебно решение е постановен от законен състав след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице с жалба против акт, подлежащ на оспорване. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно и задълбочено мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е обосновал законосъобразни правни изводи в съответствие с установената съдебна практика по сходни казуси. Административният съд е събрал и обсъдил всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е обосновал правилни и законосъобразни фактически изводи. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения в процеса по събиране и анализ на доказателствата като правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса. Не се споделя от настоящия съдебен състав възражението в касационната жалба относно характера на оспореното пред първостепенния съд писмо изх.94-00-17/19.01.2023 г. на АВ, съобразявайки в конкретния казус преобладаващата съдебна практика на ВАС. По отношение доводите в касационната жалба относно качеството на АВ при обработване на получените от нея лични данни, свързани със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, настоящия състав съобразява разрешението, възприето в решение от 04.10.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-200/23, OL, ECLI:EU:C:2024:827, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България), според което ( т.2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Именно Агенцията по вписванията, като агенция, вписваща и съхраняваща лични данни, получени във връзка със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, при съобщаване на тези данни на трети лица при поискване и при публикуването им в държавен вестник или чрез друго равностойно средство, органът, на когото е възложено обработването на регистър извършва действия по обработване на лични данни, и същия е администратор по см. на чл.4, т.2 и т.7 от ОРЗД. Правилен е извода на първоинстанционния, съд, че при постъпило искане от субект на данни за заличаване на лични данни в хипотезата на чл.17, § 1, б. б ОРЗД, каквото е подаденото от Г. П. до АВ вх. 94-00-17/09.01.2023 г., администраторът на лични данни е длъжен и трябва да изпълни задължението си по чл. 17, § 1 от ОРЗД като изтрие категорията лични данни на заявител по смисъла на чл. 4, т. 1 от ОРЗД, с изключение на онези, за които съществува друго правно основание за обработването им (чл. 17, § 1, б. б , предл. последно ОРЗД), каквото в случая се съдържа в разпоредбата на чл. 115, т. 3 от Търговския закон. Становището на КЗЛД като национален надзорен орган рег. ПНМД-01-116(20)/01.02.2021 г., издадено на основание член 58, параграф 3, буква б) от този Регламента, също не е достатъчно, за да освободи администратора на лични данни да изпълнява задълженията си по Регламента и не е обвързващо спрямо двете страни по настоящото производство, поради което и доводите в обратния смисъл в касационната жалба са неоснователни. По отношение липсата на съгласие на субекта на данни и законосъобразността на обработването им от администратора във връзка с направеното искане за заличаването им, настоящият състав на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Противно на твърденията на касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. Не са процесуални нарушения от категорията на съществените оставеното без уважение доказателственото искане за задължаване дружеството да представи заверен актуален дружествен договор със заличени лични данни, защото с този писмени документ не се цели установяване на факт, относим към спора по делото. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна е направила разноски в размер на 900 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на касационния жалбоподател при липса на направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК и липса на основание за преценка относно фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение