Решение № 7864 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2017 г.

Решение № 7864 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14229/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП и от "БКС Строител" ЕООД, чрез адв. В. К. срещу Решение № 5585 от 05.10.2017 г. по адм. дело № 5166/2016 г. по описа на Административен съд С. град /АССГ/, трето отделение, 45 състав в съответните му части. С обжалваното решение е: 1. изменен по жалбата на "БКС Строител" ЕООД Ревизионен акт /РА/ № Р-22002315000613-091-001 от 02.10.2015 г., в частта, потвърден с Решение № 370 от 08.03.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. С., както следва: в частта за ДОО вместо задължения за лихва в размер на 79 866,29 лева, определя задължения за лихва в размер на 79 723 лева; в частта за ЗО вместо задължения за главница в размер на 54 627,26 лева и лихва в размер на 23 989,34 лева, определя задължения за главница в размер на 54 204,64 лева и лихва в размер на 23 765,81 лева; в частта за УПФ вместо задължения за главница в размер на 16 484,38 лева и лихва в размер на 9 904,68 лева, определя задължения за главница в размер на 16 475, 37 лева и лихва в размер на 9 807,60 лева; 2. отхвърлена жалбата в останалата й част; 3. дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на дружеството разноски за държавна такса и вещо лице в размер на 2,25 лева, съобразно уважената част от жалбата; 4. "БКС Строител" ЕООД е осъден да заплати на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 695,93 лева съобразно отхвърлената част от жалбата. Касаторът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. С. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в което е изменен процесния РА, като излага доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател необосновано съдът е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/ и е игнорирал установените от приходните органи факти и обстоятелства относно дължимостта на недекларираните или невнесени своевременно от ревизираното лице /РЛ/ задължения за осигурителни вноски /ЗОВ/ за съответните данъчни периоди. Иска отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу РА в тази му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, оспорва същата и счита, че решението в посочената обжалвана част е правилно. Касаторът - "БКС Строител" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. В. К. обжалва решението в отхвърлителната жалбата част на процесния РА, като твърди наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Позовава се на съображенията, съдържащи се в първоинстанционната жалба и депозираните по делото становища и молби. Иска отмяната на решението в обжалваната му част заедно с отмяна на РА в тази му част. Счита за неправилно решението в частта на присъдените в полза на дирекция "ОДОП"- гр. С. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба на "БКС Строител" ЕООД - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. С. оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. и за частична основателност на касационната жалба на "БКС Строител" ЕООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни . Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-22002315000613-091-001 от 02.10.2015 г., в частта, потвърден с Решение № 370 от 08.03.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - гр. С., относно определените задължения за ДОО в размер на 132 134,69 лева, вноски за здравно осигуряване /ЗО/ в размер на 54 627,26 лева, вноски за ДЗПО - УПФ в размер на 16 484,38 лева и за фонд "ГВРС" в размер на 242,37 лева, ведно с лихви за забава в общ размер на 114 000,11 лева. Ревизията е по общия ред и не е налице спор по фактите. Приходните органи са установили, че РЛ има задължения за ДОО, ЗО, вноски ДЗПО - УПФ и за фонд ГВРС за съответните данъчни периоди, както и лихви върху тези задължения, като този извод е направен на базата на анализ на приобщените в хода на ревизията документи и съпоставката им с подадените от лицето декларации обр. 1 и обр. 6. Съдът е приел, че процесният РА в оспорената му част е издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената форма, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Пред съда е допуснато и изслушано без оспорване заключение по ССчЕ във връзка с размера на оспорените задължения по РА / прил. на л. 363 - л. 438 от делото/, като вещото лице е констатирало разминаване в размера на задълженията по РА и задълженията съгласно представените по делото счетоводни документи и е посочило, че задълженията за съответните данъчни периоди по отделни пера - ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ следва да са в по-малък размер от определения с РА. Във връзка с приложението на материалния закон съдът е анализирал разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от КСО, чл. 158 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО и чл. 107 от ЗО, чл. 20, ал. 4 от ЗГВРСНР, чл. 113, ал. 1 от КСО, като е обосновал извод за изменение на РА в описаните в заключението по ССчЕ части/ на л. 437 и л. 438 от делото/ и е намалил размера на установените с РА задължения по отделните пунктове - вноски ДОО, ЗО, фонд ДЗПО - УПФ, като е отхвърлил жалбата на "БКС Строител" ЕООД срещу РА в останалата й част. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационните жалби отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяване на съдебния акт съставът на АССГ обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, заключението по ССчЕ, като е формулирал правилния извод за частична незаконосъобразност на РА. По делото няма спор по фактите, като ревизията е проведена по общия ред и приходните органи са установили допълнителни задължения за вноски ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ и за фонд ГВРС за съответните данъчни периоди ведно с лихви за забава. Налице е неизпълнение на задължението на РЛ в качеството му осигурител за заплащане на дължимите осигурителни вноски за отделните пера за съответните периоди или несвоевременно изпълнение на това задължение, т. е. декларирани, но невнесени в срок вноски за осигурителни вноски. Както правилно е посочил съдът, РЛ само бланкетно, общо оспорва РА в потвърдената с решението на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. част и не сочи други доказателства въпреки указаната му от съда възможност. Не е доказано своевременно погасяване от РЛ на задълженията за осигурителни вноски. В тази връзка обосновано съдът е приел наличието на материалноправно основание за определяне с РА на задължения за вноски ДОО, ЗО, ДЗПО - УПФ и фонд ГВРС за описаните в РА данъчни периоди след направения от приходните органи анализ на приобщените в хода на ревизията документи и съпоставката им с подадените от самото дружество декларации обр. 1 и обр. 6. Правилно са обсъдени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от КСО, чл. 158 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО и чл. 107 от ЗО, чл. 20, ал. 4 от ЗГВРСНР, чл. 113, ал. 1 от КСО относно възникването на задължение за начисляване на осигурителни вноски, респ. срока за изпълнение на задължението и относно определянето на лихви върху главниците. Възприемайки заключението по ССчЕ, неоспорено от страните, като кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото, АССГ правилно е достигнал до извода за намаляване на размера на задълженията по РА: в частта за ДОО вместо задължения за лихва в размер на 79 866,29 лева, определя задължения за лихва в размер на 79 723 лева; в частта за ЗО вместо задължения за главница в размер на 54 627,26 лева и лихва в размер на 23 989,34 лева, определя задължения за главница в размер на 54 204,64 лева и лихва в размер на 23 765,81 лева; в частта за УПФ вместо задължения за главница в размер на 16 484,38 лева и лихва в размер на 9 904,68 лева, определя задължения за главница в размер на 16 475, 37 лева и лихва в размер на 9 807,60 лева. В останалата част съдът е приел, че задълженията по РА са правилно определени / досежно техния размер/. Така формираните от първостепенния извод са обосновани и следва да бъдат възприети. След като вещото лице по ССчЕ е установило по-малък размер на част от задълженията от тези по РА и след като приходните органи не са оспорили заключението, то в рамките на касационното производство не могат да се обсъждат доводите на данъчната администрация за необоснованост на приетото от експерта. От друга страна, изрично съдът е отбелязал, че в някои случаи вещото лице е достигнало до извод за по-голям размер на задълженията и с оглед чл. 160, ал. 5 от ДОПК съдът не е изменил РА във вреда на оспорващия. В касационната жалба на "БКС Строител" ЕООД не се съдържат конкретни твърдения относно неправилността на решението в отхвърлителната част на жалбата срещу РА, поради което обосновано АССГ е потвърдил РА в съответните му части за материалнозаконосъобразен. Неоснователна е и претенцията на дружеството за неправилно определени от първоинстанционния съд разноски в полза на дирекция "ОДОП" - гр. С.. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, като размерът на юрисконсултското възнаграждение за сумата от 5 695, 93 лева е определен съобразно материалния интерес на отхвърлената част от жалбата / 316 593,28 лева/ на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неприложима е нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК. По така изложените съображения, касационните жалби са неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Във връзка с разноските, в полза на страните не следва да се присъждат такива за касационното производство поради отхвърлянето на касационните им жалби. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение