Решение № 2805 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2012 г.

Решение № 2805 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Динамо Сливен"АД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Софийско шосе" № 1, Завод Динамо, представлявано от изпълнителния директор Димитър Паунков Колев, против Решение № 606/27.04.2012 г. на Административен съд гр. Бургас, по адм. д. № 1874/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1104771/04.05.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, ИРМ Сливен, потвърден с Решение № РД-10-241/22.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, в частта му, с която на жалбоподателя е възстановен 73 689,11 лв. ДДС вместо декларирания 82 457,76 лв. поради извършено прихващане със сумата 8 768,65 лв. по справка - декларация за м. март 2011 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на липсата на компетентност на издателя на потвърждаващото оспорения акт Решение на директора на Д"ОУИ", както и в извършени съществени нарушения на процесуалните правила, поради липса на конкретни мотиви, както и несъобразяване, че Актът за установяване на задължения по декларация от 28.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 86 от 15.07.2011 г. на директора на същата дирекция, въз основа на който е издаден оспорения в настоящето производство АПВ, не е влязъл в сила. Вместо да спре производството, до приключване на процеса по оспорване на посочения АУЗ, чийто резултат е преюдициален, съдът необосновано отхвърлил жалбата. Иска се отмяна на решението и отмяна на АПВ в обжалваната част, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на разноски. С молба от 19.02.2013 г., дружеството - касатор е поискало спиране на касационното производство до решаване на адм. д. № 9511/2012 г. на ВАС. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОДОП" Бургас, при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - основателна, поради следното: Касационното оплакване за липса на компетентност на органа, издал потвърждаващото процесния АПВ Решение е неотносимо, тъй като предмет на контрол пред първоинстанционния съд е бил посоченият Акт за прихващане и възстановяване и дори потвърждаващото го решение да е издадено от некомпетентен орган, за допустимостта на жалбата е от значение само валидното оспорване на акта по административен ред и срока на жалбата до съда. Основателно е оплакването за постановяване на първоинстанционното решение при съществени нарушения на процесуалните правила. С цитирания АУЗ от м. 04.2011 г. е извършена корекция по реда на чл. 106 ДОПК на декларирания ДДС за възстановяване по справка-декларация на дружеството касатор за м. 03.2011 г. Неправилно първоинстанционният съд е приел най-напред, че посоченият АУЗ няма преюдициално значение за законосъобразността на процесния АПВ, защото сумата която е отказана за възстановяване с процесния АПВ е именно същата, с която е извършена корекцията с АУЗ. На второ място, неправилно АС е приел, че на осн. чл. 153, ал. 1 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК, АУЗ е предварително изпълняем, поради което установява изискуемо публично вземане към дружеството касационен жалбоподател, с което законосъобразно е извършено прихващане с процесния АПВ. Съгласно чл. 144, ал. 1 ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Това означава само че редът за обжалване на АУЗ е същият като този на РА. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от същия кодекс, предвижда ex lege предварително изпълнение единствено на РА, още повече, че съгласно чл. 108 ДОПК данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Само когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи на глава IV са окончателно установени. Искането на дружеството - касатор за спиране на касационното производство до приключване на преюдициален съдебен спор е неоснователно. Касационното производство не може да бъде спирано до решаването на преюдициални спорове, поради забраната за нови фактически установявания в това производство. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС, който да се произнесе след съобразяване на резултата от оспорването на АУЗ. Съдът при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по разноските. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение