Решение № 3179 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Г. С. К. от гр. Пловдив, чрез адвокат А. Славчев за отмяна на влязло в сила решение 8245/03.07.2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 1512/2024 г., с което е отменено решение 2284/14.12.2023 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 176/2023 г. и е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт Р-16001622001341-091-001/26.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив В молбата е посочено основание по чл. 239, т. 1 АПК. Молителят сочи, че едно от основанията за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за отхвърляне на жалбата му против ревизионния акт е липсата на доказателства за предаване на касовата наличност на "Стайгър 3" ООД на новия управител на дружеството. Твърди, че след влизане в сила на съдебното решение успял да се свърже с управителя, който посочил, че след предаване на документите и касовата наличност, всички документи и приемо предавателния протокол, удостоверяващ предаването, както и касовата наличност, са били предадени на трето лице, което ги е унищожило още през 2020 година. Обстоятелството, че документите са били унищожени не му е било известно, за което представя декларация на управителя на Стайгър 3 ООД от 05.07.2024 г. Молителят счита, че предаването на касовата наличност на управителя на дружеството, е от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като независимо от изпълнението на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал.1 и 2 ДОПК, се изисква дължимият данък да не може да бъде събран вследствие от поведението на отговорното лице. Новите обстоятелства, които е узнал след постановяване на решението са от значение за доказването на този факт, както и за възможността да ангажира доказателства за това, че исканите от него документи са унищожени още през 2020 г. Според молителя обстоятелството, че е предал счетоводните документи и касовата наличност на новия управител на дружеството е от значение за изхода на производството и поради правилното прилагане на правото на ЕС, по подробни съображения, основани на практика на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град Пловдив, чрез юрк. Б. Мехмед моли да се отхвърли молбата за отмяна като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена е от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал.1, т.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С решение 8245/03.07.2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 1512/2024 г. е отменено решение 2284/14.12.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 176/2023 г. и е отхвърлена жалбата Г. С. К. от гр. Пловдив срещу ревизионен акт Р-16001622001341-091-001/26.09.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 611/12.12.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град Пловдив за ангажираност отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на "Стайгар 3" ООД за корпоративен данък за 2019 г. в размер на 54 090,84 лева главница и 12 291,63 лева лихви и за данък върху добавената стойност /ДДС/ за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2019 г. в размер на 152 540,03 лева главница и лихви в размер на 48 315,33 лв. (общо 206 630,87 лв. главница и 60 609,96 лв. лихви). Касационната инстанция е приела, че са изпълнени кумулативните елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на молителя в качеството му на управител на дружеството по чл.19, ал. 1 ДОПК поради укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите чрез подаване на некоректни справки декларации по ЗДДС за данъчни периоди на 2018 г. и 2019 г., вследствие на което не са събрани задълженията за корпоративен данък и ДДС. Прието е, че са осъществени и предпоставките за ангажиране на отговорността в хипотезата на чл. 19, ал. 2, т. 1, пр. първо от ДОПК поради отклоняване на парични средства от касата на дружеството, което към 31.12.2019 г. са били в размер на 432 000 лева, представляващо скрито разпределение на печалба, с което умишлено е намалено имуществото му и това е довело до невъзможност да бъдат събрани задълженията за данъци. В мотивите на решението е прието, че не са представени доказателства за твърдението на ревизираното лице, че е предало сумата на новия управител на дружеството. В тази връзка съдът е взел предвид и обстоятелството, че Г. К. е съдружник в дружеството и към момента на разглеждане на делото, макар и да не е управител. Не са представени и доказателства, че сумите от касовата наличност са използвани в осъществяваната от данъчнозадълженото лице дейност. С тези мотиви касационната инстанция е приела, че са изпълнени предпоставките по чл. 19, ал.1 и 2, т.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на Г. С. К. за задълженията на "Стайгър 3" ООД. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които ако бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В конкретния случай се твърди ново обстоятелство унищожаване на приемо предавателния протокол за предаване на счетоводната документация и касовата наличност на дружеството от молителя на новия управител на "Стайгър 3" ООД и се представя декларация от Б. Д. Б. от гр. Димитровград с нотариална заверка на подписа от 05.07.2024 г., рег. 4736 на нотариус рег. 096, с която деклараторът заявява, че му е била предадена счетоводната документация и касовата наличност, съгласно счетоводните отразявания на дружеството. След предаването на документацията на дружеството и касовата наличност е бил съставен приемо предавателен протокол. Всички документи и касовата наличност били предадени на непознато за декларатора лице, в чиято ползва придобил дружествени дялове. Всички документи били унищожени от това лице, включително приемо предавателния протокол. Представената декларация по своето съдържание представлява свидетелски показания в писмена форма и не представлява годно писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Твърдяното ново обстоятелство унищожаване на приемо предавателния протокол е във връзка с твърдението на молителя, че е предал касовата наличност на дружеството на новия му управител и е от значение единствено за преценката на съда относно условията за ангажиране на отговорността в хипотезата на чл.19, ал. 2, т. 1 ДОПК, не и на фактическия състав по чл. 19, ал.1 ДОПК, който е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността. От изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение, поради което молбата на Г. С. К. следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход от делото, на ответника в производството по отмяна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,