Решение № 6325 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2020 г.

Решение № 6325 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10207/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 237 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. Д. от гр. Петрич, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила определение № 1098 от 26.06.2014 г. постановено по адм. дело № 408/2014 г. по описа на Административен съд – Благоевград, като противоречащо на определение № 250 от 27.05.2020 г. по гр. д. № 474 на Върховния касационен съд. Твърди се, че определението, чиято отмяна се иска противоречи на определение на Върховния касационен съд между същите страни, на същото основание и за същото искане. Ответната страна – началник на РДНСК - Югозападен район (сега РДНСК – Благоевград), чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска отхвърляне на искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира искането за допустимо – подадено за отмяна на акт по чл. 237, ал. 1 АПК, от страна по делото, която има право на искане за отмяна и в сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С влязлото в сила определение № 1098 от 26.06.2014 г. постановено по адм. дело № 408/2014 г. по описа на Административен съд – Благоевград е отхвърлена жалбата на А. Д. против заповед № ДК-10-ЮЗР-73/22.05.2014 г. на началника на РДНСК – Югозападен район (сега РДНСК – Благоевград), с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ (отм.); е прекратено производството по нейна жалба вх. № РС-ПЧ-157-05-978/2012. 2013 г. срещу разрешение за строеж № 19/25.02.2013 г. на главния архитект на община Петрич. Изложените от Административен съд – Благоевград мотиви са, че Д. не попада в кръга на заинтересованите лица, изброени в нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и не е активно легитимирана да обжалва строителното разрешение, поради което правилно началникът на РДНСК – Югозападен район е приел жалбата й за недопустима за разглеждане по същество. С противопоставеното с искането за отмяна влязло в сила определение № 250/27.05.2020 г. по гр. дело № 474/2020 г. на Върховния касационен съд (ВКС) е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Д. срещу решение № 935/25.02.2019 г. по гр. д. № 66/2018 г. на Благоевградски окръжен съд и не е допуснато касационно обжалване на решение № 3739/19.08.2019 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 АПК, по касационната жалба на А. Д.. От мотивите на определението е видно, че страни по делото са А. Д. и О. Б. и с обжалваното пред ВКС въззивно решение № 935/25.02.2019 г на Благоевградски окръжен съд е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд Сандански, признаващо за установено по иска на Д. срещу Б., че 1/10 от учреденото в негова полза право на строеж с нот. акт № 106/2008 г. на нотариус Е. Я. право на строеж в полза е погасено по давност и е обезсилен актът на РС в останалата му част. С второто обжалвано пред ВКС решение на Благоевградски окръжен съд е отхвърлена молбата на Д. за допълване на въззивното решение. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение/определение, което противоречи на решението/определението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В случая тези изисквания не са изпълнени. За да е изпълнено основанието на чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо да са налице две влезли в сила определения между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. Предвид формулираното от Д. искане, определенията на ВКС и Административен съд - Благоевград нямат обективно тъждество. Те нямат и субективно такова - само една от страните по двата акта е идентична. Предметът и страните в гражданскоправния спор са различни от предмета и страните в спора, по който е постановено определението, чиято отмяна се иска. Те разрешават различни правни въпроси. Определението на Административен съд - Благоевград разрешава въпроса за допустимостта на оспорването от А. Д. по реда на АПК на заповед № ДК-10–ЮЗР-73/22.05.2014 г. на началника на РДНСК – Югозападен район, който въпрос не е бил предмет на спора пред ВКС. Предвид липсата на идентичност на страните, исканията и основанията, на които са постановени противопоставените определения, не е налице основанието за отмяна, визирано в нормата на чл. 239, т. 4 АПК, на което е предявено искането. При този изхода на спора в полза на РДНСК – Благоевград, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение