Решение № 745 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2008 г.

Решение № 745 от 16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. А. А. от гр. Д. чрез пълномощник адв. Георгиева от АК Пловдив срещу въззивното решение № 410 от 31.10.2007 г. по гр. д. № 363/2007 г. на Добрички окръжен съд, с която е обезсилено решение № 159 от 18.05.2006 г., поправено с решение № 26 от 13.03.2007 г. по гр. д. № 161/2004 г. на Районен съд - гр. К. След като е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо поради наличие на сила на пресъдено нещо по спорния предмет, Добрички окръжен съд е прекратил производството по делото. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и се твърди, че въпреки правилната констатация за наличие на влязло в сила решение, обвързващо страните, правен интерес от настоящия иск ищцата има, предвид режима на вписване. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка съгласно чл. 218ж, ал. 1, предл. 1 от ГПК на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, III г. о. приема за установено следното: В хода на процеса ответника А е почина, конституирани са наследниците му по закон С. А. М. и Д. А. М., наред с ответницата Т. А. М., преживяла съпруга. Ответниците по касационната жалба поддържат, че не е налице основание за отмяна на постановеното решение. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна. Искът по настоящето дело е предявен от Й. А. А., съсобственик с права 1/2 ид. част от апартамент в гр. К., които права са признати по решение № 156 от 21.10.2007 г. за допускане на делба по гр. д. № № 78/1996 г. на КРС, за установяване на същите права срещу приобретателите М., легитимирани по силата на нот. акт № 161, т. I, д. № 259/2001 г. на нотариус при РС Каварна като купувачи на спорния недвижим имот, прехвърлен им от И. М. И. в хода на висящ процес по гр. д. 133/2000 г. на Районен съд гр. К., воден между него и ищцата с предмет същото право и приключил с влязло в сила решение № 92 от 14.04.2003 г. и решение за поправката му № 27 от 19.03.2007 г. С влязлото в сила решение е било признато за установено по отношение на праводателя на ответниците М, че Й. А. А. е собственик на 1/2 ид. част от имота, който последните са закупили от И. М. И., съответно по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) е бил отменен до този размер нотариалният акт № 64, т. III н. д. 1205/1997 г., легитимиращ И. като изключителен собственик по сделка, сключена преди това с другия участвал в делбата съсобственик При горните обстоятелства изводите на Добрички окръжен съд относно наличието на влязло в сила решение по спорния предмет, а именно правото на собственост на Й. А. А. до размера на 1/2 ид. част от процесния апартамент в гр. К., са правилни и законосъобразни . Постановеното по гр. д. 133/2000 г. на Районен съд гр. К. решение обвързва приобретателите със сила на пресъдено нещо, тъй като последните са частни правоприемници на спорното право по смисъла на чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.). Съгласно чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.) правното им положение изключва допустимостта на нов съдебен процес с цел установяване правата на ищцата като собственик на идеална част и отмяна на легитимиращия купувачите нотариален акт. Следва да се добави, че иск за нищожност на придобивното им основание по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, в каквато насока ищцовата защита е поддържала квалификация на твърденията и исканията си, не е допустимо предявен и не е следвало въобще да бъде разглеждан при положение, че в исковата молба няма изложено обстоятелство, на което да се основе искане за прогласяване на нищожност. Освен от постановеното с решение № 92 от 14.04.2003 г. и решение за поправката му № 27 от 19.03.2007 г. по гр. д. № 133/2000 г. на КРС, ответниците М. са обвързани и от приетото с влязло в сила решение по делбата, именно от нейния изход - това в чии дял ще се окаже имота след нейното извършване във втората фаза, ще зависи и правното им положение. Неоснователна е поддържаната от касаторката теза, че вписването на съдебните решения във връзка с отмяната на нотариални актове по веригата сделки има отношение към преценените от съда процесуални предпоставки за допустимост на иска по настоящето дело, при това съображенията на защитата в тази насока се основават на невярно твърдение. Исковата молба по гр. д. № 133/2000 г. е била вписана под № 8, т.I вх. Рег № 1433 от 28.08.2000 г., т. е преди прехвърлянето на имота по н. а. № 168, т. I, н. д. № 259/2001 г. Исковото производство предпоставя спор за едно материално субективно право или интерес от установяването му, а в случая вече е налице обвързващо страните съдебно решение, влязло в сила по този въпрос. Ето защо, като е обезсилил недопустимото решение на първостепенния съд и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.