Решение № 7702 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3490/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Фондация Антикорупционен фонд", с ЕИК 177101397, подадена чрез пълномощник, срещу решение 6415/02.11.2022 г., постановено по адм. д. 7127/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Съдебното решение се обжалва с доводи за постановяването му при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Е. В. П. пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в позиция по същество в открито съдебно заседание. Претендират се направените разноски в производството пред АССГ и в касационното производство. Ответникът Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба. Намира я за неоснователна, по съображения, развити в писмено становище. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Ответникът Е. В. П., редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение 6415/02.11.2022 г., постановено по адм. д. 7127/2022 г. по описа на АССГ, е отхвърлена жалбата на Фондация Антикорупционен фонд", срещу решение ППН-01-543/2021 г. от 30.06.2022 г. на КЗЛД, в частта по т. 1 и т. 2, с което по т. 1. подадената от Е. В. П. жалба per. ППН-01-543/13.07.2021 г. е обявена за основателна по отношение на Фондация Антикорупционен фонд"; а по т. 2. на основание чл. 58 §2 б. б" за нарушение по чл. 5 §1 б. в" от Регламент (ЕС) 2016/679 е издадено официално предупреждение на Фондация Антикорупционен фонд", в качеството й на администратор на лични данни. Със съдебното решение Фондация Антикорупционен фонд", е осъдена да заплати на КЗЛД 100 лв. разноски за юрисконсулско възнаграждение. За да постанови решението си АССГ е приел, че оспореното пред него решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон, а наложената мярка е пропорционална. Приел за безспорно, че на 05.07.2021г., на електронната страница на Фондация Антикорупционен фонд", на адрес: www.acf.com е публикувана статия със заглавие Д. трябва да се яви на разпит в прокуратурата", като към публикацията е наличен линк към постановление от 07.05.2021 г. на Е. П., заместник - апелативен прокурор при Апелативна прокуратура София (АП София), което е качено с подпис на издателя му. Установено е, че данните в публикацията за прокурор Е. П. са в обем две имена, заемана длъжност и подпис, които данни, съобразно разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент / ЕС/ 2016/ 679 са лични данни за лицето, тъй като то безспорно може да бъде идентифицирано чрез тях. АССГ намерил, че КЗЛД е достигнала до правилен извод, че сайтът www.acf.com, където е публикувана статията с линка към постановлението на прокурор П. от АП София, има характера на социална медия, а публикуваната там информация се използва за журналистически цели. Намерил, че личните данни на физическото лице Е. П., който е сезирал КЗЛД, са обработени по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, в хипотезата на разпространение до неограничен кръг от лица, посетили сайта, а жалбоподателят е публично известно лице и заема длъжност прокурор, т.е. публична личност, от когото липсва съгласие за обработване на лични данни. Относно публикуването на подписа КЗЛД приела това за недопустимо и надхвърлящо целите по чл. 25з, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с което е нарушено правото на личен живот на лицето, което го е положило и е предпоставка за намеса в личния му живот. Независимо, че се касае за обработването на лични данни за журналистически цели, АССГ изложил съображения, че подобно обработване ще бъде законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот и в съотвествие с въведения в чл. 5 § 1 б. в" от Регламент /ЕС/ 2016/679 принцип на свеждане на данните до минимум, според който личните данни са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, който принцип е нарушен от Фондация Антикорупционен фонд". АССГ е посочил, че публикуването на лични данни за журналистически цели може да бъде оправдано с оглед правото на информация на обществеността, но при съобразяване с принципа за пропорционална намеса в личния живот на физическите лица и съобразно преценката тази намеса да не надхвърля целта, за която се обработват личните данни. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съдебното решение е постановено от законен състав, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба, против подлежащ на обжалване акт. Фактическата обстановка по делото не е спорна и е правилно установена от първоинстанционния съд, но въз основа на нея решаващият съд е обосновал незаконосъобразни правни изводи. В случая е безспорно, че на 05.07.2021г., на електронната страница на Фондация Антикорупционен фонд", с вече посочения електронен адрес, към публикувана статия със заглавие Д. трябва да се яви на разпит в прокуратурата", е достъпен линк към постановление от 07.05.2021 г. на Е. П., зам.- апелативен прокурор при АП - София, което е качено с подпис на издателя му. Постановлението е подписано от прокурор Е. П. като негов издател, в качеството му на прокурор, който го е постановил. От касационната инстанция се споделят констатациите на АССГ, че производството пред КЗЛД е проведено без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и са спазени сроковете за образуването му. Съдът е изяснил спора от фактическа страна с относими доказателства. Установените факти са описани подробно и ясно в оспореното решение, като не е нарушено правото на защита на участващите в производството лица. Спазени са всички формални изисквания относно съдържанието на издаденото от КЗЛД решение. Първоинстанционният съд е изложил правилни, обосновани и законосъобразни мотиви в подкрепа на изводите си за липса на основания за отмяна на оспореното решение по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Основателно е касационното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. В конкретния случай въпроса дали обработваните лични данни като част от официален документ, индивидуализират физическото лице като орган на власт или като личност в частния му живот има правно значение относно законосъобразността на съответното обработване, но не изключва приложението на правните норми, регулиращи защитата на личните данни, когато се отнасят за данни по смисъла на чл. 4 от ОРЗД. В решението на КЗЛД е прието, че обработването на личните данни на Е. П., в качеството му на публична личност, заемащ длъжността заместник апелативен прокурор на Апелативна прокуратура София имена, месторабота и заемана длъжност, е необходимо за изграждане на мнение у гражданите относно дейността на задължените по закон субекти, поради което се явява и законосъобразно по аргумент от чл. 25з, ал. 3, т. 1 от ЗЗЛД. Относно публикуването на подписа на лицето е обоснован извод, че е в нарушение на принципа за свеждане на данните до минимум. Този извод на КЗЛД е приет за правилен в обжалваното решение на АССГ. Съгласно Решение от 4 октомври 2024 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-200, ECLI:EU:C:2024:827, член 4, точка 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че саморъчният подпис на физическото лице попада в обхвата на понятието лични данни по смисъла на тази разпоредба. Приетото от КЗЛД и АССГ, че обработването на подписа на Е. П. чрез публикуването в интернет в цялост (без заличен подпис) на постановление, изготвено в качеството му на прокурор и конкретно на заместник-апелативен прокурор при АП София е за журналистически цели, което не се оспорва от страните по делото. Спорно е, дали целта, за която са обработвани личните данни на Е. П. чрез публикуване на постановлението от 07.05.2021г. с незаличения му подпис като прокурор, постановил акта ( постановлението) е съвместимо с целите, за които тези данни първоначално са обработени. Публикуваното постановление от 07.05.2021г. по преписка 974/2021г. на АП София, представлява акт на прокурор от горестояща прокуратура, издаден на основание чл.199, чл.200 и чл.213 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Съгласно чл.199 от НПК в досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се произнасят с постановления ( ал.1). Нормата на чл.199 ал.2 от НПК определя какво съдържа всяко постановление, а именно: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. В съответствие с тази разпоредба и при изричното й посочване е издадено и постановлението на прокурор Е. П. от 07.05.2021г. Съгласно съображение 50 от Регламент /ЕС/ 2016/679 обработването на лични данни за цели, различни от тези, за които първоначално са събрани личните данни, следва да бъде разрешено единствено когато обработването е съвместимо с целите, за които първоначално са събрани личните данни. В такъв случай не се изисква отделно правно основание, различно от това, с което е било разрешено събирането на личните данни. Правното основание, предвидено от правото на Съюза или правото на държава членка за обработване на лични данни, може да предостави и правно основание за по-нататъшно обработване. За да установи дали дадена цел на по-нататъшно обработване е съвместима с целта, за която първоначално са събрани личните данни, администраторът на лични данни, след като е спазил всички изисквания относно законосъобразността на първоначалното обработване, следва да отчете, inter alia,, всички връзки между тези цели и целите на предвиденото по-нататъшно обработване, в какъв контекст са събрани личните данни, по-специално основателните очаквания на субектите на данните въз основа на техните взаимоотношения с администратора по отношение на по-нататъшно използване на личните данни, естеството им, последствията от предвиденото по-нататъшно обработване на данни за субектите на данни и наличието на подходящи гаранции при операциите по първоначалното и предвиденото по-нататъшно обработване. Първоначалното обработване на личните данни на Е. П. - изготвяне и подписване на постановлението от 07.05.2021г. по преписка 974/2021г. на АП София в качеството му н заместник апелативен прокурор, е осъществено от него в изпълнение на правомощията му по осъществяване на инстанционен контрол на постановление за отказ да се образува наказателно производство на прокурор от Софийска градска прокуратура от 14.08.2020г. и това обработване е законосъобразно. Последващото обработване на личните данни на Е. П. от Фондация Антикорупционен фонд , с препратка посредством линк към публикация с вече пооченото заглавие, на адрес www.acf.com, чрез публикуване в цялост на постановлението от 07.05.2021г., вкл. и с незаличен подпис на прокурора, издал постановлението, касационната инстанция приема, че е съвместимо с целите, за които тези данни първоначално са обработени. Касае се за акт на прокурор, в изпълнение на правомощията му по осъществяване на инстанзционен контрол на постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от долустояща прокуратура, при което заличаването на подписа на прокурора, като задължително съдържание на постановлението, регламентирано изрично в норма от НПК, основателно може да постави под съмнение достоверността на публикувания официален документ и по конкретно достоверността на позоваването на това съдържание на постановлението с журналистически цели, което се цитира в публикацията. Публикацията със заглавие Д. трябва да се яви на разпит в прокуратурата започва именно с позоваване на резултата в постановлението от 07.05.2021г. отмяната на отказа на СГП да образува разследване, като подписването на това постановление от прокурор Е. П. е посочено изрично в абзац 2 от публикацията, като гаранция именно за достоверността й на публикуваното в цялост постановлението. Заличаването на подписа на прокурора, издал постановлението, може обосновано да постави под съмнение както достоверността на съдържанието на постановлението, така и факта, че него автор е именно посоченото в титулната му част лице и да повлияе на изграждането на обективно мнение на гражданите, до които са адресирани публикациите в сайта, за дейността на прокуратурата и осъществяване на правомощията й, предвидени в закона. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че публикуването на интернет страницата на Фондация Антикорупционен фонд", на адрес: www.acf.com на статия със заглавие Д. трябва да се яви на разпит в прокуратурата", поскредством линк към публикацията, на постановление от 07.05.2021 г. на Е. П., заместник - апелативен прокурор при Апелативна прокуратура София (АП София), което е качено с подпис на издателя му, в неговата цялост (без да е заличен саморъчния подпис на прокурора, издал постановлението) не представлява нарушение на ОРЗД, не надхвърля журналистическите цели, за които е извършено публикуването и е в съответствие с принципите по чл. 5 от ОРЗД, включително за добросъвестност и свеждане на данните до минимум (публикувано е само копие от постановлението без добавени други лични данни за неговия автор освен тези, които НПК задължително изисква). Като е достигнал до противоположен правен извод първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на закона, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде отменено, а с оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и не са допуснати процесуални нарушения на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на Комисията за защита на личните данни и бъде отхвърлена жалбата на Е. П. като неоснователна. По водене на делото на Фондация Антикорупционен фонд" е направила разноски за цялото производство пред двете съдебни инстанции в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред АССГ и 370 лв. заплатена такса за касационната жалба, които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да й бъдат възстановени от бюджета на ответната страна в цялост, като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,