Решение № 96 от 18.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 213/2013 г.

Решение № 96 от 18.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 213/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на осъдения В. Й. Д. В съдебно заседание искането се подържа от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановения съдебен акт при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 28.02.2012 г. постановена по нохд. № 326/2011 г. на Районен съд гр. Несебър е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия тогава В. Й. Д. за извършено на 21.03.2011 г. в ТК "Слънчев бряг" престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б "Б" НК, за което и при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален строг режим. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване от осъдения Д.: Оплакването е за неправилно проведено задочно производство, без да "бъда редовно призован с призовка, като по този начин ме лишава от правата ми произтичащи по закон ". Довода е неоснователен. Д. е редовно призован за първото по делото заседание на 25.05.2011 г., на което се е явил със защитник. Изпълнена е и процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК и обвинителния акт му е връчен на 12.5.2011 г. /виж призовката на л. 11 от делото /. В следващото съдебно заседание на 29.06.2011 г. подсъдимия не се е явил, като защитника му е направил изявление че е "постъпил в болница в [населено място] с диагноза рак на дебелото черво", но че ще го уведоми за следващото съдебно заседание, когато ще представи и болничен лист. В съдебно заседание на 14.07.2011 г. подсъдимия тогава Д., не се е явил и съда е изменил мярката му за неотклонение в задържане под стража, а на 2.09.2011 г. го е обявил за издирване, което не дало резултат, поради което на 28.02.2012 г. съда дал ход на делото и постановил присъда. Гореизложеното дава основание на извода, че проведеното задочно производство /разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия/ е проведено по предвидения в НПК процесуален ред. Подсъдимия сам се е отказал от участие в съдебното производство и се е укрил, поради което няма как да се позовава на нарушено право на присъствено разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения Д. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение